Ама какво им ставаше на мъжете? Очевидно разумът и ерекцията не можеха да вървят заедно.
Приятелката на Купър, Вероника, беше известен от ревюта и каталози модел, специализиран в представянето на секси, но все пак прилично бельо. Беше я срещнал в самолета и бяха излизали няколко пъти. Бе открил, че е привлекателна и доста интелигентна за модел. Не се беше залепила за него. Той обичаше такива жени. Единственото нещо, което не харесваше у нея, беше дълбокият й гърлен глас — тя звучеше като мъж.
— Здрасти, Купър — каза тя, когато той звънна в апартамента й. — Веднага слизам.
Вероника пътуваше много — от Ню Йорк до Париж и Лондон — и винаги беше в движение. Имаше апартаменти в Лос Анджелис и в Ню Йорк.
— Сигурна ли си, че не искаш да се кача? — попита той по домофона и автоматично си помисли, че може би едно духане няма да е лоша идея. Досега се беше държал като джентълмен. Но тази вечер планираше да приключи с това.
— Добре — обади се тя не много ентусиазирано.
Той взе асансьора до четиринадесетия етаж.
— Влизай — поздрави го тя на вратата, шикозно облечена в кремава рокля без ръкави; дългите й ръце имаха хубав тен и здрави мускули. Беше висока почти метър и осемдесет и пет, с дълга до раменете права коса, котешки очи, интересна захапка и малко по-дълъг нос. Ставаше.
Купър влезе в апартамента й — вече беше възбуден.
— Купър — тя веднага го забеляза, — ти си непоправим! Никога не съм срещала някой като тебе.
— Какво да направя, като ми е толкова приятно да те видя? — каза той, хвана ръката й и я постави върху възбудения си член.
— Спести го — изцвили тя. — За по-късно.
Ако беше направил това с Винъс Мария, тя би го извадила от панталоните му и би му дала каквото иска. Вероника беше малко по-студена, отколкото му харесваше. Тя беше звезда в собствената си област — може би твърде много звезда. Но като всеки известен модел и тя таеше мечтата да стане прочута актриса. Това беше нейната слабост.
Той промени тактиката си, плъзна ръка по деколтето й и я изненада. Тя не носеше сутиен.
— Хубави гърди — отбеляза той.
— Знам — каза тя и уверено се усмихна. — Ще тръгваме ли?
Чаят с Доминик беше като просветление. Тин Лий седеше изправена на покритото с тежка дамаска канапе и разгръщаше албума на Доминик — разглеждаше снимките на Алекс като дете. В началото на албума имаше негови снимки с баща му, как играе на брега, язди кон, плува. След това идваха снимките на рождените дни, където Алекс беше и с двамата си родители — и тримата бяха безгрижни и се смееха. Доминик беше посветила три болезнени страници на погребението на бащата на Алекс. Снимките на Алекс бяха сърцераздирателни — малкото му лице се беше превърнало в тържествена маска на скръбта, докато стоеше до ковчега. След това беше спрял да се усмихва и беше сериозен на всички снимки. Там седеше с баба си и дядо си, гледаше през прозореца, стоеше неудобно на двора. В края на албума имаше няколко снимки на Алекс в униформата на военната академия. Изоставена фигура в строга сива униформа с тъжно и самотно лице.
— Алекс имаше нужда от дисциплина — каза Доминик малко отбранително. — Аз не можех да се грижа за него — трябваше да уредя собствения си живот. Бях още млада, когато почина съпругът ми. Имах определени… потребности. Сигурна съм, че никой не е очаквал от мене да изоставя всичко.
— Разбирам — тихо се обади Тин Лий, без изобщо да разбира.
— Но Алекс не разбира — горчиво продължи Доминик. — Той ме обвинява за всичко.
— За какво? — с интерес попита Тин Лий.
— За смъртта на баща си — начервените устни на Доминик се нацупиха. — Алекс мисли, че с постоянните скандали аз съм тласнала Гордън към смъртта. Но не знае истината. Гордън беше безнадежден алкохолик и голям женкар. Имах всички основания да се карам с него.
— Двамата обсъждали ли сте някога това? — отново попита Тин Лий и отпи чай от крехка китайска чашка.
Доминик поклати глава.
— Не, Алекс отказва да говори за лични неща. Виждаме се само защото чувството му за вина му подсказва, че е длъжен да го прави.
— Ако мога да кажа нещо — намеси се Тин Лий. — Може би вие двамата не се разбирате така, както трябва, защото вие постоянно го критикувате.
— Критикувам го, за да привлека вниманието му — остро произнесе Доминик. — Ако аз не го критикувах, кой тогава?
— Мисля, че това прави Алекс нещастен — осмели се да каже Тин Лий, като се надяваше, че не прекалява.
— Не ставай експерт по неговите проблеми, скъпа — язвително рече Доминик. — Това, което става между мене и моя син, не е твоя работа.
Наказана своевременно, Тин Лий се изправи.
— Трябва да вървя — каза тя. — Алекс мрази да чака.
— Ела с мене, преди да си тръгнеш — нареди Доминик и я поведе към спалнята си.
Тин Лий я последва покорно. Доминик отиде до бюрото си и отвори стара кадифена кутия за бижута, която лежеше отгоре му. Извади оттам изключителен диамантен кръст на тънка платинена верижка.
— Виждаш ли това? — попита тя. — Принадлежеше на бабата на Алекс. Искам да го вземеш. Носи го довечера.
— О, не мога да го приема — сепна се Тин Лий. — Прекалено е скъпо.
— Не, скъпа, вземи го — каза Доминик и й го подаде. — Хубаво е да знам, че Алекс има някого, който да се грижи за него — момиче, което не е хукнало подир парите му.
Тин Лий застана пред огледалото и закачи диамантения кръст на деликатния си врат.
— Прекрасно! — ахна тя.
— Радвай му се — насърчи я Доминик. — Радвай му се още тази вечер. Това, че Алекс ще те води на вечеря с колеги, е добър знак.
— Надявам се всички ние да можем да вечеряме заедно по-нататък тази седмица — изрече Тин Лий.
— Да — съгласи се Доминик. — Би ми било приятно. Аз нямам много приятели. Доста съм самотна.
— Ще се постарая Алекс да го уреди.
Тин Лий забърза надолу и изчака пиколото да докара колата й.
С трепет погледна часовника са. Закъсняваше. Надяваше се Алекс да не е много недоволен.
ГЛАВА 48
Алекс откъсна една жълта роза от градината си и я понесе със себе си, когато отиде да вземе Лъки. Щом излезе от колата си пред дома й, той внимателно хвана розата за бодливото й стебло — не беше свикнал да прави романтични жестове.
Лъки сама отвори вратата — изглеждаше зашеметяващо в черния вечерен костюм на Ив Сен Лоран, бяла блуза по врата и диамантени халки на ушите. Тъмната й коса обграждаше красивото й лице с немирни кехлибарени къдрици.
Алекс забеляза в дъното на стаята да се върти телохранител. Разсеяно се зачуди за какво й е охрана.
— Влизай — каза тя. — Моята къща е направо тъпа в сравнение с твоята.
