на акциите им. Предполагаше, че след като Мортън ги е вкарал в играта, те са продали по негов съвет.
Хмм… Вземи парите и бягай7. Защо не? Това беше добър бизнес.
Изглеждаше, че Дона Ландсман беше придобила тридесет и девет процента от акциите. Останалите акционери бяха „Конкуест инвестмънтс“ — компания със седалище на Бахамските острови — те притежаваха десет процента. Също и госпожа А. Сморг, за чиито работи се грижеше един адвокат от Пасадена — тя имаше шест процента. След това самият Мортън Шарки с неговите пет процента. Беше сигурна, че той е принудил останалите акционери да гласуват в полза на Дона Ландсман. Щеше да му го начука на Мортън Шарки, защото точно това беше направил с нея.
Тя отново седна. Мислите й летяха. Трябваше да има причина той да постъпи така с нея. Винаги имаше причина. Утре, когато Буги се върнеше от отпуската си, тя щеше да му възложи случая на Мортън. Буги работеше от години като нейна охрана и ако имаше нещо, което можеше да бъде разкрито, той щеше да го направи. Не беше проблем. Дотогава единственото, което тя можеше да стори, беше да чака.
ГЛАВА 31
Робъртсън имаше злобни виолетови котешки очи. Те следваха Бриджит навсякъде, когато тя дойде на вечерята на Мишел Ги. В тях се четеше: „Махай се от очите ми и никога не се връщай.“
— Тя ме мрази — прошепна Бриджит на Нона.
— Разбира се, че ще те мрази — съгласи се Нона. — Защо пък не? Сега ти ще станеш звездата.
— О, хайде — каза Бриджит. — Тя е тооолкова известна, защо да й пука?
— Кариерата на моделите е кратка — мъдро отговори Нона. — Тя го знае. Ти си тази, която се издига.
— Наистина ли?
— Не ми се прави на скромна. Знаеш го. Всички го знаят.
Изминалите няколко дни бяха много интересни. Верен на думата си, Мишел Ги беше сключил изключително изгодна сделка с джинсите „Рок-енд-рол“. След като компанията подписа с нея договор за невероятно много пари, тя се втурна в студиото за голям сеанс с Люк Казуей. Рекламната агенция искаше и Зандино, но Нона му забрани, защото никак не й харесваше идеята бъдещият й съпруг да стане модел — в някои отношения Нона беше малко сноб. Вместо него използваха Айзък — млад чернокож модел със стърчаща коса и вид на рапър. Бриджит го мислеше за студен. Те си размениха телефонните номера, но той още не се беше обадил. Тя вече възнамеряваше да му звънне.
Целия ден беше заета със снимките. Рекламната агенция беше вдигнала всички под пара и те тичаха френетично наоколо.
Когато видя крайните резултати, Бриджит беше шокирана. Люк Казуей беше гений, който я беше направил да изглежда изключително привлекателна.
Нона беше казала:
— Не се тревожи, всичко е само от осветлението. Нека не забравяме как изглеждаш рано сутрин!
Но и двете знаеха — както и Мишел и Люк, — че тя беше на път да стане звезда.
Нона имаше късмета да намери луксозен мезонет с изглед към Сентръл парк. Той принадлежеше на един приятел на майка й, който отиваше да живее за една година в Европа. Тримата се нанесоха незабавно.
В едно отношение Бриджит съжаляваше, че се сбогува с Анна — беше свикнала да е сигурна, че наоколо винаги има някой. Но добре разбираше, че е дошло времето да бъде самата себе си и да спре да се терзае заради миналото.
Бриджит Станислопулос беше мъртва. Бриджит Браун се беше захванала с нещо съвсем различно.
Тя се обади на Лъки, за да й каже, че се е преместила.
— Да, дотогава, докато не започнеш да живееш сама — беше казала Лъки. — И внимавай — по-лесно е да имаш неприятности, отколкото да се измъкнеш от тях.
— Приятно ли ти е? — попита Мишел, промъквайки се зад нея.
— О, да — отвърна тя, поласкана, че той й обръща толкова много внимание. — Страхотно парти.
— Ти си страхотна млада дама — промърмори той. — Изключителна.
— Наистина ли, Мишел? — каза тя и го погледна, а по пламтящото й младо лице се четеше очакване.
Той се наведе и прошепна в ухото й с дъх, ухаещ на чесън:
— Аурора каза „да“ на твоята корица. Иска я незабавно. Утре ще отидеш да се срещнеш с Антонио, фотографа, и той ще те снима вдругиден. Подробностите ще съобщя на Нона.
— Толкова си умен! — възкликна тя.
По лицето му заигра усмивка.
— Не е необходимо да ме ласкаеш, ma cherie.
На нея й харесваше той да говори на родния си език — беше толкова секси.
— Ти и Робъртсън наистина ли живеете заедно? — попита тя дръзко.
Избледнелите му сини очи я загледаха изучаващо.
— Защо питаш?
Тя се надяваше той да не си помисли, че е била прекалено настоятелна.
— Просто… се чудех — отвърна колебливо.
— Понякога живеем заедно… Понякога — не — отговори той двусмислено. — Ние… се разбираме.
Тя забеляза, че Робъртсън все още я наблюдава. Може би нейната идея за взаимно разбиране беше по-различна от тази на Мишел.
— Е, скъпо мое момиче, доволна ли си от начина, по който се развиват нещата? — попита той, докосвайки ръката й.
— Много.
— А радваш ли се, че влязох в живота ти?
— При това — съвсем навреме — усмихна се тя.
— Знаеш ли, Бриджит — каза той замислено. — Ти не приличаш на онези хубави малки американски момиченца от Средния запад. Ти изглеждаш почти като европейка.
— Аз съм европейка. Майка ми беше гъркиня — тя почина преди няколко години, — а баща ми беше италианец.
— А… Интересна комбинация! Това обяснява защо си толкова… чувствена още на тази възраст.
— Мислиш ли, че съм чувствена, Мишел? — попита тя пламенно.
— Да, ma petite8. Америка ще се влюби в тебе.
Беше минало толкова много време, откакто не си беше позволявала да флиртува с никого, и сега се чувстваше направо главозамаяна. Това, че Мишел беше по-възрастен, я привличаше. Може би имаше нужда от един зрял мъж. Определено не бе имала късмет с младите.
Мишел хвана ръката й и нежно я стисна.
— Остани, след като гостите си тръгнат — каза той настоятелно. — Имаме да обсъждаме много неща.
— А Робъртсън?
— Тя си има собствен апартамент. Тази вечер ще си отиде в къщи.
Бриджит нямаше търпение да намери Нона.
— Оставам след партито — заяви тя. — Мишел иска да разговаря с мене.
— О, разбирам — Нона изобщо не се впечатли. — Най-сетне те свали. Права ли съм?
— В никакъв случай — каза тя възмутено. — Просто… по работа.
— Слушай какво ти казвам — предупреди я Нона. — Той е женкар с приятен акцент. Ти си просто прясно месо — това е всичко.
— Много благодаря.
— Ами Робъртсън? Тя какво? Ще седи отзад и ще наблюдава как вие двамата обсъждате… работата?
— Те имат споразумение.
— Ха! Хващаш се в най-стария капан след „нека само да го сложа там“. Следващото нещо, което той
