никъдето.
— Това е моя работа — каза Алекс. — Да откривам историите на хората.
— И след това да пишеш за тях и да ги превръщаш във филми.
— Направо уцели десетката.
Шофиращата мис Дейзи се плъзгаше надолу, умно хващайки доларови банкноти между бедрата си. Двойникът на Джон Траволта от лявата страна на Лъки извика възхитено.
— Педал — измърмори Лъки.
— От това, което чувам, твоята история е твърде интересна — осмели се да произнесе Алекс, любопитен какво още има да каже тя.
— Казах ти… — бях диво дете — рече тя тихо. — Не съм ти разказала за мъжа, когото застрелях. При самозащита, разбира се.
Исусе! Тя настина беше дива.
— Не, това не си ми го казвала — отговори той меко.
— Енцо Бонати — той беше мъжът, отговорен за убийствата на майка ми и на брат ми и… Ъъъ… Имаше още няколко дребни инцидента по пътя, който ме направи такава, каквато съм днес.
Всъщност тя седеше тук спокойно и му разказваше как е убила някого. Може би те двамата имаха много повече общи неща, отколкото той си беше мислил. Беше убивал във Виетнам. Но той имаше извинение — войната беше убийствена.
Зачуди се дали и тя страда от същите кошмари, които го нападаха често и без предупреждение. Посред нощ го обземаше паника.
— Ти си много необикновена жена, Лъки — каза той, прочиствайки гърлото си.
За момент тя се вгледа в него внимателно. Той не знаеше и половината. Може би тя говореше твърде много. Вероятно трябваше да смени темата, преди да го заинтригува прекалено.
— А ти, Алекс? Бил ли си някога женен?
— Не — отговори той предпазливо.
— Никога? — произнесе тя, клатейки недоверчиво глава. — На колко си години?
— На четиридесет и седем.
— Хмм… Това означава, че или си прекалено умен, или имаш фатален чар.
Той вдигна чашата си.
— Ти каква си? Да не би да си психиатър?
Тя се вгледа твърдо в него.
— Мъжете, които не са женени на твоята възраст, обикновено имат тежки емоционални или психологически проблеми. В противен случай някоя жена отдавна би те вързала.
— Това е много прост отговор. Никога не съм срещал някоя, с която да съм готов да прекарам остатъка от живота си.
— Аз съм го правила три пъти. След първия път вече не ти опъва нервите толкова много.
— И първият път беше с…?
— Крейвън Ричмънд. Малкото синче на сенатора Питър Ричмънд. Господи, той беше такъв досадник! А аз бях вързана за него. Джино ме омъжи, щом можа. Питър му дължеше услуга.
— Голяма трябва да е била.
— Беше.
— Мога ли да чуя каква?
— Не, докато не те опозная по-добре.
— А след Крейвън?
— Димитри Станислопулос, мъж достатъчно възрастен, за да ми бъде баща. — Тя спря за момент. — Всъщност той беше баща на най-добрата ми приятелка, Олимпия — изкиска се, докато си спомняше необузданата си младост. — Бяхме две малки лоши момичета, които бягаха заедно от училище.
— Наистина трябва да си била голяма работа.
— О, да. Придадох съвсем ново значение на понятието „малолетно момиче“.
— Бас държа.
— Както и да е, докато бях омъжена за Димитри, го хванах в леглото с Франческа Ферн, оперна певица. Тя беше съперничка на Мария Калас и много настоятелна. Той не искаше да ме напусне, но със сигурност не искаше и да живее без нея.
— Този мъж очевидно е бил луд.
— След Димитри беше Лени — тя спря да говори, очите й се замъглиха. Настъпи дълго мълчание. — С Лени имахме духовна връзка — каза най-сетне. — Бяхме всичко един за друг. Толкова го обичах — взря се дълбоко в очите на Алекс. — Имал ли си някога такава връзка с друг човек?
— Не — отговори той, желаейки да е имал.
— Това е най-великото чувство — каза тя с копнеж. — Това е онази невероятна химия…
— Трябва да е било много трудно за тебе, Лъки… — обади се той. — Катастрофата… Загубата на Лени…
— Някои неща наистина бяха — отвърна тя, рязко посягайки към чашата си. — На никого не съм казвала, но открих, че Лени ми е изневерявал. В хотелската му стая имаше снимки с някаква блондинка, плътно притисната към него. Голи снимки на всичките й прелести в чекмеджето на нощното шкафче. Очевидно е бил с нея в нощта, преди да пристигна. Не знам защо не е прикрил следите си — може да си е помислил, че камериерката ще почисти всичко, докато ме посреща на летището — тя си пое дълбоко въздух. — Както и да е, беше много трудно, защото… Ъъъ… Предполагам, че вярвам във верността. Нали знаеш, можеш да чукаш когото си искаш, докато си сам, но когато сключиш брак с някого — е… за мене това е окончателен ангажимент.
— Ах… — въздъхна Алекс. — Тя има старомодни разбирания.
— Че какво лошо има в това? — произнесе тя буйно; вече съжаляваше, че е разкрила толкова много от себе си. — Намирам, че е пълна лудост да живеем в страна, където всеки казва, че е нормално един мъж да изневерява, и всичко му се прощава само защото е мъж. Аз пък не съм съгласна. Обичах Лени, а той ми изневери. Това не е честна игра — тя спря да говори и си запали нова цигара, ядосана на себе си, че реагира толкова емоционално. Алекс щеше да си помисли, че е голяма неудачница, ако продължаваше така. — Хей… Започвам да се просълзявам — каза тя, вземайки се бързо в ръце. — Хайде да пийнем още по едно.
— Ама ти си почти пияна, Лъки.
Тя го погледна студено.
— Някой път просто ще го издухаш, Алекс.
Тя щракна с пръсти, призовавайки бармана. Възрастният човек се приближи. Тя размаха двадесетдоларова банкнота под носа му.
— Дай това на Шофиращата мис Дейзи. Кажи й, че бихме искали да се присъедини към нас, и ми донеси още едно двойно.
— Какво правиш? — попита Алекс, хващайки се за главата.
— Любопитна съм да узная как тази грозна жена с това невероятно тяло е стигнала дотам да прави стриптийз, за да живее. А ти не си ли?
— По-заинтересован съм да се срещна с Джино.
— Ще стигнем и дотам. Не се притеснявай.
Двойникът на Джон Траволта се включи в техния разговор. Той носеше жълта риза и кално-кафяви панталони.
— От Лос Анджелис ли сте? — попита той, докосвайки върха на носа си с мръсния си нокът.
— Какво те кара да мислиш така? — попита Лъки и наклони глава.
Той постави бутилката си бира на бара, услужливо избърсвайки с пръст мокрия й ръб.
— Защото със сигурност не изглеждаш, като да си оттук.
— О, по дяволите — провлече Лъки, почти флиртувайки. — Пък аз си мислех, че чудесно пасвам на това място.
Младежът се разсмя високо.
— Казвам се Джед. Това тук е най-хубавото място наоколо — похвали се той. — Хубава си.
