— Наистина ли? — каза Лъки, докато тъмните й очи го изучаваха.
Джед се наклони по-близо, гледайки я похотливо.
— Да не си някоя от онези холивудски актриси?
Алекс можеше да помирише, че на оня му е станало.
— Тя е с мене — прекъсна го той. — А ние не търсим трети да се присъедини към нас.
„Така че си го задръж в гащите, копеле, и върви на майната си.“
— Не се бъркам — каза Джед, дръпвайки се назад. — Просто се държах приятелски.
— Лъки — рече й Алекс с тих глас. — Не съм заинтересован да се бия, така че ми направи услуга и спри да окуражаваш местните таланти.
Тя го погледна насмешливо.
— Помислих си, че искаш да свършиш някоя дивотия, Алекс. Или това не е твоята територия?
— В случай че не си забелязала, аз определено ги превъзхождам числено.
— Ооо… Тооолкова съжалявам — тя протегна празната си чаша към бармана. — Сипи ми пак.
— Исусе Христе! — промърмори Алекс. — Ама ти да нямаш дървен крак, че да го наливаш безкрайно?
— Нещо такова.
— Отивам до тоалетната — каза той отсечено. — Опитай се да не се забъркваш в неприятности. Когато се върна, тръгваме.
Тя насмешливо вдигна чашата си.
— Слушам, сър!
В момента, когато Алекс вече не се виждаше, местният герой се върна към намерението си да я свали.
— Не исках да се натрапвам — каза той, плъзгайки се по-близо.
— Няма нищо — отговори Лъки и забеляза, че му липсват страничните зъби. Това не допринасяше за сексапила му.
— Туй да не е съпругът ти? — попита Джед и посочи към мястото на Алекс.
— Не. И няма да бъде — тя се забавляваше.
— Тогава може би мога да те черпя една бира.
— Аз пия текила.
— Мога и това — той махна на бармана. — Дай на дамата едно питие за моя сметка.
Барманът беше човек, който подушваше неприятностите отдалече.
— Идеята не е добра, Джед — изгрухтя той.
— Мъжът, дето е с нея, не й е съпруг — обясни Джед, сякаш се беше погрижил за всичко.
— Идеята все още не е добра.
Джед се изправи с почервеняло лице.
— Аз само я черпя едно пиене — ревна той, ядно блъскайки по бара с юмрук.
— Христе! — каза отвратен барманът.
— Да не го превръщаме в голям проблем — обади се Лъки, взирайки се в крехкия възрастен мъж.
— Такива като вас трябва да си стоят там, откъдето са — изръмжа барманът, втренчен в нея. — Идвате тук, сякаш това място ви принадлежи. Пиете текила също като мъж.
— Я се разкарай — Лъки започваше да излиза от кожата си.
Джед я хвана за ръката.
— По-добре да не го дразним това старо копеле. Хайде, ще те заведа някъде другаде.
Тя освободи ръката си. Облаците се събираха над главата й. Алекс беше прав — да дава аванс на местните таланти не беше добра идея.
Джед отново я хвана за ръката. Тя се отърси от костеливата му длан.
— Какъв ти е шибаният проблем, мадам? — избухна Джед.
— Не ме докосвай, педал такъв — предупреди го тя свирепо. Черните й очи внезапно бяха станали смъртоносни.
Лицето му почервеня още повече.
— Как ме нарече, кучко?
Алекс избра точно този момент да се върне от мъжката тоалетна.
ГЛАВА 18
— Твоите почитатели — те сигурно те подлудяват — отбеляза Родригес, мързеливо галейки платинената й коса, докато седяха голи на един шезлонг отвън — светлините на града се бяха разположили под тях като проблясващо одеяло от истински скъпоценни камъни.
— Понякога — каза тя замислено. — Когато съм между публиката и те се опитват да ме докоснат. Никога не знаеш дали нямат нож или пистолет. Никога не можеш да кажеш дали сред тях няма някой маниак, който смята да те докопа.
— Затова ли имаш охрана в дома си?
— Необходимо е да си защитен. Помисли си само — всичко, което правим днес, има нужда от някаква защита.
— Като секса.
— Точно така. Ти ми каза, че мразиш да използваш презерватив. Е, аз пък мразя да живея с охрана. За жалост, това са неща, които сме принудени да правим.
— Родригес не е болен от нищо.
— Сигурна съм, че не си.
— Тогава зарязваме презервативите?
— Не. Не можем.
— Защо, красавицата ми?
— Направи си тест за СПИН и тогава ще видим.
Той докосна гърдите й с върховете на пръстите си, търкайки настоятелно.
Тя потръпна, когато зърната й се възбудиха. Тази вечер беше по-добър от предишните два пъти. Тази вечер я беше накарал да стене от удоволствие. За награда тя му беше позволила да поостане още малко.
Той се протегна за бутилката шампанско, оставена отстрани до шезлонга, и я повдигна до устните й. Тя позволи на златната течност да се излее в гърлото й.
— Нямаш ли си някоя? — попита тя, бавно облизвайки устните си.
— Сега ще ти покажа как Родригес пие шампанско — каза той, рязко я придърпа и я разположи на края на шезлонга.
— Какво правиш? — възрази тя, но не много сериозно.
— Тихо, любов моя — промърмори той, докато разтваряше краката й и галеше меката вътрешна страна на бедрата й. След това взе шампанското и сипа от правещата мехурчета течност върху пубиса й. — Ето как Родригес пие шампанско — каза той, ближейки течността между краката й. Продължи да работи с опитния си латиноамерикански език, докато тя отново въздъхна от удоволствие и реши, че, в края на краищата, може би Родригес става.
„При Марио“ беше шумен и колоритен италиански ресторант, претъпкан с модели, агенти, галеристи и писатели.
— Това е място, където стават много неща — Нона информира Бриджит, докато си пробиваха път през препълнения бар до мястото на Люк, а Зандино се влачеше подире им.
И двете се бяха втурнали към домовете си и се бяха преоблекли. Нона носеше светлозелена сатенена риза на Долче Габана и черни панталони, докато Бриджит се беше облякла с оскъдна бяла рокля на Калвин Клайн и сандали с каишки.
Люк не беше сам. При него бяха седнали Сибил Уайлд и нейният стилист. Около Сибил витаеше
