атмосферата на Кристи Бринкли и това автоматично я правеше център на вниманието. Тя беше толкова възхитително красива, че веднага започна да се държи покровителствено с Бриджит, въпреки че те бяха горе-долу на една и съща възраст.
— Настанявайте се всички — каза Люк и топло ги поздрави. — Сигурен съм, че всички познавате Сибил, а това е великият Харви, който може да направи дори и моя вид доста сносен.
Харви се пресегна и докосна една къдрица от меднорусата коса на Бриджит.
— Хубаво, скъпа — каза той с тежкия акцент на кокни. — Не се боядисваш и никакъв друг глупав трик. Продължавай по същия начин.
— Благодаря — каза Бриджит, плъзгайки се до него.
— Що се отнася до вас, мадам… — добави Харви, проверявайки блестящата червена коса на Нона. — Много жива. И също естествена, обзалагам се.
Бриджит използва момента, за да разгледа Харви. Мъж на около тридесет години. Бяло-русата му коса беше подстригана много късо, имаше зелени кичури отстрани, на китката си носеше навита черна кожена лента. Имаше и малка диамантена обичка отстрани на носа си.
— Какво бихте направили с моята коса? — попита тя, любопитна да научи мнението му.
— Нищо — отговори той. — Ти си малка хубавица точно поради това, че изглеждаш естествено.
Така да погъделичка егото й! Бриджит беше очарована.
Нона беше по-заинтересована да се захванат за работа.
— Тук може ли да говорим? — попита тя Люк.
— Абсолютно — отвърна той, махвайки на неколцина приятели.
— Е? — настоя Нона нетърпеливо. — Какво?
Люк направи физиономия като на смахнат.
— Какво? — повтори тя, бутвайки го по ръката.
— Показах на агенцията снимките на Бриджит и Зан. Те ги отнесоха на клиента и — бум! — ние получаваме поръчката.
— Боже мой! — възкликна Нона, обръщайки се към Бриджит. — Чу ли?
— Върхът.
— Върхът — извика Нона. — ВЪРХЪТ! Това е абсолютно ЧУДО!
— Започнах като модел за каталога на компанията „Мей“ — намеси се Сибил с хубава усмивка. — Бях на шестнадесет — усмивката й стана по-широка, на страните й се появиха трапчинки. — Много прогресираща шестнадесетгодишна!
— Кога ще се появят снимките? — Бриджит попита Люк. — И къде?
— Още не сме ги направили — каза Люк, смеейки се на наивността й. — Първо, твоят агент трябва да сключи сделката. След това ще направим един истински сеанс. И после, мое сладко момиче, ще бъдеш във всеки магазин оттук до луната! Джинсите „Рок-енд-рол“ спестяват пари.
— Как стана така, че мене не ме повикаха за тази работа? — попита Сибил нацупено.
— „Защото ти си — както с вкус посочи Нона — като конско лайно.“ О, не се безпокой — бързо добави Люк. — Имаш отлична компания — Робъртсън, Нейчър — всички те имат неодобрението на Нона.
— Предполагам, че имаме нужда от агент — замислено каза Нона. — Като миналия път.
Бриджит се сети за всичките агенции, които бяха отказали да я приемат. Единственият, който беше проявил някакъв интерес, беше Мишел Ги.
— „Елит“ — обади се Сибил с желанието да бъде полезна. — Те са най-добрите.
— Не. Агенцията „Форд“ — прекъсна я Люк. — Те ще я закрилят. Тя е девственица в този бизнес и ще има нужда от въоръжена охрана, която да я пази от застаряващите плейбои, които ще поискат да скочат върху невинните й кокали.
— Тези хора са толкова противни — съгласи си Сибил, бърчейки малкия си нос. — Големи перверзници! Принц Не-знам-си-кой и граф Еди-кой-си, а всичко, което искат, е малко кокаин, за да ти се завърти главата, и да те показват на своите също толкова изискани гадни стари приятели.
— Кажи ни ти как го чувстваш в действителност, дете — обади се Харви, глътвайки малко „Маргарита“ през сламката.
