планирано да й достави удоволствие, но зад него нямаше истински чувства. За нещастие, Родригес просто не ставаше за нея.
Истината беше, че Купър й липсваше — но не чак толкова, за да го прибере обратно, макар че той беше направил няколко опита. Те се видяха на погребението на Лени, където той беше застанал до нея и й беше казал каква грешка прави тя.
— Ти си този, който направи грешката — бе отговорила Винъс, опитвайки се да не се разстройва. — Ти ме изложи, Купър, а това не беше умен ход.
— Но, скъпа — беше казал той, опитвайки се да я прегърне. — Аз те обичам — само тебе.
— За това трябваше да мислиш преди — бе отвърнала тя и бързо беше изчезнала.
След това Купър й беше пращал ежедневно цветя и постоянно се беше обаждал по телефона. Тя беше сменила частния си номер и бе препратила цветята в детска болница. Накрая той престана.
Тя искаше да поговори с Лъки за това. Беше невъзможно, защото откакто се беше върнала от Корсика, Лъки се беше втурнала в работата си, сякаш нищо не се беше случило.
Това озадачаваше Винъс. Тя се смяташе за една от най-добрите приятелки на Лъки, но дори и тя не беше в състояние да я накара да говори за загубата си — никой изобщо не можеше да се приближи до нея.
Добрата новина беше, че подписа с Фреди Леон. Той беше точно типът агент, за когото винаги беше мечтала — човек с идеи, по-големи от нейните. В момента той се опитваше да я убеди да изиграе една брилянтна малка роля в „Гангстери“ на Алекс Уудс.
— Ролята не е главна — беше я предупредил той. — Въпреки това е роля за „Оскар“ и ти трябва да я изиграеш.
Тя беше прочела сценария и беше въодушевена. Разказващ за петдесетте години, „Гангстери“ беше експлозивен, брутално честен филм за Лас Вегас и за двама могъщи мъже. Единият — гангстер-садист, другият — известен латиноамерикански певец в ръцете на гангстера. Джони Романо щеше да играе певеца. Тепърва трябваше да открият гангстера. Ролята, която Фреди си беше наумил, че е за нея, беше на Лола — истинско момиче от доброто старо време, което се оказва свързано и с двамата мъже. Не беше главна роля, но пък много изразителна.
— Алекс се съгласи да се срещнете — каза Фреди.
— Колко великодушно от негова страна — провлече саркастично Винъс, чудейки се дали Фреди наистина разбира коя е тя и какво е постигнала.
Фреди се направи, че не забелязва сарказма й.
— Ще прочетеш за него.
Винъс се позасмя.
— Не и аз, Фреди. Аз не чета. Стоя над тези неща.
— Слушай — каза Фреди и учтивите му черти не помръднаха. — Марлон Брандо прочел за „Кръстникът“ и виждаш как се отразило това на кариерата му. Франк Синатра чул за „Оттук до вечността“. Когато големите актьори разберат, че една роля е специална, те ще направят всичко възможно, за да я получат. Ако искаш да играеш Лола, ще трябва да убедиш Алекс. Това е единственият начин.
Срещата беше насрочена по обяд на следващия ден в офиса на Алекс.
Точно както беше очаквала, таблоидите бяха излезли с огромни заглавия, полудели от новината за раздялата й с Купър. Двамата бяха запълнили първите страници на вестниците, които се продаваха в супермаркетите. Както и Лесли Кейн, която по един или по друг начин се беше оставила да я снимат като сладкото невинно момиченце от съседната къща, докато Винъс беше изрисувана като сексуално ненаситна суперзвезда, която бе тласнала съпруга си в прегръдките на друга жена.
Боже! Тези вестници бяха пълни с гнусотии. Само ако знаеха истината за Лесли, това щеше да им изкара акъла.
Другата лоша новина беше, че нейният гаден брат Емилио се бе върнал от Европа, където беше висял доста време при една възрастна графиня. Емилио беше направил състояние от това, че е неин брат, дори и сега сигурно се опитваше да продаде още истории от по-ранните й години на таблоидите.
