прикован към земята. Той седна върху дебелото момче и завика за подкрепление.
Някакво съседско куче започна да лае. На кухненската врата се показа една прислужница, видя какво става и се прибра в къщата, за да извика помощ. След няколко секунди се появи Купър, следван от Винъс.
— Какво става? — изкрещя Винъс.
— Хванах този задник да се мотае наоколо — изпухтя останалият без дъх Емилио. — Грижа се за тебе, сестричке.
Купър грабна мобифона и се обади на охраната.
— Какво правиш тук? — попита той, докато се приближаваше до Санто.
— Загубих се — измърмори Санто. — Не знаех, че това е частна собственост.
— Загубил си се? Трябвало е да се покатериш през стената, за да стигнеш дотук — ядоса се Винъс. След това забеляза плика, който той стискаше в ръката си. Погледна го по-отблизо и веднага разпозна драскулките на предната му страна.
— О, Боже! — възкликна тя. — Ти си, нали? Ти си малкият шибан гадняр, който ми пишеше всичките онези отвратителни писма.
— Какви писма? — обади се Купър.
— Порнографски — отговори тя и измъкна плика от ръката на Санто.
Пазачът пристигна с насочено оръжие.
— Много закъсня — гласът на Емилио казваше:
Погледът на Винъс пробяга по писмото.
— Прочети това! — и тя го подаде на Купър.
Той погледна писмото и след това — отново проснатия на земята Санто.
— Чакай малко… — каза той. — Ти не си ли синът на Ландсман? Не беше ли на вечерята в дома на семейство Столи? Какво, по дяволите, правиш тук?
Лъки и Алекс бяха в гимнастическия салон и тренираха кикбокс.
— Къде си го научил това? — попита Лъки — очите й блестяха, лицето й руменееше.
— Страхотно ли е или какво? — каза ентусиазирано Алекс. — Научих го във Виетнам — едно от малкото свестни неща, с които се върнах оттам.
— Ау! — възкликна тя. — Сигурно с това поддържаш страхотна форма.
— Точно затова го правя.
— Изпотена съм.
— Да вървим в къщи и да си вземем душ.
— Алекс — намръщи се тя. — Моля те, помни какво ти казах — само приятели.
— Хей, но аз нямах предвид заедно — той размаха пръст срещу нея. — Ти и мръсното ти подсъзнание, госпожице Сантейнджело.
Тя се засмя — чувстваше се добре с Алекс.
— Закарай ме в къщи. Имам да преглеждам цял тон документи.
— Не може ли платонично да вечеряме заедно?
— Не.
— Ами тогава да обядваме? Ще ти купя хотдог.
— Не ям хотдог.
— Ти си американка, нали?
— Не ми го напомняй — изохка тя.
— Ще те заинтересувам ли с италианска салата?
— Италианска салата? Ти да не си луд? — възкликна тя. — Аз имам италианска кръв. Да вървим да си вземем по една голяма порция спагети по болонски. И след това и двамата ще се приберем в къщи и ще работим. Добър ли е планът?
— Ти — в твоята къща, а аз — в моята?
— Че какво му е лошото на това?
— Мога ли да ти задам един въпрос?
— Давай.
Той се взря в нея в очакване на отговора.
— Кога ще си готова за връзка?
Мина известно време, преди тя да отвърне.
— Това не е въпрос, на който мога да отговоря в момента — най-сетне произнесе тя. — Но когато мога, ти ще си първият, който ще научи.
— Моля? — каза Джордж по телефона — бледото му лице беше почервеняло.
— Кой е? — нетърпеливо попита Дона.
— Веднага идваме — Джордж тресна слушалката, което изобщо не беше в негов стил. — Е… — той клатеше глава, сякаш изобщо не беше повярвал на това, което току-що чу. — Това писмо на компютъра на Санто, за което ми говореше, не е било за тебе.
— Откъде знаеш?
— Изглежда, той е писал порно писма до онази певица, Винъс Мария. Хванали са го в имението й, докато се е опитвал да остави последното си творение.
— Не! — извика Дона шокирана.
— О, да — отговори Джордж. — По-добре да отиваме там, преди да са извикали полицията.
— Имам изненада — каза Нона. — Ще вземем такси до Таймс скуеър.
— Плакатът ми е готов! — въодушеви се Бриджит.
— Да.
— Айзък знае ли?
— Вероятно го зяпа, откакто са го закачили!
— Да му се обадя ли? — несигурно попита тя.
— Не започвай отново — предупреди я Нона. — Айзък не е за тебе.
— Добре, добре, той е вече минало.
Втурнаха се надолу, метнаха се в таксито и след петнадесет минути бяха там.
Нона плати таксито, докато Бриджит изскачаше навън, крещейки възторжено.
— О, Боже мой! — каза тя. — Фантастичен е!
— Изглеждаш невероятно! — присъедини се към нея Нона. — Онзи задник Мишел Ги ще има да съжалява, че се е разделил с твоята кариера!
Взряха се в гигантския плакат на Бриджит и Айзък, облечени само в плътно прилепнали сини джинси и с широки усмивки.
Снимачен екип от „Ентъртейнмът тунайт“ мина покрай тях и започна да снима огромния плакат.
Нона сръга Бриджит.
— Само ако знаеха, че стоиш точно тук… Хмм… Мисля, че трябва да им кажа.
— Недей — паникьоса се Бриджит. — Изглеждам ужасно.
— Не е вярно, изглеждаш фантастично. Да завъртим машината на общественото мнение. Момиче, приготви се — защото ти ще станеш най-великата.
Нона се приближи към снимачния екип.
— Извинете — каза тя. — Да не би да снимате плаката на джинсите?