— Внимавай! — Сибил предупреди Бриджит. — Ще ти дам списък на най-лошите кандидати.
— Благодаря — отговори Бриджит. Сибил беше толкова открита и приятелски настроена, че не беше възможно да не се отнася топло към нея.
— Какво е мнението ти за рокзвездите? — Люк попита Сибил с лукава усмивка.
Сибил се изкикоти. Тъкмо беше започнала да се среща с английската рокзвезда Крис Фьоникс.
— Влюбена съм! — изкудкудяка тя. — Крис е невероятен!
Бриджит си спомни за друга рокзвезда — за небезизвестния Флаш. Майка й беше починала от свръхдоза в неговата компания — и двамата били прекалено дрогирани в стая в евтин хотел на Таймс Скуеър.
О, Боже! Никой не трябваше да открие истинската й самоличност. Беше задължително да запази анонимността си. Вече беше казала на Нона, която на свой ред беше инструктирала родителите си да не казват нищо. Може би трябваше да смени и малкото си име, за да е по-сигурна.
— Мога да ти уредя да се срещнеш с всеки агент в града — похвали се Люк. — Кажи ми само кой.
— Мишел Ги — тихо каза Бриджит, едва вярвайки, че това най-сетне се случва.
— Няма проблеми — рече Люк. — Той седи през две маси с Робъртсън — но когато тя разбере, че няма да има нищо общо с кампанията на джинсите „Рок-енд-рол“, може би няма да си добре дошла в семейството на Мишел.
— Ще видим — произнесе Бриджит с малка уверена усмивка.
След като Родригес си тръгна, Винъс разбра, че не може да заспи, така че вместо това тя направи обичайната си нощна разходка из къщата. За нея още не беше късно да се преориентира. Родригес я беше задоволил сексуално, но в интелектуално отношение той беше нула. Може би остаряваше, защото имаше нужда от нещо повече от великолепно тяло и опитно представяне. Тя искаше да има спътник — някой, с когото можеше да говори, когато сексът свърши. Купър се справяше прекрасно и с двете.
Опита се да реши кого може да събуди по това време на нощта. Може би Лъки, която вече не искаше да разговаря, ако не се отнасяше за бизнес. Е, толкова по-зле за нея, но това може би беше наистина времето, когато да я открие.
— Госпожица Сантейнджело е в Палм Спрингс при баща си — информира я Сиси по телефона.
— Как мислиш, че я кара? — попита Винъс.
— Работи твърде много — отговори Сиси загрижено.
— На мене ли го казваш? Вече изобщо не я виждам — толкова е заета.
Тя затвори телефона, реши да прочете някое списание и установи, че не може да се концентрира. Беше толкова неспокойна, че направо да полудееш.
Хмм… Чудеше се на кого още може да се обади. Разбира се — Рон. Най-добрият й приятел, Рон, който, откакто беше заедно с големия магнат, Харис фон Щеп, също беше в списъка на отсъстващите. Тя беше измислила прякора на Харис „големия магнат“, когато той се върна при Рон, който беше нарекъл Мартин Суонсън по същия начин, когато тя и Мартин бяха заедно.
Рон не беше очарован.
— Дано никога да не те чуе как го наричаш — беше я предупредил той. — Харис няма чувство за хумор и направо ще полудее.
— Харис има твърде малък задник — беше отговорила тя. — Не можа ли да си намериш някой по- забавен фагот?
— Мери си думите, момиче — беше я сгълчал Рон. — Думата „фагот“ е политически неточна.
Рон й липсваше. Да не го вижда толкова често, колкото беше свикнала, беше все едно да скъсаш с предпочитания любовник. Да върви по дяволите. Тя реши да му се обади.
— Никога няма да познаеш кой е — заяви тя, когато той вдигна телефона.
— О, каква изненада! — каза Рон, без изобщо да е изненадан. — Да не би да си в криза?
— Всъщност — да. Чудех се дали би могъл да дойдеш, за да поседим и да си поговорим, нали знаеш… Да
