Целувките му бяха доста силни — тя едва можеше да си поеме дъх. Той имаше и навика да прави неща, които тя мразеше. Свиваше си езика и го тласкаше в устата й. Не беше от печелившите. Само ако знаеше как да целува…
След две минути целувки ръцете му вече бяха върху гърдите й. Една минута подразни зърната й, набързо смучейки всяко едно, и влезе в нея, чукайки усърдно — можеше би с погрешното впечатление, че е най- големият любовник на света.
Тя не беше в настроение да го научи на друго.
По-късно, когато Джеф захърка до нея, тя лежеше в леглото, мислейки за Купър и за това, как да си го върне. Все трябваше да има някакъв начин.
А ако имаше, тя щеше да го открие.
Отново в Ню Йорк, Бриджит беше по-загрижена от всякога да накара нещата да потръгнат. Тя истински обичаше Лени, а сега той си беше отишъл. Смъртта му я беше разтърсила прекалено силно и й беше помогнала да осъзнае колко бързо може да се изниже животът.
В Лос Анджелис беше прекарала с децата му толкова време, колкото й беше възможно. Лъки беше винаги в студиото и изглеждаше толкова погълната от работата си, че Бриджит едва успяваше да я види дори и когато тя си оставаше в къщи.
Няколко седмици след погребението на Лени тя каза на Лъки, че трябва да се връща в Ню Йорк. Лъки не изглеждаше да има нещо против, пожела й късмет и я увери, че ще й се случат само хубави неща.
Сега се беше върнала. Тя искаше да стане известна. И смяташе да стане известна съвсем скоро.
Анна беше доволна да я види.
— Нона звъня три пъти днес — каза тя, когато Бриджит довлече куфарите си. — Каза веднага да й се обадиш.
Беше говорила с Нона само няколко пъти, докато беше в Лос Анджелис. Нона й беше обещала веднага да уреди да се види с Аурора Мондо Карпентър и с Мишел Ги и че снимките на Люк ще са готови, когато се върне. Най-малкото поне имаше какво да очаква.
Тя отиде в кухнята, отвори си кутийка „севън ъп“, прегледа насъбралата се поща, след това се обади на Нона.
— Навреме! — възкликна Нона. — Къде беше?
— В самолета. Тръгна късно от Лос Анджелис. Току-що влизам.
— Добре, приготви се отново да излезеш. Люк Казуей иска да ни види в студиото си. И иска да ни види веднага!
Родригес пристигна навреме. Блестящите му очи се взираха пламенно във Винъс.
— Красавицата ми! — възкликна той, повдигайки ръцете й към устните си.
Винъс, облечена само в късо японско кимоно, се усмихна. Имаше нещо главозамайващо декадентско в това, че тя плащаше на Родригес. Продължаваше да я кара така и макар че той не беше любовникът, когото очакваше — кой ли беше?
— Изморена съм — оплака се тя с глас на малко момиченце. — костите ми са уморени.
— Ааах! — каза той утешително. — Родригес ще накара костите ти да пеят, мускулите ти — да се съживят. Цялото ти тяло ще затрепти под специалния ми масаж.
Той определено беше усвоил някакъв вариант на американския английски. Отидоха в салона за масаж на модерния й и целия в бяло дом. Тя включи компактдисковата уредба и Кей ди Ланг започна да им прави серенада.
Родригес си свали якето. Носеше черна тениска без ръкави и плътно прилепнали черни джинси. Мускулите на ръцете му подскачаха подканващо. Имаше тъмен тен и ментов дъх. Той беше само едно тяло.
Усмихна й се. Очите му бяха пълни със сексуални обещания.
— На масата, моя красавице — изкомандва той.
Тя съблече кимоното си, откривайки под него черни дантелени бикини и нищо друго.
Очите на Родригес се плъзнаха по нея одобрително, спирайки се на големите й гърди.
— Отлично! — възкликна той. — Ти си великолепна, моя Винъс!
„Аз не съм твоята Винъс — искаше да каже тя. — Аз съм ти клиент. Ти ми правиш масаж. Ние двамата спим заедно, но това не означава, че аз ти принадлежа.“
Без да каже и дума, тя се качи на масата и легна по корем с ръце, протегнати над главата й.
Родригес измъкна шишенце екзотично благовонно масло, изсипа малко на дланите на ръцете си и започна нежно да масажира раменете и гърба й.
Бавно и сигурно тя усещаше как напрежението напуска тялото й. О, Господи, той имаше изключително талантливи пръсти.
— От колко време си в Лос Анджелис? — попита тя; кожата й трептеше.
— Откакто навърших шестнадесет — отговори Родригес. — Дойдох тук с една омъжена жена — бягахме от съпруга й. Тя ми обеща да ми купи мой собствен салон за красота.
— И какво стана?
— Съпругът й пристигна да си я прибере. Той беше милиардер — Родригес сви рамене. — Тя ме обичаше, но беше принудена да отиде с него. А аз бях твърде млад, за да се бия за нея.
— Какво правеше след това?
— Имаше друга жена. Те винаги са били моята слабост.
— Не, Родригес — поправи го Винъс. — Ти си бил тяхната слабост.
Ръцете му се придвижиха надолу по гърба й, много бавно смъквайки дантелените й бикини. Захвърляйки ги настрани, той започна да масажира голия й задник с опитните си ръце.
— Ау… — въздъхна тя с удоволствие, усещайки топлината. — Това е тооолкова дяволски хубаво.
— Учил съм при най-добрите — похвали се Родригес. — Баща ми — той беше най-известният масажист в Аржентина. Жените в Буенос Айрес биха направили всичко за баща ми.
— Мислех си — Винъс Мария промърмори, когато пръстите му уцелиха цепнатината — дали ще ти хареса да участваш в новия ми видеоклип?
— И какво ще правя?
— Ще играеш себе си. Това е за песента, която написах и която се нарича „Грях“. Виждам видеоклипа като много сюрреалистичен и чувствен.
— За мене ще бъде чест.
— Агентът ми ще ти се обади.
Сега ръцете му бяха между бедрата й, разтваряха краката й, дълбаеха навътре, докосвайки най- интимните й места. Тя не направи нищо, за да го спре — имаше нужда да се отпусне.
И какво като му плащаше? Това беше част от перверзната тръпка. А най-хубавото от всичко беше, че напълно се владееше.
Бриджит взе такси до студиото на Люк Казуей. Нона звучеше въодушевено по телефона, въпреки че не беше казала нищо друго, освен „Вдигни си задника и бързо ела тук“.
Тя знаеше, че не изглежда най-добре в изтъркани джинси и в скромна безформена риза. Меднорусата й коса беше сплетена ниско на тила й. За щастие, тъкмо се беше сдобила с едни модни сенки на Гес, така че гримира очите си, въпреки че навън беше тъмно. Но не искаше Люк да се разочарова, когато я види. В края на краищата, когато се видяха за последен път, тя беше великолепно облечена.
Нона се разхождаше напред-назад, докато я чакаше.
— Какво става? — попита Бриджит, след като плати таксито.