Един от нейните шпиони й беше съобщил, че Купър е напуснал хотел „Бевърли Хилс“ и се е върнал в предишната си луксозна мансарда на „Уилшър“. Това я накара тъжно да си помисли, че се е върнал към предишния си начин на живот, което означаваше, че тя вече не е отговорна за него. Ако той искаше да води живота на петдесетгодишен плейбой и всяка нощ да чука различни жени, това си беше негов проблем.
Други новини дойдоха от телевизора и я информираха, че той е скъсал с Лесли. Това нямаше значение, техният истински проблем никога не е била Лесли.
Родригес отново беше на път към нея. Тя беше решила да му даде друга възможност да изпробва сексуалните си умения. Истината беше, че на нея не й харесваше да стои сама в тази къща. Родригес най- малкото ставаше за компания.
Ах… Животът на суперзвездата. Не беше чак толкова очарователен, както, изглежда, всеки си мислеше.
Лесли Кейн беше започнала връзка с Джеф Стоунър — актьор с малка роля в настоящия й филм. Не защото го искаше — той не означаваше нищо за нея, — а защото трябваше да прави нещо. Поведението на Купър спрямо нея беше твърде унизително. След жестоката и гадна реч на Винъс на вечерята, тя се беше надявала, че Купър най-сетне ще бъде неин.
Не. Нямаше да стане. Той се беше обърнал срещу нея, сякаш тя имаше някакво неописуемо сексуално изкривяване. Копелето едва се държеше учтиво с нея. И което още повече влошаваше нещата, беше начинът, по който той се отнасяше към нея по време на снимки. Когато снимаха любовните сцени, той беше чудесен, но в момента, в който режисьорът извикаше „Край!“, ставаше студен и недостъпен.
Ама какво беше направила тя, за да заслужи такова отношение? Нищо. Освен че беше правила любов с него винаги когато той беше в настроение. А преди нейната вечеря той беше в настроение през цялото време.
Беше ли защото той бе открил, че някога тя е била едно от високоплатените момичета на мадам Лорета? Вероятно. Мъжете са толкова двулични.
От друга страна, Джеф изобщо не изглеждаше да има нещо против. Е, той беше много по-млад от Купър — с около двадесет години. А един по-млад мъж, както откри тя, имаше далеч по-малка склонност да съди другите.
На Джеф му харесваше да бъде нейното гадже. Той разцъфтя под светлините на прожекторите. Тя беше трамплинът в неговата кариера и това му придаде забележителния вид, към който той винаги се беше стремил.
На Купър не му хареса, когато тя отиде при режисьора и го придума да разшири ролята на Джеф. Не беше много — допълнителна сцена в края на филма и няколко едри плана, — но това със сигурност беше вбесило Купър. Но той не можеше да направи нищо, защото тя беше истинската звезда във филма; Плюс това нейната кариера беше точно в разгара си, докато славата на Купър започваше да намалява.
По отношение на секса Джеф изобщо не се приближаваше до звездните изпълнения на Купър. Той беше начинаещ — само издръжливост без никакъв финес. Проблемът на много от мъжете беше, че те нямат идея как да правят любов — всичко, което знаят, е как да чукат. Джеф не беше изключение.
На нея й липсваше бавната чувственост на Купър, това, че той знаеше точно къде да я докосва и кога, неговите дълги, страстни целувки, опитният му език и чувствителните му ръце. О, да, нямаше заместител на истинския опит. Ласките на Купър все още бяха най-доброто.
Джеф излезе, подскачайки, от банята, на седмото небе, защото бяха присъствали на парти, където тя го беше представила на неговия герой Харисън Форд.
— Какъв мъж! — Джеф беше много ентусиазиран. — Толкова е мил. Като тебе, Лес.
— Аз не съм толкова мила — каза тя, небрежно решейки косата си.
— Напротив, мила си — рече Джеф. — Дори и когато не си го признаваш — той измъкна четката й за коса от ръцете й, прегърна я и я целуна по устата.
