каквото и да е решение.
Бяха открили тялото на шофьора, което извадиха от морето, и го бяха идентифицирали чрез медицинските записи. Лени все още липсваше.
— Нямат никакъв шанс — беше й обяснил един от полицейските детективи с помощта на симпатизиращ преводач.
След известно време Лъки стана и механично започна да събира нещата на Лени. Тениските му, чорапи, пуловери. Работните му дрехи. Любимото яке. Колекцията му от джинсови работни ризи, които обичаше да носи всеки ден. Тя вършеше всичко бавно, методично, в транс.
Когато приключи с дрехите му, тя прибра сценария му и няколко големи жълти листа — първите наброски на сценария, който той сам пишеше. След това отвори чекмеджето на нощното шкафче, където откри няколко снимки на гола блондинка. Взря се в тях за момент. Блондинката беше изключително красива, краката й — невероятно дълги; на тъпото й като задник лице имаше прелъстителна усмивка.
МАЙНАТА ТИ, ЛЕНИ. МАЙНАТА ТИ. ПРЕДПОЛАГАШЕ СЕ ТИ ДА СИ РАЗЛИЧЕН.
Нямаше сълзи. Само разочарование. Болка. Гняв. Ужасно чувство за изневяра и предателство.
Тя си спомни, че беше хванала втория си съпруг Димитри в леглото с една оперна певица, Франческа Ферн. Тогава не беше плакала.
Бъди силна — това беше мотото й. Това беше единственият начин, по който беше успяла да оцелее през годините.
Откри още снимки. Лени стоеше с блондинката — голото й тяло беше интимно обвито около него. Друга снимка на двамата, направена очевидно в движение. Лени с ръка през раменете й. Много мило.
НО СЕГА ТИ СИ МЪРТЪВ, КУЧИ СИНЕ. И НИКОГА НЯМА ДА МОЖЕШ ДА ОБЯСНИШ.
Не че имаше нужда от обяснения. Кого го беше грижа? На кого му пукаше?
Лени Голдън просто беше поредният мъж, на когото му ставаше. Поредният зажаднял за секс актьор на снимки.
АМИ МАЙНАТА ТИ, ЛЕНИ ГОЛДЪН. ДА ТИ ГО НАЧУКАМ.
Но болката от загубата беше неописуема.
Тя привърши с опаковането на нещата му в два куфара и ги затвори с трясък. Снимките прибра в чантата си, в едно отделение, което се затваряше с цип.
След малко вдигна слушалката и се обади на баща си в Палм Спрингс. Двамата бяха говорили и по-рано, когато тя беше помолила Джино да вземе децата. При него щяха да бъдат на сигурно място.
— Идвай си в къщи — настоя Джино.
— Ще си дойда — отговори тя направо. — Чакам ги само да открият тялото на Лени… Искам да го върна обратно.
— Ъъъ… Лъки, това може да отнеме доста време. Ти трябва да си заедно с децата си.
— Ще изчакам още двадесет и четири часа.
— Няма какво да правиш там. Когато го открият, офисът на продукцията ще уреди нещата. Ти трябва да се прибереш в къщи. Сега.
— Аз… Имам нужда от малко време.
— Не! — каза Джино остро. — Ти трябва да си със семейството си.
Тя не желаеше той да й чете лекции. Изобщо нищо не я интересуваше.
— Ще ти се обадя, татко — каза тя с тих и нисък глас.
Преди той да продължи да спори по-нататък, тя затвори телефона и започна да се лута безцелно из стаята. Лени. Толкова висок. Толкова секси. Това великолепно лице. Тези проникновени зелени очи. Това слабо тяло.
Лени. Нейният Лени. Тя не можеше да спре да мисли за него. Можеше да почувства кожата му, да усети мириса му и го желаеше повече, отколкото беше желала всичко друго в живота си.
Лени. Сваляч.
