дома й. Тя беше човекът, който решаваше всичките му проблеми, и той бе сигурен, че може да го измъкне от всяка бъркотия.
— Как мина огледът на местата за снимки? — попита Лили.
Той можа да чуе как работи телевизорът й и се зачуди дали тя беше сама.
— Добре — каза той. — Ъъъ… Слушай… Трябва да променя плановете си. Не мога да заведа Тин Лий у семейство Столи.
— Обади ли й се?
— Опитах се, но тя не си е в къщи. Какво да направя?
Лили намали звука на телевизора.
— Трябва да се срещнеш с нея в апартамента си и да й съобщиш лошата новина.
— Смятах да остана на брега.
— Да се обадя ли у семейство Столи и да им кажа, че няма да отидеш?
— Не, не го прави — бързо каза той. — Все още смятам да ходя.
— Все още смяташ да ходиш — произнесе Лили търпеливо, — но няма да вземеш Тин Лий със себе си?
— Позна.
— Да не би да имаш друга среща?
— Всъщност да.
— Тогава ти предлагам да се свържеш с Тин Лий колкото е възможно по-скоро.
— Много умно от твоя страна, Лили, но мисля, че току-що ти казах, че не мога да я открия, по дяволите.
— Съжалявам, Алекс — продължи тя, необезпокоена от все по-нарастващия му гняв. — Не мога нищо да направя.
Той подозираше, че Лили просто се наслаждава на объркания му любовен живот.
— Добре, добре — каза той ядосан, че тя не иска да му помогне. — Не ми се обаждай, ако намериш някакво решение.
Обади се на портиера на сградата на булевард „Уилшър“, където беше апартаментът му.
— В седем часа очаквам гостенка. Когато пристигне, кажи й, че ме задържаха по работа и че не мога да отида на вечерята. Тя да си отиде в къщи и да чака да й се обадя. Разбра ли?
— Да, господин Уудс — рече портиерът.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно, господин Уудс.
Алекс не знаеше какво друго може да направи. Ако подкараше обратно към града, за да се погрижи за всичко сам, щеше да закъснее да вземе Лъки. Най-добре беше да си остане на брега.
Влезе в спалнята си и се опита да реши какво да облече. Черно, разбира се, защото никога не носеше нещо друго. Черна копринена риза, черно сако на Армани, черни панталони. Щеше да изглежда добре.
Исусе! Беше нервен като тийнейджър преди първата му среща. Каква шега.
След като се облече, отиде до бара, взря се в една бутилка водка и реши да не пие. Половин цигара марихуана щеше да го отпусне. Трябваше да бъде свеж.
Погледна часовника се — беше почти седем.
Една цигара марихуана — и щеше да е готов на всичко.
Мики се качи в колата си и напусна студиото. Не се беше чувал с Винъс от изненадващото й посещение насам. Не знаеше дали това е хубаво или лошо. И какво, по дяволите? Тя щеше да дойде. Сега той отново беше шеф на „Пантър“ и всичко можеше да се случи. А той отчаяно искаше то да се случи, защото Винъс беше много пламенна и вече беше време и той да се услади с част от този нектар.
Беше приятно да е отново в „Пантър“. Не беше в негов стил да е начело на студиите „Орфиъс“ — да отговаря пред японеца, да върши всичко легално и с необходимото уважение. Мики беше свикнал да прави нещата по своя си начин, не си падаше по това, да дава отчет на някого.
Обади се на Абигейл от колата, за да провери как върви подготовката за вечерята. Тя веднага започна да ругае, защото не знаеше имената на приятелките на Купър Търнър и на Джони Романо.
— На кого му пука? — попита Мики, докато наблюдаваше една блондинка в черен мерцедес, която беше изскочила от една пресечка.
— Какво да напиша на техните картички? — оплака се Абигейл.
— Напиши ги, когато пристигнат — каза той нетърпеливо. Блондинката се движеше зад него. Той не я изпускаше от очи.
— Калиграфията не е една от моите силни страни — отряза Абигейл. — Имам човек, който ми надписва картичките.
Жена му наистина можеше да бъде таралеж в гащите, въпреки че той трябваше да признае, че откакто се бяха събрали отново, нещата вървяха по-добре, отколкото преди раздялата. Преди две години тя го беше изгонила, след като го беше хванала с Уорнър. Не беше забавно. Беше гадно да се живее на хотел — той умираше за удобствата на дома. Всъщност за негово учудване, Абигейл дори му липсваше.
Да, Абигейл, която даваше страхотни вечери и организираше социалния му живот, определено беше добра партия. Но това не означаваше, че той не можеше да чука насам-натам, когато го напънеше отвътре.
Абигейл затвори телефона на Мики, недоволна, защото той не беше разбрал.
— Консуела — извика тя икономката си. — Нямаме имената за тези две картички.
Консуела поклати глава — да не би да има значение. Тези американки се притесняваха за най-глупави неща.
Абигейл размаха картичката с името на Мики.
— Можеш ли да изимитираш тази калиграфия?
Консуела я погледна празно.
— Писането — каза Абигейл и повиши тон. — Можеш ли да го изкопираш?
— Разбира се, госпожо — отговори Консуела със свиване на раменете, което сякаш казваше: „Ти коя си мислиш, че съм аз? Някаква идиотка?“
— Кажи на иконома да ти даде имената на дамите с господин Търнър и с господин Романо и след това ги напиши на празните картички.
— Да, госпожо.
— И да го направиш както трябва.
След като разреши този проблем, сега трябваше да реши какво да облече. Имаше на разположение два тоалета — украсен с мъниста костюм от две части на Ноулън Милър или синя рокля на Валентино. И двата висяха в огромния й гардероб и чакаха одобрението на Мики.
Тя се качи горе и разтвори огледалото си за гримиране. По-рано същия ден беше идвал професионален гримьор, за да гримира лицето й. Абигейл беше много придирчива по отношение на кожата си и настояваше да се използват конкретни продукти. За почистване и ежедневни грижи за кожата използваше козметика на Питър Томас Рот — неговата козметика беше без аромат и предпазваше от появата на бръчици и чертички. Беше открила тези продукти по време на една почивка в Аспен и отказваше да използва каквото и да било друго. След Питър Томас Рот следваше Естий Лоундър с малко „Ревлон“ около очите.
Доволна от лицето си, тя започна да се безпокои за дъщеря си. Каква ли чудесия щеше да им сервира Табита тази вечер? Миналата седмица я бяха завели на семейна вечеря у Трейдър Вик. Тя беше със съдрани сатенени гащи, фалшиви татуировки по целите си ръце и тежки кубинки на Док Мартен. Изобщо не изглеждаше човешки. Мики се беше заклел никога повече да не се появява в обществото с нея.
Абигейл реши, че е по-добре да провери, и забърза към стаята на дъщеря си. Табита лежеше на леглото си, облечена с тениска и раирани долни мъжки гащи, и гледаше Аксел Роуз по МТВ. От компактдиска
