— Говориш така, за да видиш как ще реагирам, нали? — попита той.
— Не е ли в това цялата игра?
Той караше мълчаливо, опитвайки се да си я обясни.
— Защо да не спрем при следващата възможност? — предложи тя. — „Маргаритите“ съвсем свършиха.
Алекс трябваше да признае, че беше заинтригуван. Не беше очаквал Лъки да е толкова непредсказуема. Тя имаше аура на сила около себе си, сякаш можеше да се справи с всяка ситуация и да излезе победителка от нея. Това беше изнервящо. Той не беше свикнал с жени, които излъчваха такава увереност.
Дотук тя не беше споменала за Лени и на него не му изглеждаше благоразумно да го забърква — ако тя искаше да говори за това, без съмнение щеше да го направи.
Той излезе от платното и се отклони от магистралата. Районът беше пуст — нямаше кой знае какво, освен една бензиностанция, заведение за хамбургери и западнало кръгло здание със светещ неонов надпис: „ГОЛИ МОМИЧЕТА НА ЖИВО“.
Алекс забави колата.
— Ние сме сред пустинята — каза той. — Изглежда, ще е това.
— Определено голи момичета на живо — намръщи се Лъки. — Това предполага ли да има и мъртви голи момичета?
— Не е твоят тип място, а?
— Май изборът ни е ограничен.
Той сви рамена.
— Не ме обвинявай.
— Алекс, когато ме опознаеш по-добре, ще разбереш, че аз винаги поемам отговорността.
— Предишното диво дете е станало силно. Харесва ми.
— Да ти го начукам — каза тя небрежно.
Той я погледна право в очите.
— Това заплаха ли е или обещание?
— По-добре ме остави сама тази нощ, Алекс. Не бих искала да те нараня.
И докато го произнасяше, всичко й се изясни. Точно това имаше нужда да направи. Да нарани някого по начина, по който Лени я беше наранил. Достатъчно лошо беше, че се бе оставил да бъде убит — но когато си беше отишъл, беше оставил достатъчно доказателства за изневяра, за да я накара да го намрази завинаги. Имаше само един начин да изравни резултата.
Паркираха колата и влязоха в претъпкания бар. Голяма изненада — беше пълен с мъже, повечето от които обръщаха бутилки бира.
Неспокойна непълнолетна сервитьорка с ботуши, каубойска шапка и съвсем къса пола се погрижи да донесе пепелник. Тя беше гола до кръста, имаше малки отпуснати гърди и неясна усмивка. В единия край на бара беше монтирана кръгла платформа, където висока русокоса стриптийзьорка кълчеше безформеното си тяло нагоре-надолу около блестящ прът, облечена само с оскъдна розова препаска и фалшиви сребърни гривни. От музикалната кутия се носеше песен на Доли Партън. Всеки път, когато стриптийзьорката се плъзгаше надолу, дебелата й плът се нагъваше по корема и ханша й.
— Хубаво — измърмори Лъки, сядайки на бара. Всички мъже в помещението се бяха втренчили в нея.
Алекс се плъзна на стола. Той имаше нерегистриран пистолет в колата си и след като хвърли един поглед наоколо, съжали, че не го е взел със себе си.
— Текила — каза Лъки на бармана — прегърбен възрастен мъж с изпити страни. Той я пренебрегна, чакайки Алекс да направи поръчката.
— Текила за дамата — рече Алекс, включвайки се в играта. — А за мене бърбън с вода.
— Моята да е двойна — обади се Лъки, нетърпеливо потропвайки с ноктите си по бара. Барманът изчезна.
Огромната руса стриптийзьорка стигна до края на своето представление, свали препаската си, обърна се с гръб към публиката и разтресе огромния си задник пред лицата на плащащите клиенти. Изви се буря от ревове и мяукания.
— Каква тълпа патетични наудачници — каза Лъки, оглеждайки мястото. — Искам да кажа, погледни тези нещастници — защо не са в къщи при жените си?
— Не съм ти обещавал хотел „Риц“ в Париж — отговори Алекс. — И говори по-тихо.
Барманът се върна с питиетата им. Лъки пресуши текилата си на един дъх. Мъж, който изглеждаше като Джон Траволта, седнал на столчето от другата й страна, подсвирна одобрително.
— Още една — каза Лъки.
— Дали някога ще стигнем до дома на баща ти? — въздъхна Алекс, подавайки знак на бармана.
— Кажи ми истината — обади се Лъки, леко полюлявайки се на високото столче. — Това единствената причина ли е да си с мене тази вечер? Да се срещнеш с Джино?
— А ти как мислиш?
— Мисля, че сме заедно, защото и двамата имаме нужда от нещо различно — тя се втренчи в него дълго и уверено. — Права ли съм?
— Разбира се.
— О, да, така е. Толкова шибано се разбира, че наистина ще повярвам, че Лени ми е бил верен.
— А не е ли бил?
— Не искам да говоря за това — отряза тя, съжалила, че е споменала нещо толкова лично.
Нисък мъж, облечен в твърде тесен официален костюм, скочи на сцената.
— Добре, народе — обяви той с бузи, зачервени от усилието. — Идва моментът, който всички ние очакваме — звездата на нашето шоу! Да й подадем голямата си ръка — всички знаем къде е! — кикот и пак кикот. — Ето я — нашата истинска кралица на нощта — Шофиращата мис Дейзи4!
Изключително грозна чернокожа жена с невероятно тяло излезе на сцената под взрив от аплодисменти. Беше облечена с бял сутиен с ресни, бикини и шофьорска шапка. От музикалната кутия се понесе музиката на Ролинг Стоунс и Шофиращата мис Дейзи веднага започна да танцува в ритъма на песента „Жената от бара“5. Публиката полудя.
Алекс одобри почти голото й абаносово тяло.
— Трябва да й намеря роля в „Гангстери“ — замисли се той. — Тя изглежда страхотно.
— Защо не? — студено отговори Лъки. — Какво би бил твоят филм без задължителни стриптийз-сцени?
Тя имаше готов отговор за всичко.
— Хей, става това, което става, Лъки — каза той, знаейки, че тя веднага ще му намери аргументи.
— Може и да е така, но защо всички филмови автори са толкова предсказуеми? Винаги става така, че двама актьори седят в стриптийз-бар, докато камерата хваща цялата сцена, давайки близък план на гърдите и задника на стриптийзьорката. Кога вие, момчетата, ще осъзнаете, че тези сцени са били снимани до безкрайност?
— Ама какво ти става? Първия път, когато се срещнахме, ти можеше да говориш само за това, че и актьорите трябва да се събличат.
— Това засяга ли те?
— Жените не искат да го виждат. Това е мъжки свят.
— На тебе ти харесва да е мъжки свят — бързо отговори тя. — Харесва ти да си остане мъжки свят. Но днес жените правят каквото си искат и нямат нищо против да хвърлят поглед и на някой гол мъж. Защо мислиш, че Ричард Гиър днес е звезда? Защото показа ташаците си в „Търсенето на господин Гудбър“ и жените го обичат за това, че е бил толкова честен.
Шофиращата мис Дейзи бързо се беше освободила от дрехите си. След като хвърли сутиена си сред публиката, тя завъртя двете плочки с ресни, които едва прикриваха възбудените й зърна. Бикините й бяха изчезнали отдавна, заместени от съвсем оскъдна препаска. Покрита почти плътно с фини капчици пот, тя се движеше като мускулеста газела.
— Чудя се как е попаднала тук — промърмори Лъки. — В този западнал битнически бар в средата на
