Вендета: Отмъщението на Лъки

порочна, пощуряла за секс свиня.“

— Повръща ми се от тебе — каза тя яростно. — Ти си отвратителен, долен перверзник… също като баща си. Дори изглеждаш също като него.

— Баща ми беше велик човек — успя да каже Санто, преизпълнен с омраза. — Джордж не е достатъчно добър дори и да му бърше задника.

— Затваряй си мръсната уста! — студено и ядно го сряза Дона. — Ще се разправям с тебе, когато се приберем.

* * *

Винъс измъкна кутия портокалов сок от хладилника.

— Смахнат! — възкликна тя и разтърси платинените си къдрици. — Чете ли писмата?

— Погледнах ги — отговори Купър. — Налей и на мене, скъпа.

— Добре, че го хванах — Емилио напомни за себе си.

— Ъъъ… наистина — и Винъс подаде на Купър чаша сок.

— Не беше лесно — похвали се Емилио. — Можех и да го зарежа.

— Оценяваме бързите ти действия, Емилио — каза Купър.

— Той можеше да има и пистолет.

— Знаем.

Емилио се наслаждаваше на своя звезден миг.

— Значи, виждаш, сестричке, че винаги се грижа за тебе.

— Не се безпокой — наежи се тя. — Ще получиш чек. Този път си го заслужи — и тя вдигна слушалката на телефона. — Ще се обадя на Джони Романо — той има най-добрата охрана в града.

— Добра идея — кимна Емилио и закръстосва из кухнята. Чудеше се колко щедра щеше да бъде.

— Това не е ли като да затвориш вратата, след като бясното куче вече се е измъкнало навън? — мъдро отбеляза Купър.

Винъс въздъхна.

— Поне ще се почувствам по-добре.

След това звънна на Джони и му разказа какво беше станало.

— Даниела и аз заминаваме за Вегас — каза Джони. — Ще ти изпратя двама-трима от моите. Ще ти организират нова охрана. Всъщност ще ги накарам да доведат и кучетата.

— Благодаря ти, Джони. Много съм ти задължена.

— Знаеш ли — произнесе замислено Купър. — През цялата си кариера никога не съм имал охрана.

— Защото здраво си си бил стъпил на краката.

— Май сега живеем в други времена.

— Един-единствен маниак е достатъчен — подкрепи го Емилио — беше поласкан, че отново е част от семейството.

— Прав е — съгласи се Винъс и потръпна. — Случайно се оказа Санто, синът на Дона Ландсман, но можеше да е и някой смахнат перверзен тип от града…

— С пушка — бързо добави Емилио.

— Не се тревожи, Винъс — успокои я Купър. — Аз съм тук и ще те пазя.

Тя го прегърна през врата и го притисна плътно до себе си.

— Хей, Куп, аз пък да не знам, че си толкова мъжествен!

* * *

Джони затвори телефона.

— Беше Винъс.

— Кой? — Даниела облиза нацупените си устнички.

Джони я погледна озадачено.

— Все трябва да си чувала за Винъс Мария.

— Не съм.

— Тя е голяма звезда. Ще играе с мене в „Гангстери“. Запозна се с нея вчера.

— О, да.

— Хей… Я по-добре да се размърдаме. Имам една малка изненадка за тебе във Вегас. Страшно ще ти хареса.

— Каква изненадка, Джони?

Той се усмихна.

— Ще видиш.

* * *

Лъки седеше в кабинета си и се опитваше да работи. Беше доволна да разбере, че за краткото време, докато Мики беше в „Пантър“, той не беше нанесъл много вреди. Забеляза, че е отменил няколко от нейните филми, които се правеха в момента, и е сключил сделка с продуцентска група, неодобрявана от нея. Нищо, което да не може да бъде поправено. В понеделник сутринта щеше да върне на работа своя екип и да прегледа всичко още по-старателно. Едно нещо знаеше със сигурност — страхотно беше, че си върна студиото.

„Какво смяташ да правиш с Дона? — извика един вътрешен глас в главата й. — Какво смяташ да правиш?“

Можеше ли да рискува да не предприеме нищо?

Невъзможно. Дона беше твърде опасен враг. Беше толкова зла, колкото й покойният й съпруг Сантино. Трябваше да се вземе някакво решение.

„Тя уби Лени — продължаваше гласът. — Вкара го в капан и след това го уби. Изпрати да застрелят Джино и се опита да провали Бриджит. И ако това не е достатъчно, тя ти взе студиото. Мортън Шарки и Сара Дърбън са мъртви заради Дона. Ти да не смяташ просто да си седиш ей така и да я оставиш да се измъкне безнаказано? Или все пак смяташ да разрешиш ситуацията?“

Лъки се изправи и започна да ходи нагоре-надолу из стаята. Главата й се въртеше, не знаеше какво да прави. Беше убедена, че ако имаше желание да застрелят Дона, Буги веднага щеше да го уреди. Но това не беше начинът на семейство Сантейнджело. Начинът на Сантейнджело беше възмездието.

Но сега нещо я възпираше. Алекс беше прав — тя можеше да се окаже въвлечена в нещо, което би могло да има ужасни последствия.

Отчаяно се нуждаеше от една цигара марихуана. Извади една от табакерата в чекмеджето и я запали. След това неспокойно се понесе из къщата — нервна и наострена.

Децата й липсваха, но нямаше начин да ги върне в къщи, докато Дона все още беше свободна да действа.

„Кога смяташ да направиш нещо за нея?

Не мога. Вече не съм същата. Алекс е прав — нося много отговорности.

О, я стига! Ти си Сантейнджело, можеш да го направиш.

Вече не съм сигурна…

О, напротив, сигурна си. Съвсем точно знаеш какво трябва да направиш.“

* * *

Седяха на външна маса в „Бръшляна“.

— Каква приятна изненада — каза Доминик и оправи късата си черна перука. — Ние двамата — да вечеряме заедно. Къде е Тин Лий тази вечер?

— Стига си ми навирала Тин Лий в ръцете — подразни се Алекс. — Тя е една от причините, поради