ревеше Бон Джоуви. Комбинацията от двамата беше оглушителна.
— Не се ли приготвяш? — Абигейл се опита да надвика шума.
— Всичко е наред — каза Табита и неопределено махна на майка си.
— Надявам се, че ще облечеш онази рокля, която ти купих от „Ниймън“ — Абигейл все още крещеше.
— Да, да — отговори Табита, като небрежно въртеше златната халка, която наскоро беше закачила на пъпа си.
Абигейл потръпна и се измъкна от невероятно неразтребената стая. Пред никого не би си го признала, но нямаше търпение Табита да се изнесе оттук.
Винъс реши да се облече в червено — убийствено къса рокля на Алая практически без гръб и с много смело деколте. Надяваше се Мики да полудее от страст. Дори и Алекс можеше да се впечатли — той също трябваше да има някакви чувства.
Антъни работеше до късно. Тя го извика да се качи в спалнята и да я огледа.
— Божествена! — възкликна той с необходимата доза искрено обожание.
— Достатъчно божествена ли, за да ми дадат ролята на Лола?
Антъни кимна с уважение.
— Няма друга актриса за тази роля.
Той определено знаеше какво точно да каже.
Колата на Джони пристигна малко след това. На дължина беше двойна — по-голяма от всяка друга кола, която тя беше виждала някога.
Зачуди се дали и пенисът му е голям като колата му. Ха-ха! Нямаше намерение да разбира.
Джони подсвирна, като я видя. Тя му направи комплимент за акуловия му сив костюм и черната гангстерска риза. Той й помогна да се качи в колата, борейки се с тайните си чувства. Тя се направи, че не е забелязала нищо.
Шофьорът на Джони беше красива чернокожа жена. Две телохранителки седяха отпред така изпънати, сякаш бяха глътнали бастун.
— Наистина ли имаш нужда от всичко това? — попита Винъс, докато се настаняваше на задната седалка.
— Разбира се, скъпа, а и ти трябва да имаш същото — каза той с хитра усмивка. — Спестява данъци.
„Господи, какви големи зъби имаш“ — помисли си тя, докато той се протягаше към бутилката „Кристал“ и й сипваше чаша шампанско. Обкръжаваше ги тиха рапмузика.
Тя прие чашата и се замисли за писмата, които получаваше.
— Как се оправяш с писмата от поклонници? — попита тя.
— Никога не ги чета, не искам и да ги виждам — отговори той и отпи шампанско, сякаш че беше вода. — Получавам много побъркани писма.
— И аз също. Напоследък някакви неприлични писма пристигат направо в дома ми. Някой ги оставя на стълбището пред вратата.
Той отново напълни чашата си.
— Охраната ти как позволява да се случи такова нещо?
Тя сви рамене.
— Загадка.
— Трябва да приключиш с това. Засили охраната и увеличи броя й в помещенията.
— Прав си.
— Ще ти препоръчам някои хора — каза Джони и ръката му небрежно се плъзна по бедрото й. — Щом ще работим заедно, и двамата трябва да имаме охрана през цялото време.
— Исках да поговоря с тебе за това — заяви тя и нехайно отмести ръката му. — Алекс е решил да даде ролята на Лесли Кейн. Аз няма да участвам във филма.
— Няма начин! — възкликна Джони и се намръщи.
— Страхувам се, че е така.
— Невъзможно. Кой ти го каза?
— Фреди Леон.
— Искаш ли да направя нещо в тази връзка?
— Ако ти желаеш — каза Винъс. — Само че не очаквай да ти връщам някакви услуги.
— Не се безпокой, скъпа — и Джони глътна още шампанско. — Когато Джони каже, че ще направи нещо — смятай, че е направено.
— Благодаря ти — сериозно отговори Винъс.
— Късно е — каза Лесли, когато Джеф се втурна в къщата. — Къде беше?
— Исусе! Задържах се в гимнастическия салон, не разбрах колко е часът — отговори той съвсем без дъх.
— Облечена съм и съм готова за тръгване — отбеляза Лесли. — Трябва да излезем в седем и петнадесет.
— Извинявай — рече той. — Взимам си един душ и след минута съм готов — и той се понесе към банята.
Той каква си мислеше, че е тя? Идиотка? Бил е с друга жена — можеше да го усети навсякъде около него. А дори и да не можеше, жена му се беше обаждала да злорадства. Да, Джеф беше женен. Обаче някак си изглеждаше, че е развил малка амнезия, когато трябваше да й каже.
— Аз съм Амбър — беше казала жената по телефона. — Съпругата на Джеф. Ако не ми вярваш, погледни в края на албума му — брачното ни свидетелство е скрито зад последната снимка.
— Защо се обаждаш? — безизразно беше попитала Лесли.
— Помислих си, че трябва да знаеш.
— Благодаря. Сега знам.
Това стана преди няколко дена. Нямаше представа защо се е обадила жена му, пък и всъщност не я беше грижа, защото Джеф нямаше да остане още дълго. Джеф й беше просто удобен, докато си върне Купър.
Тя все пак провери в албума му. Той беше женен мъж. Лъжлив женен мъж. Колко глупаво беше от негова страна да се измъква тази вечер, за да се види с жена си. Колко глупаво беше от негова страна да се измъква коя да е нощ, откакто беше с нея.
Тя го последва в банята. Той вече беше под душа и търкаше тялото си с насапунисана гъба.
— Кой още беше в салона? — попита тя. — Някой, когото познавам?
— Не, беше доста спокойно — извика той през нос изпод течащата вода.
Господи, той беше лош актьор, нищо чудно, че не беше пробил.
Тя взе шишенце парфюм от горната поличка и щедро пръсна зад ушите си и между гърдите. Купър обичаше парфюмите, миризмата го подлудяваше.
Тя се зачуди с кого ще се появи Купър тази вечер. Беше чела в клюкарските колони, че той се е появявал в обществото с няколко жени. Първо, с разведената съпруга на известен спортист; после — с водещата на телевизионно шоу, и, трето — с един немски супермодел.
Тя се надяваше да е първата — конкуренцията щеше да е по-малка.
Джеф изскочи изпод душа и започна енергично да се трие.
— Косата ти е мокра — отбеляза тя.
— Ще ми отнеме само две минути, ако заема сешоара ти.
— Знаеш го къде е.
Тя излезе от банята. Той беше тъп. Много тъп.
