фактите — да, той много й липсваше, но вече нямаше връщане назад.
Лъки огледа помещението. Чарли си плащаше сметката, което означаваше, че след малко ще дойде при тях.
— Какво мислиш за Чарли Долар? — попита тя небрежно.
— Старият Чарли е най-великият — отговори Винъс, докато предъвкваше парче пържола. — Проблемът е, че винаги е друсан.
— Това не е ли част от чара му?
— Кокаин и чар не вървят ръка за ръка — твърдо произнесе Винъс. — Въпреки че чувам, че е доста добър в леглото.
— Наистина ли?
— Не че смятам да пробвам — бързо добави Винъс.
— Би ли излязла с него? — попита Лъки.
Винъс енергично поклати глава.
— Опасна територия — каза тя. — Няма начин Чарли да е способен да поддържа благоприлична връзка — твърде дълго е бил кинозвезда. С жените му е толкова лесно. Затова не дава и пукната пара за тях.
Лъки се съгласи.
— Обвързването не е точно в негов стил — изрече тя. — Вече не е и в моя. Единствените, с които съм обвързана, са децата ми и с това, да си върна студиото.
По времето, когато Чарли си пробиваше път към тяхната маса, Лъки поиска сметката.
— Ето, идва любимата ви кинозвезда — каза той с обичайната си маниашка гримаса. — Готов съм да доставям удоволствие и да забавлявам.
— Не се притеснявай — меко произнесе Лъки. — Ние се забавляваме една друга.
Той се придвижи към Винъс.
— Искаш ли да ударим по клубовете? Танцува ли ти се цяла нощ с грохнала стара икона?
— Трябва да си лягам рано, Чарли — извини се тя. — Утре ще снимам. И освен това… — добави тя палаво. — Какво ще правиш с мене? Вече съм на повече от осемнадесет!
Той благосклонно й направи друга гримаса на маниак.
— Мога да ти даря такива торбички под очите, че никога няма да ги забравиш — предложи той.
— Благодаря, но този път ще пропусна.
За голямо огорчение на Чарли те си тръгнаха малко след това — оставиха го в компанията на застаряла кинозвезда с лошо тупирана коса и на страстна привърженичка на „Лейкърс“ с огромен силиконов бюст. Чарли се разбираше с всекиго.
Пред ресторанта почакаха колите си.
— Трябва скоро отново да го направим — каза Винъс. — С тебе ми е по-забавно, отколкото с любовника ми.
— О, благодаря ти — засмя се Лъки. — А след това дори не трябва да ме разкарваш!
— Какво успокоение!
— Обади ми се след пробните снимки.
— Ще ти се обадя — обеща Винъс, докато се качваше в черната си лимузина, шофирана от въоръжен телохранител.
Пиколото докара червеното ферари на Лъки. Двете си махнаха за довиждане и потънаха в нощта.
Лъки подкара бързо към къщи по магистралата Сен Винсънт — тихоокеанското крайбрежие. Последните двадесет и четири часа бяха изтощителни и тя нямаше търпение да се свие в леглото си и добре да поспи. Трябваше да си почине, за да може да започне да работи по въпроса, как да се справи с последната си загуба, защото, всичко на всичко, беше това — временна загуба.
Докато още не беше уведомила Буги за това, какво трябваше да се направи, тя планираше да отведе децата и да ги остави при Джино в Палм Спрингс за дълга ваканция.
Обади му се от телефона в колата, за да го предупреди.
— Отново ти — въздъхна Джино. — Трябва да си се захванала с нещо, дечко. Първо ме посещаваш неочаквано, сега ми се обаждаш късно през нощта.
— Не те събудих, нали?
— Нямаше начин. Пейдж и аз седим тук и гледаме „Кръстникът“. Гледам го веднъж в годината. Но само „едно“ и „две“ — „три“ го забрави.
— Поддържаш връзка със старите приятели, а? — пошегува се Лъки.
— Някой ден ще ти разкажа истинската история на моя живот, дечко — той щастливо се засмя на спомените си. — „Джино — ранни години“. Какъв филм само би могъл да стане!
— Не се и съмнявам. За тебе съм чувала разни истории от повече хора, отколкото ти познаваш.
— Добре. А сега какво има? — попита той. — С нещо мога ли да ти помогна?
Тя реши да не му казва истината. Защо да го товари с проблемите си?
— Мислех си да ти доведа децата за дълъг уикенд.
— Искаш да кажеш, че аз изобщо си виждам внуците?
— О, хайде, Джино, виждаш ги достатъчно често.
— Само те дразня, дечко. Ще накарам Пейдж да подготви всичко.
Джино звучеше толкова доволен. Изобщо не изглеждаше да му липсва животът в големия град. Очевидно му харесваше да живее в Палм Спрингс в голямата си къща и с Пейдж, която да му прави компания.
Тя се зачуди дали не трябва да направи точно това — да купи къща в Санта Барбара и да забрави за филмовия бизнес — просто да се махне оттук и постоянно да бъде с децата си.
Нямаше начин. Щеше да й стане досадно само след няколко дена. Тя имаше нужда от действие — при това от много действие. Включи касетофона и се заслуша в дрезгавия глас на Джо Кокър, който пееше „Ти си толкова красива“. Беше една от любимите песни на Лени. Безразсъдно подкара по-бързо и превиши разрешената скорост, стремейки се да се прибере у дома си.
Профуча по алеята, скочи от колата и влезе в къщи. Всички бяха заспали. Първо провери децата, след това се качи горе в спалнята си на втория етаж, излезе на малката тераса и си припомни времето, когато тя и Лени се любеха направо на пясъка отдолу и единствено шумът на разбиващите се вълни им правеше компания.
Телефонът иззвъня. Тя вдигна.
— Знаеш ли колко трудно беше да се свържа с тебе? — каза един сърдит Алекс Уудс.
По един или друг начин беше намерил телефонния й номер. Тя не беше доволна.
— Не бях точно на разположение — изрече тя — не желаеше да спори с него.
— Обаждах ти се в студиото сутринта — обвини я той. — Оставих няколко съобщения.
— Сигурна съм, че знаеш какво стана днес. Не бях в настроение да отговарям на телефонните обаждания.
— Да, чух — последва дълга пауза. — Ти добре ли си?
— Да, благодаря ти.
— Ъъъ… За бележката, която дойде с цветята. Получи ги, нали?
— Не трябваше да се безпокоиш.
— Погрешните цветя. Погрешната картичка.
— Наистина ли?
— Въпреки че се чудя защо изобщо ти изпратих нещо, след като ти ме заряза тази сутрин.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Слушай, Алекс — нека да бъдем честни един с друг. Това си беше само за една нощ. Аз имах нужда да бъда с някого и ти се случи там.
Той не беше доволен.
— О, това е чудесно — произнесе той равно. — Как мислиш, че се чувствам след такова признание?
