— Това не означава нищо за никого от нас… Направих го, за да си върна на Лени. Съжалявам.
Настъпи дълго мълчание.
— След като не се чухме с тебе, останах във Вегас — най-сетне рече той.
— Какво правиш там?
— Оглеждаме местата за снимки. Ще се върна утре — и отново дълго мълчание. — Може ли да се видим утре вечер?
Тя въздъхна.
— Ама ти не чу ли какво казах току-що?
— Лъки — настоя той. — Имаш нужда от мене във време като това.
— Какво можеш да направиш, Алекс? — уморено каза тя. — Да ми държиш ръката, докато други хора поемат контрола над студиото ми?
— Не ти се обадих, за да се караме.
— Тогава защо се обади?
— За да ти кажа, че миналата нощ беше… специална.
— Не, Алекс — безизразно произнесе тя. — Моля те, чуй какво ти казвам. Беше просто поредното само-за-една-нощ и за двама ни.
— Грешиш, Лъки. Имал съм достатъчно само-за-една-нощ, за да разбера, когато нещо е специално.
Защо той просто не се разкараше? Тя нямаше нужда от усложнения.
— Съжалявам, че съм ти създала погрешно впечатление.
Той не можеше да повярва, че тя го отблъсква. Той, Алекс Уудс, да е разкаран всъщност от една жена.
— Виждам, че не си в настроение да разговаряш — рязко каза той. — Ще ти се обадя утре.
— Губиш си времето.
— Това си е мой проблем.
Тя тресна телефона. Алекс Уудс не можеше да бъде разкаран лесно.
Дългата черна лимузина на Винъс се плъзна през вратите на имението й. Докато минаваха покрай къщичката на охраната, се появи един от пазачите и махна с ръка на колата да спре.
Шофьорът свали прозореца.
— Нещо не е наред ли?
— Не, не — отговори пазачът. — Моля, кажете на госпожица Винъс, че нейният брат е тук.
— Моят какво? — Винъс подскочи на задната седалка.
— Вашият брат Емилио, госпожице — втренчи се пазачът в колата.
— И ти си го пуснал в дома ми! — избухна Винъс ужасена.
— Е, ъъъ… Да, той доказа, че е ваш брат — каза пазачът и отстъпи крачка назад.
— Как го доказа? — настоя тя.
— Показа снимки на вас двамата, паспорта си. Знам, че истинското ви име е Сиера, и си помислих, че ще е добре да го пусна.
— Добре, няма нищо — ядосано произнесе Винъс. — Колко пъти трябва да ви казвам на вас, че никой няма да влиза в дома ми, докато аз не разреша.
Пазачът се обиди от тона й.
— Само изпълнявах задълженията си — нацупи се той.
— Задълженията ти са да пазиш никой да не влиза, докато аз не ти дам специални инструкции.
Беше толкова разярена, че едва можеше да диша. Емилио Сиера. Най-противният брат на света. Беше я продавал толкова пъти на таблоидите, че беше направо абсурдно. После беше отишъл да живее в Европа и тя се бе надявала и молила никога да не се върне обратно. Наскоро беше чула, че се е върнал, и знаеше, че е само въпрос на време, преди да се появи отново.
По дяволите! Защо трябваше да е точно тази вечер? Нареди на шофьора да чака, а тя се обади на Родригес от телефона в колата.
— Скъпа моя — каза Родригес, доволен, че му се обажда. — Цял ден чаках на телефона. Никой не се обади за видеоклипа.
Защо беше толкова настойчив? Стремежът му да участва в клипа й беше така отблъскващ.
— Какво правиш, Родригес?
— Чакам тебе, естествено.
— Имам желание за дълъг чувствен масаж — измърмори тя изкусително. — Можеш ли да дойдеш сега?
— Разбира се!
— Да вървим — нареди тя на шофьора.
Лимузината бавно се приближи към дома й и спря пред входа. Тя излезе от колата и влезе вътре.
Скъпият й брат седеше в дневната й, вдигнал крака върху мраморната масичка за кафе, смучеше бутилка бира и гледаше на големия й екран порнофилм по кабелната телевизия.
Дежа вю9. Това не беше ли й се случвало и преди?
— Тук не си добре дошъл, Емилио — каза тя, докато се опитваше до контролира гнева си срещу него. — Не мога да повярвам, че си се върнал. Нямаш ли представа какво ми направи?
— Какво? — попита той, едва способен да откъсне очи от двете блондинки, които усърдно се опипваха по силиконовите гърди на телевизионния екран.
Тя сграбчи дистанционното и изключи телевизора.
— Ти ме продаде — избухна тя. — Отново и отново и отново.
Емилио скочи на крака и остави бирата си направо върху мраморната масичка. След това се опита да пусне в действие чара, от който беше напълно лишен.
— Бях принуден, сестричке — изцвили той. — Имах много дългове. Това е единствената причина, поради която го направих. Сега съм чист. Бях в клиника, лекувах си наркоманията — всичките процедури. Трябва да ми дадеш още един шанс.
— Няма нищо да ти давам — каза тя възмутена.
— Виж — той посочи с жест цялата й пищна дневна. — Ти имаш всичко. Аз нямам нищо.
— Работила съм упорито за това, което имам, докато ти просто си седеше на дебелия задник и нищо не правеше.
Емилио завъртя малките си очи.
— Ако майка ни беше жива, какво мислиш, че би искала да направиш?
— Разкарай се, Емилио. Не започвай пак да ми внушаваш чувство за вина — вече няма да ти помогне.
— Аз съм ти брат — изплака той; все още опитваше. — Ние сме от една и съща плът и кръв. Аз съм един от малкото хора, на които им пука за тебе.
Сега той отиде твърде далече.
— Изчезвай на майната си оттук! — каза тя презрително.
— Не — бързо отговори той. — Ако искаш да си отида, извикай ченгетата.
— Мислиш, че няма да го направя? — заплаши тя с поглед, вперен във вратата — надяваше се Родригес да се появи скоро. — Какво стана с голямата ти любов в Европа?
Емилио се опули.
— Тя беше твърде стара — заяви той. — Не съм седял тук-там двадесет години, за да чакам на врата ми да се обеси някаква стара кошница.
— Ти наистина си страхотен — поклати глава Винъс. — Какво направи тя — изрита те, когато е открила какъв неудачник си всъщност?
— Сам я зарязах — възмути се той.
— И нямаше търпение отново да дойдеш да ме тормозиш?
За щастие, Родригес избра точно този момент, за да пристигне. Влезе и се стъписа, когато съзря Емилио.
