които исках да те видя на четири очи.
— Защо?
— Чувствам, че е време да поговорим.
— За какво, Алекс?
— За начина, по който се отнасяш с мене.
— Отнасям се с тебе много мило.
— Не, напротив. Аз съм на четиридесет и седем години, както ти постоянно ми напомняш, и нямам повече намерение да слушам неспирните ти критики. Ако продължаваш така, ще спрем да се виждаме.
Тя го погледна недоволно.
— Алекс! Аз съм ти майка. Как можеш да бъдеш толкова жесток?
— Когато баща ми почина, ти се отърва от мене — изпрати ме във военна академия. Знаеше, че съм нещастен, но въпреки това ме остави да гния там, докато станах достатъчно голям, за да се махна. Това беше мъчение.
— Ти имаше нужда от дисциплина, Алекс.
— Не! — почти извика той. — Това, от което се нуждаех, беше любяща майка, която да се грижи за мене.
— Аз се грижих.
— Глупости — сряза я той. — Ти всяка вечер излизаше с различен мъж.
— Не, Алекс. Аз…
— Отидох във Виетнам — прекъсна я той. — Ти никога не ми писа. А когато живях в Ню Йорк — през всичките тези години… Опита ли се някога да ме намериш?
— Не беше лесно…
— Не — продължи той, успокоен от това, че може да й каже какво му се беше въртяло в главата толкова дълго. — Единственият път, когато си била полуучтива с мене, беше, след като станах известен.
— Глупости.
— А ако аз се бях превърнал в боклук, нямаше да се погрижиш да ме видиш изобщо.
— Това не е вярно — възрази Доминик.
— Вече няма да понасям глупостите ти — ядно произнесе той. — Време е да разбереш, че това си е моят живот. Никакво внушаване на чувство за вина повече.
Той чакаше тя да започне да пищи и да плаче. Тя не го направи. Едва го погледна и каза:
— За първи път ми напомняш за баща си. Гордън беше кучи син, но беше силен мъж и въпреки всичките му недостатъци… Предполагам, че го обичах.
— Значи, мамо — внимателно изрече той, усещайки я достъпна. — Разбираме ли се?
Доминик кимна.
— Най-сериозно ще се опитам.
Винъс и Купър влязоха в „Спаго“ като звезди — такива и бяха. Внезапна тишина се възцари в заведението, когато всички се обърнаха да ги погледнат.
Винъс стисна ръката на съпруга си. Беше толкова хубаво отново да бъде с Купър — те си принадлежаха един на друг.
— Имам чувството, че правим впечатление — прошепна тя.
— Ти винаги правиш впечатление — отговори той — забавляваше се с вниманието, което им обръщаха.
— Това ще даде на таблоидите нещо, за което да помислят — засмя се тя. — Видя ли последните заглавия?
— Не се ли предполагаше, че чукам извънземна — сардонично отговори той. — А ти не беше ли заета да правиш секс с трима баскетболисти от Националната асоциация — едновременно. Хмм… Трудно… — той направи гримаса. — Обаче като знам колко си талантлива…
Тя се изкиска.
— Забавно е какво могат да си измислят и номерът им да мине.
— Така е, защото никой няма време да ги даде под съд.
— Скъпи — тя отново стисна ръката му. — Толкова много те обичам.
— И аз тебе, скъпа.
Седнаха на ъглова маса за двама и поръчаха пица с патица — специалитетът на заведението.
Волфганг Пак дотича да ги поздрави.
— Вие двамата отново сте заедно? — засия той.
— Че къде другаде да бъдем? — отговори Винъс и сладко се усмихна.
Сервитьорът донесе бутилка шампанско за сметка на заведението. Те вдигнаха тост един за друг и старомодно чукнаха чашите си.
— Толкова си красив — възхитено каза Винъс. Въпреки че Купър беше кинозвезда от много години, тя знаеше, че комплиментите никога не са му достатъчни. Това беше част от неговата неувереност — черта, която тя обичаше.
Той се опули.
— Бях. Сега се превръщам в старец. Започнах преди няколко седмици — не можах истински да се помотая още седмица!
— Значи, ето защо искаше отново да се съберем — провлече тя. — Мислиш си, че дните ти на плейбой са преброени.
Той се засмя.
— Да, правилно.
Винъс отпи от шампанското си.
— Не поглеждай сега — каза тя. — Но познай с кого влезе току-що Чарли Долар.
— Ще ми подскажеш ли?
— С една от твоите приятелки.
— Скъпа, те са нищо в сравнение с тебе. Минах през кризата на средната възраст — умиращ мъж вижда, че все още може да му става!
— Колко е сладко да се говори с тебе.
— Е, не смяташ ли да ми кажеш коя е тя? Или трябва да се обърна?
— След като си толкова заинтересуван — Лесли Кейн.
— Лесли и Чарли, а?
— Ревнуваш ли?
— Като луд — пошегува се той и тайно хвърли поглед. — Най-сетне — тя е с Чарли и не е напълно изтощена от предишните нощи.
— Чувстваш се като закрилник?
— Не се отнесох много мило с нея.
— Сърцето ми се къса.
— Къде е състраданието ти? Лесли не е лошо момиче.
— Не ми ги пробутвай тези, Куп — Винъс загуби чувството си за хумор. — Тя е бивша проститутка, която е чукала съпруга ми.
Той вдигна ръце.
— Добре, добре — разбрах посланието.
Винъс махна на Чарли.
— Докато се разбираме един друг — кратко каза тя.
— Каквото поискаш — Купър нямаше желание отново да провали всичко.
Винъс отпи от шампанското си.
— Лъки никога не отговаря на обажданията ми — заяви тя. — Исках да й разкажа за моя поклонник номер едно — за скъпия малък Санто Ландсман. Ще се шашне!
