— Не знам. Люк беше напълно полудял, когато се обади. Настоя да се видим незабавно.
— Мислиш ли, че ми е намерил работа като модел?
— По дяволите, надявам се да е така — каза Нона. — Но дори и да не е, ще отидем да видим снимките. Утре ще ги занесем да ги покажем на Аурора. Ще се обадя на Мишел и ще отидем да видим и него.
— Звучи ми добре.
— Не се безпокой, момиче — рече Нона окуражително. — Нещата ще потръгнат.
Люк беше по средата на снимки, когато те влязоха в студиото. Помощничката му, слабо момиче в гащеризон с цвят каки и с олющени войнишки ботуши, ги заведе при бара и им каза да чакат.
Люк беше зает да снима Сибил Уайлд, великолепен рус модел. Сибил беше облечена в прозрачно бельо и имаше усмивка като от реклама на паста за зъби. Изобщо не я смущаваше фактът, че студиото е претъпкано с хора.
— Какви са всичките тези?
— Рекламни продуценти, фризьори, гримьори, стилисти — отговори Нона. — Когато снимаха мама за „Венити Феър“, имаше дори повече хора.
Рокмузика ревеше високо от няколко тонколони. Една странична маса беше зарината със салати и множество закуски. Атмосферата беше напрегната, въпреки че Сибил изглеждаше много развеселена.
Всеки път, когато Люк си поемаше дъх, хората скачаха към Сибил, оправяйки косата и грима й, намествайки тънкия сутиен и бикините от червена дантела, които едва прикриваха примамливите извивки на тялото й.
Бриджит се опита да си се представи на мястото на Сибил. Щеше ли да бъде забавно? Щеше ли да й хареса?
Когато накрая Сибил отиде да се преоблече, Люк дойде при бара.
— Здравейте, дами — каза той, прокарвайки ръка през къдравата си коса.
— За какво е цялата тази паника? — попита Нона. — Каза ми да доведа тук Бриджит незабавно.
— Нека да приключа с този сеанс — рече Люк. — След това ще ви заведа и двете на вечеря.
— По-късно имам среща със Зан — възрази Нона. — А Бриджит е изморена. Тя току-що слезе от самолета.
— Нека и Зан да дойде с нас. Всъщност искам и той също да е тук.
— Не можем ли поне да си отидем в къщи и да се преоблечем? — замърмори Нона.
— Да, да, както искате. Не бях наясно, че този сеанс ще се проточи толкова. Ще ви кажа — нека да се срещнем при Марио в осем часа. Тогава ще се занимаем с всичко.
Нона се намръщи.
— И с какво по-точно ще се занимаваме?
— О, не ти ли казах? — отговори Люк небрежно, сякаш ставаше въпрос за дреболия. — Джинсите „Рок- енд-рол“ искат Бриджит и Зандино да поемат рекламата. Ти беше права, Нона — те ще станат суперзвезди!
ГЛАВА 17
Лъки погълна повечето от оставените в колата „Маргарити“, преди да заспи. Когато се събуди, усети кратко объркване — къде, по дяволите, беше? След това си спомни. Беше в колата на Алекс Уудс и те пътуваха към Палм Спрингс, за да посетят Джино.
Погледна към Алекс. Той имаше вида на човек, който винаги е вървял по свой собствен път — силен профил, твърда брадичка, вероятно самолюбив кучи син по отношение на жените. Не можеше да спре да се чуди дали е добър любовник.
Сега… стига толкова за него.
— Хей… — каза тя, протягайки се мързеливо. — Къде сме?
— На път. Ти изпи всичко наоколо и заспа.
Тя се засмя меко.
— Имам такъв навик.
— Няма нищо.
— Боже… Благодаря — промърмори тя, пресягайки се за чаша „Маргарита“. Отпи няколко големи глътки. — Предполагам, че трябва да се обадя на Джино и да го предупредя, че се приближаваме към него.
— Не му ли се обади от ресторанта?
— Той ще бъде очарован да ни види.
— Нали ти е баща.
— Да. И е най-великият, въпреки че… Трябва да призная… Не винаги сме се разбирали.
Той имаше чувството, че на нея й се говори.
— Как така? — попита той, за да я улесни.
— Джино искал момче. Вместо това съм се родила аз. А това се оказа повече, отколкото той можеше да понесе — тя направи физиономия, докато си спомняше. — Бях много диво дете. Неконтролируемо.
— А сега?
— Бледа сянка на предишното ми „аз“.
— Какво беше толкова диво в тебе, Лъки? — попита той, искрено заинтересуван.
— О, обичайните неща — отговори тя небрежно. — Бягах от училище, чуках се с много момчета, опитвах се да поема бизнеса на баща ми, заплаших да отрежа члена на един от неговите инвеститори, когато той отказа да върне парите, които дължеше.
— Най-обикновено приятно момиченце — обади се Алекс саркастично.
— Повярвай ми, това подейства. Когато става въпрос за някой мъжки член, винаги действа.
— А сега ръководиш филмово студио. Чудесно.
— Знаеш ли — каза тя замислено. — Джино винаги ме предупреждаваше да проверявам всички около себе си — и два пъти да проверявам тези около тях. С други думи… — и тя произнесе с дебел мъжки глас: — „Не се доверявай на никого. Capishe3?“
— Звучи като изискан мъж.
— Да — каза тя мрачно. — Такъв е.
— Искаш ли да ми разкажеш за това?
— Няма нищо за разказване. Просто имах гадното предчувствие, че ще се случи нещо лошо. Не ме питай защо.
Няколко минути пътуваха в мълчание, след това Алекс каза:
— Не мислех, че хубавите италиански момичета се чукат нагоре-надолу.
Тя се засмя добронамерено.
— О, скъпи, скъпи… Кой знае ти какъв адски живот си водил.
— Аз? — попита той скептично. Беше ли чела писанията за него в пресата?
Тя млъкна и си запали цигара.
— Как стана така, че от всичко, което казах, единственото нещо, на което направи коментар, беше, че не се предполага хубавите италиански момичета да се чукат безразборно? Хмм… Да не би защото лошото момче на киното, господин В-секса-всичко-върви, дълбоко в себе си — осмелявам се да го кажа — да е прекалено благоразумно?
— Да не си си изгубила шибания акъл?
Тя се усмихна лукаво.
— Момичетата обичат да клюкарстват. Искаш ли да чуеш какво се говори за тебе?
Той не можа да устои и падна в капана.
— Какво?
Дръпвайки от цигарата си, тя издуха голямо количество дим в лицето му.
— Голям член. И никога не си губи акъла.
— Исусе!
— О, извинявай — каза тя невинно. — Шокирах ли те?
Той беше напълно объркан. Лъки Сантейнджело определено беше луда.
