ще ти каже, е: „Съжалявам, беше фантастично, но сега трябва да вървя при приятелката си, защото тя е много недоволна.“
— Нямаш ми особено доверие, нали? — възрази Бриджит.
— Грижа се за тебе — отвърна Нона и наистина го мислеше. — Ти нямаш много опит с мъжете. Тим Уийлт — господин Кинозвездата-с-хубава-прическа. Брат ми — хипиманиакът. И онзи богат наркоман, за когото беше сгодена. Това е всичко. Или изпуснах някого?
— Наистина не съм водила нормален живот — призна си Бриджит. — Но това не означава, че няма да го водя в бъдеще.
— Мишел Ги не е част от нормалния живот — намръщи се Нона. — Ще се видим по-късно — каза тя, отдалечавайки се. — И ще си легна, без да те дочакам.
— Обади се Фреди Леон — каза Антъни, докато съзерцаваше Рон; това, което видя, му хареса.
— Какво иска? — попита Винъс.
— Да уреди пробни снимки на тебе и на Джони Романо утре следобед.
— Пробни снимки? — опули се Винъс. — Аз не правя пробни снимки.
— Ти и не четеше — твърдо каза Рон. — Но за Алекс Уудс го направи.
— Защо той просто не започне да ме снима във филма си?
— Предполагам, че си прочела какво мисли критиката за предишните ти изпълнения? — продължи язвително Рон. — Имаш късмет, че изобщо иска да те пробва.
Винъс се втренчи в него.
— Не забравяй, че един от онези филми беше твой.
— Господин Мачио — прекъсна ги Антъни в опита си да предотврати кавгата. — Аз съм ваш голям почитател. Хореографията и режисурата ви на „Звездно лятно време“ бяха направо чудесни.
— Хей, благодаря — каза Рон и за първи път забеляза Антъни.
— Извинявай, Рон — каза Винъс, наслаждавайки се на момента. — Не ти представих моя съвсем истински английски асистент — Антъни Редиджо.
— Редиджо не е ли италианско име? — попита Рон с изкусна малка усмивка.
— Баща ми е италианец — отговори Антъни.
— Моят — също — рече Рон. — Нашата Винъс обича италианците.
— Както и аз — дръзко добави Антъни.
Очите им се срещнаха. Винъс се усмихна триумфално. И ако това не беше уредената от нея прекрасна среща!
— Провери ли за онова писмо, Антъни? — попита тя.
— Изпратих го на охраната — отговори той и усърдно започна да подрежда документите по бюрото.
— Добре. Свържи ме с Фреди и след това направи кафе на Рон. Аз ще съм в другата стая.
Рон поклати глава и се усмихна наполовина.
— Ти си си обичайното малко изчадие — прошепна той.
— Не е лошо някой да се запознае с някого — отговори тя весело.
Фреди беше учтив както обикновено.
— Определено ще правиш пробни снимки — каза той.
— Ами ако се разчуе? — ядоса се тя. — Няма ли другите да си помислят, че съм отчаяна?
— Съвсем не. Лично аз смятам, че ще получиш ролята. Алекс те е харесал.
— Наистина ли? — тя навири нос. — Какво каза?
— Мисли, че би могъл да извади наяве някои твои качества, които никой досега не е забелязал.
— А не си ли е помислил, че съм невероятно секси? — пошегува се тя.
— Има ли значение дали си е помислил, че си секси, или не? Ти не възнамеряваш да го чукаш, а да работиш с него.
— О, Фреди! — тя си пое въздух и се престори на шокирана. — Как можеш да използваш такива думи! Никога преди не съм те чувала да псуваш.
— Ти ме предизвикваш, Винъс.
Тя не можеше да повярва, че в момента Фреди звучеше човешки — винаги беше такъв студен професионалист.
— Добре, ще ги направя — реши тя. — Само защото ти казваш така.
В офиса Рон и Антъни се забавляваха чудесно.
— Харесвам всичките ти работи — казваше Антъни с голяма доза благоговение. — Гледал съм всичко, което си направил.
Рон жадно поглъщаше всяка хвалебствена дума.
— Откъде си, Антъни? — попита той и си сипа кафе в чаша, украсена с портрета на Винъс.
— Роден съм в Неапол — отговори Антъни. — Родителите ми се преместили в Лондон, когато съм бил на две годинки. Дойдох в Лос Анджелис преди година. При Винъс е втората ми работа — и той погледна към нея. — Божествено е да работиш за нея.
— Нарочно го каза, нали? — направи физиономия тя.
— Разбира се, не съм глупак! — отговори дяволито Антъни с жест, от който пролича неговата хомосексуалност.
— Къде живееш? — попита Рон.
Винъс си представи за какво мисли Рон: „Кажи къде живееш, Антъни, така че да мога да дойда някой следобед и да поопипам прекрасното ти мускулесто тяло.“ Толкова беше ненаситен.
— В западен Холивуд — отговори Антъни. — В един апартамент — и той млъкна за момент. — Всъщност известно време живях с един приятел, но той… се разболя и се прибра у дома си.
— Съжалявам, че чувам такова нещо — каза Рон с внезапна симпатия. — Ти…
— О, аз съм добре — бързо го прекъсна Антъни. — Тестувам се два пъти годишно.
Рон кимна.
— Вече не е, както беше преди — въздъхна той носталгично. — Ах… Старите диви времена.
— Рон беше царят на дивите времена, нали, скъпи? — обади се Винъс.
— Да, сладка моя. Ако паметта ми не ми изневерява, аз бях крал там, където ти беше кралица.
— Едно време живеехме в един апартамент — направи физиономия Винъс, докато си спомняше. — Беше толкова забавно. Беше достатъчно портиерът да хвърли един поглед на всеки хубав сладур и автоматично го питаше: „При Винъс или при Рон?“
— Съжалявам, но трябва да си призная, че съм бил прекалено млад, за да се насладя на дивите времена — каза Антъни с печална въздишка.
— На колко си години? — попита Рон.
— На двадесет и една.
— Много си млад.
— Но пък опитен.
— Радвам се да го чуя — каза Рон и седна на ръба на бюрото на Антъни. — А имаш ли… някаква връзка в момента?
— Не — отвърна Антъни и запърха с мигли по малко момичешки начин. — А ти?
— Имам — призна си Рон малко неохотно.
Антъни го погледна дръзко.
— Колко жалко.
— Да вървим, Рон — каза Винъс, решила, че засега са се опознали достатъчно. Най-добре да остави сексуалното напрежение да се увеличи. — Ще те заведа да видиш гимнастическия ми салон. Ще паднеш — толкова е невероятен!
— Каква жена! — въздъхна Рон.
— Нали затова веднага станахме приятели! — каза тя, хвана го за ръката и го повлече след себе си.
