Клайд Ломас бавно влудяваше Алекс. Този мъж със силния си глас беше като таралеж в гащите — постоянно го дразнеше. Всеки път, когато влезеха в някоя къща, Клайд започваше непрекъснато да бърбори, сякаш че беше полудял собственик, който бърза да продава.
— Това тук е мокър бар. Там пък е мястото за забавления. Мога да ви уверя — тази къща е прекрасно място за купони. Две барбекюта, отвън и вътре — шезлонги, басейн с черно дъно и седем спални — всяка с баня. В кухнята има четири готварски печки и две миялни машини.
— Няма да купувам шибаната къща — каза Алекс съвсем изтощен. — Единственото, което искам, е да пообиколя и да огледам.
Издълженото печално лице на Клайд стана още по-печално.
— Съжалявам, Алекс — каза той отпаднало. — Исках само да помогна.
— Помагаш ни много — обади се Ръсел с желанието, както винаги, да предотврати неприятностите. — Просто Алекс си върши работата по свой собствен начин.
Алекс се разхождаше из третата къща от техния списък, а членовете на екипа му се въртяха зад него. Когато беше планирал снимките си, той си беше представил всяка отделна сцена. Докато минаваше през всяко място, той вече знаеше дали то става или не и нямаше нужда от инструкции. Изобщо нямаше нужда от Клайд Ломас.
Третата къща изглеждаше точно както трябва. Беше голямо имение в края на игрище за голф. Той поговори с оператора и с постановчика си. И двамата се съгласиха с него.
Обърна се към Ръсел.
— Отивай да сключиш сделката.
— За колко дни? — попита Ръсел.
— Колко са по план?
— Четири. Но за да съм сигурен, ги направих пет.
Алекс излезе навън, отиде до басейна и се обади на Лили по мобифона.
— Предполагаше се, че трябваше да ми се обадиш отново за домашния телефон на Лъки — раздразнено каза той.
— Не мога да го открия — отговори Лили.
— Моля? — Алекс не беше свикнал да му казват „не“.
— Асистентката на Фреди има ембарго върху нейния телефонен номер. Забранено й е да го дава на когото и да било.
— Майната й на асистентката на Фреди. Кажи на Фреди, че аз го искам.
— Извинявай, Алекс, опитах се. Той също каза „не“ — няма нейното разрешение.
Алекс знаеше, че не може да продължи да настоява, без да се издаде като някой горящ от прекалено желание любовник.
— Какво ново за „Пантър“? — попита той рязко, за да смени темата.
— Разбрах, че някаква бизнесдама е купила „Пантър“. Говори се, че отишла в офиса на Лъки и й наредила да освободи мястото.
— Това засяга ли „Гангстери“?
— Според Фреди всичко ще продължи, както е предвидено.
— Той познава ли тази жена?
— Определено не.
— Майната й! — ядосано възкликна Алекс. — Наистина трябва да говоря с Лъки. А това момче, което работи за нея?
— Киоко?
— Да, вземи телефона й от него.
— Опитах се да се свържа с него, но той вече не е в студиото. Трябва да си е тръгнал след Лъки.
— Използвай уменията си, Лили. Обади му се в къщи.
— Да, Алекс, ще му се обадя. Как върви всичко там?
— Открихме подходящата къща за героя на Романо.
— Отлично.
— Какво става с пробните снимки?
— Всичко е уредено за утре следобед. Гримьорите и фризьорите са готови. Винъс ще дойде в един следобед, Джони — в два. Двамата ще са пред камерата в три. Това устройва ли те?
— Организирано както винаги, Лили. Франс каза ли на Тин Лий, че няма да се върна?
— Мисля, че да. А майка ти се обади два пъти.
— Тя пък какво иска?
— Може би трябва да й се обадиш сам.
— Ти го направи, кажи, че не съм в града.
— Ще летиш ли тази вечер обратно?
— Намери ми номера на Лъки и ще ти кажа — той затвори, прибра мобифона в джоба си и се присъедини към екипа си.
— Готов ли си да видиш следващото място? — попита Ръсел.
— Заведи ме там — каза Алекс. — Определено искам да си отида оттук тази вечер.
ГЛАВА 32
„При Мортън“ беше оживено място. Винаги беше претъпкано с холивудски кинаджии и театрали. Беше място, където можеш да бъдеш видян. Когато Лъки влезе, всички се извърнаха да я погледнат. Днес тя беше голямата новина и всеки го знаеше.
Тя пристигна преди Винъс и вместо да почака на бара, последва оберкелнера до мястото си, пробивайки си път покрай маси, пълни с хора, които познаваше. Целуна Арнолд Копелсон, продуцента, и фината му съпруга Ан. Махна на Марвин Дависис, спря, за да размени няколко думи с Джоана и Сидни Поатие, поздрави Мел Гибсън, размени целувки с Чарли Долар и накрая стигна до местоназначението си.
Докато сядаше, Чарли стана и дойде при нея.
— Хей — провлече той и започна да тъпче ризата в панталоните си, раздърпан както винаги. — Фразата „стой тук“ не е в моя речник.
Тя направи изморена физиономия.
— Съжалявам, Чарли. Непредвидени обстоятелства.
— Да… Чух — каза той, придърпа стол и седна.
Тя въздъхна.
— Както и всеки друг в този ресторант.
— Хей, трябваше да дойдеш и да ме вземеш. Аз съм най-големият експерт в света по събиране на багажа.
— Това е само временно, Чарли. Ще се върна.
Той се облегна на масата.
— Искаш ли да ми кажеш истината? Трябва да има и нещо друго.
— Прецакаха ме. Да оставим това настрани засега, няма да се повтори.
— Е, Лъки — каза той — изглеждаше честен за първи път в живота си. — Не забравяй, че винаги ще бъда на твое разположение.
— Благодаря, Чарли. Благодаря ти за загрижеността.
Очите му на наркоман неспокойно оглеждаха помещението.
— С кого ще вечеряш?
— С Винъс.
— О, да, Винъс. Не искаш ли да ме запознаеш с нея?
— Можеш да се присъединиш към нас за кафето, ако искаш.
— Може би — отвърна той и стана.
— Трудно се играе играта, а, Чарли?