ДА ТИ ГО НАЧУКАМ, ЛЕНИ. ТИ МЕ ПРЕДАДЕ И ТОВА НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА ТИ ГО ПРОСТЯ.
КНИГА ВТОРА
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
ГЛАВА 15
— Здрасти — каза Лъки. Тя седеше зад масивното си бюро и въртеше в ръце сребърната писалка от Лени, когато Алекс Уудс влезе в офиса й за срещата им в шест следобед.
— Здравей — отговори Алекс, спирайки се на вратата. Не я беше виждал от трагедията насам, въпреки че се беше опитвал. Но тя можеше да бъде намерена много трудно — беше неуловима, винаги в движение. Дори Фреди не се беше оказал в състояние да уреди срещата.
— Хората изживяват скръбта си по различни начини — беше обяснил Фреди. — В студиото винаги има проблеми. Лъки се е хвърлила да работи.
— Аз също работя — беше отбелязал Алекс. — И трябва да се срещна с нея.
Всъщност нямаше нужда да се срещат. Всичко беше уредено. Бюджетът, актьорите, местата за снимки — шефът на продукция на Лъки се справяше възхитително. Алекс нямаше оплаквания. Ако всичко продължаваше да върви така добре и навреме, щяха да са в състояние да започнат снимките след няколко седмици.
— Влизай и сядай — каза Лъки.
Той пристъпи напред и видя, че тя изглежда уморена; имаше размазани тъмни кръгове под очите си и някаква острота, която не беше забелязал преди. Но все още беше най-красивата жена, която беше виждал някога.
— Виж — започна той, — преди да се захванем с каквото и да е, искам да знаеш колко ми беше мъчно да чуя за Лени…
— Забрави — прекъсна го тя бързо. — Това е минало — тя знаеше, че сигурно изглежда твърда и незаинтересована, но не й пукаше какво ще си помисли Алекс Уудс за нея. Нямаше значение. В действителност нищо нямаше значение.
Тя се отпусна назад, автоматично посягайки към цигарите. Лошите й навици се бяха върнали и отмъстително я преследваха.
По-рано същия ден тя имаше странна и обезпокоителна среща с Мортън Шарки. Вътрешното й чувство й подсказа, че Мортън се е забъркал в нещо, но тя не можеше да разбере в какво. В момента нещата в студиото вървяха добре, банките бяха спокойни, а японците бяха казали „да“ на търговската сделка. Истината беше, че бизнесът не можеше и да върви по-добре. След като Мортън си тръгна, тя удари няколко уискита, чудейки се какво толкова в него я караше да се тревожи. Срещата им беше минала добре — с изключение на едно нещо: Мортън не беше в състояние да я погледне в очите, а от миналия си опит тя знаеше, че това е лош знак.
Но имаше други неща, за които да се тревожи. Добре знаеше, че самата тя е закъсала. Нещо в нея беше готово да експлодира. Нещо, което е било дълбоко погребано през последните два месеца. Лени беше мъртъв, а тя я караше все едно че нищо не се е случило. Работеше както обикновено.
Е, майната й на работата. Майната му на всичко. Тя беше изморена, паднала духом и много, много ядосана.
Алекс Уудс се беше втренчил в нея — тя можеше да почувства топлината в очите му.
— Всичко наред ли е? — попита тя, връщайки се към настоящето. — Или си дошъл да се оплакваш?
— Всъщност нямам никакви оплаквания — каза той.
— Това е приятна промяна — отбеляза Лъки студено. — Всички останали все искат нещо — тя млъкна — той не се беше избръснал и наболата по страните му брадичка го правеше още по-привлекателен. — Поздравления за това, че подписа с Джони Романо — продължи тя. — Той е отличен избор.
— Радвам се, че го одобряваш.
— Нямаше да се съглася, ако не го одобрявах — Лъки вдигна листа с телефонните съобщения, взря се празно в него за момент, след това го остави. — Какво ще кажеш за едно питие? — предложи тя — искаше й се да изпие още едно.
