модел, дето позира в онези каталози за секси бельо, които ти хвърлят в пощенската кутия — независимо дали ги искаш или не. В реалния живот тя не е толкова пламенна. Изглежда като кобила, толкова е висока, има такива огромни зъби!“
— Вероника — спокойно продължи Купър. — Кажи „здравейте“ на Лесли Кейн и на приятеля й Джеф.
— Здрасти, Купър — Джеф протегна ръка, без изобщо да е засегнат от това, че тя и Купър някога са били любовници.
Винъс и Джони се върнаха вътре. Тъкмо навреме, защото почетните гости — Дона и Джордж Ландсман — влизаха в салона, а зад тях се влачеше нацупеният Санто.
Като домакиня Абигейл се втурна към тях.
— Дона — започна излиянието си тя. — Очарована съм да се запозная с тебе. Мики толкова ми е говорил за тебе. Добре дошла в Холивуд! Щастливи сме, че Мики се върна в „Пантър“.
Будният Мики също се задейства.
— Дона — каза той, неволно игнорирайки Джордж. — Добре дошла в дома ми.
Дона вече беше забелязала Купър Търнър, Джони Романо и Винъс Мария и беше напълно уплашена. Можеше да се справи с всичко, свързано с бизнеса, но да бъде заедно с толкова известни хора, беше съвсем ново за нея. Тя сграбчи Санто, който се криеше зад нея, и го избута пред себе си.
— Това е синът ми Санто.
— Здравей, Санто, скъпи — изрече Абигейл, докато се чудеше защо са позволили на момчето да надебелее толкова.
Санто забеляза Винъс през стаята и сърцето му започна да бие неистово.
Винъс. Неговата Винъс. От плът, само на няколко метра от него. Тъмна червенина се разля по цялото му лице.
— Трябва да отида до банята — промърмори той.
— Сега? — изсъска недоволно Дона.
— Да, сега.
Абигейл се обади великодушно:
— В антрето вляво, скъпи.
Санто се втурна вън от помещението. Винъс беше ли го забелязала? О, Господи! Не беше планирал да се срещнат по този начин.
Влетя в тоалетната и тресна вратата зад себе си. За щастие, беше си донесъл една цигара марихуана. Бръкна в джоба си, запали я и вдиша дълбоко, френетично опитвайки се да се вземе в ръце.
Докато слизаше, Табита видя дебелото момче да влиза в банята за гости. Изсмя се. То ставаше — тя щеше да го взриви и да го побърка. Ха-ха! Това щеше да научи майка й да не я принуждава да присъства на никоя от кретенските й вечери.
Стигна до вратата на банята за гости и я отвори. Санто, който беше забравил да я заключи, подскочи почти три метра във въздуха. Бяха го хванали с цигара марихуана на един сантиметър от устата му.
На сцената се появи Табита. Бърза като светкавица, тя заключи вратата.
— Ти трябва да си синът на персоната Дона — каза тя.
— Да — измърмори той. — Санто.
— Аз съм Табита, дъщерята на семейство Столи. Забелязвам, че имаш хубава, дебела цигара марихуана. Дай и на мене и аз няма да кажа на никого.
Арън Колински, дежурният портиер в сградата, където беше апартаментът на Алекс, го беше заболял стомахът. Някои от обитателите бяха достатъчни, за да разболеят всекиго с глупавите си искания: „Разходи кучето ми.“ „Измий колата ми.“ „Отиди до магазина.“
Те какво си мислеха, че е той? Момче за всичко? Другият на смяна беше младо пънкарче. Не знаеше нищо. Арън разбра, че той ще трябва да се погрижи за всичко.
В седем вечерта той приключи. Стигаше му. От седем сутринта до седем вечерта беше достатъчно за когото и да било, за да му се додрайфа от тези богаташи и от постоянните им искания.
Той си тръгна много преди да се появи Тин Лий. Така или иначе нямаше значение — напълно беше забравил инструкциите на Алекс.
Тин Лий отиде до портиерната, заяви, че се качва до апартамента на Алекс, взе асансьора нагоре и позвъни на вратата му. Никакъв отговор.
След пет минути тя отново слезе долу. Беше закъсняла с повече от половин час, Алекс вероятно беше побеснял и беше тръгнал първи.
— Господин Уудс оставил ли е съобщение за мен? — попита тя.
— Не, мадам — каза новият портиер; беше му по-интересно тайно да си чете брой на „Плейбой“.
— Сигурен ли сте?
— Да. Тук няма нищо.
— Имате ли телефонен указател?
Той й подаде голям и дебел указател на Лос Анджелис. За щастие, Мики Столи фигурираше в него. Тя си преписа адреса в Бевърли Хилс и взе колата си от пиколото, като си мислеше, че ще пристигне на вечерята тъкмо когато се сяда на масата. Алекс щеше да е очарован от нейната находчивост.
Някак си усещаше, че тяхната връзка ще премине в нещо ново. И при това — всеки момент. Тин Лий чувстваше, че е време да започне да отстоява себе си.
ГЛАВА 49
Седнала в поршето на Алекс на път за „Шато Мармон“, Лъки започна да говори и установи, че не може да спре.
— Не знам защо ти разказвам това — каза тя. — Това е семейната история.
— Значи, ти твърдиш, че семейство Бонати винаги са имали зъб на Сантейнджело и че Дона продължава традицията? — попита Алекс.
Тя кимна.
— Историята започва от Джино и Енцо Бонати през двадесетте години. В началото те били бизнес партньори — контрабанда на алкохол, нелегални заведения — и направили много пари. След това Енцо се втурнал да се занимава с проституция и наркотици, а Джино не бил съгласен и те развалили партньорството. Джино отишъл във Вегас, където строил хотели. Енцо поел по друг път — тя спря за момент, за да си запали цигара. — Енцо беше мой кръстник. През цялото време стоях у тях. В известен смисъл бях по-близка с Енцо, отколкото с Джино. Докато един ден открих истината. Енцо беше отговорен за убийството на майка ми, за смъртта на Марко и на брат ми. Беше разтърсващо откритие.
— Исусе!
— Бях отчаяна. Но нямаше абсолютно никакво съмнение, че трябва да направя нещо.
— Защо ти? — попита Алекс; очите му не се откъсваха от пътя.
— Джино беше получил инфаркт и беше в болница — тя отметна назад дългата си тъмна коса и си припомни всичко много живо. — Отидох в дома на Енцо, примамих го на горния етаж и… го застрелях — тя дълго и дълбоко си пое дъх. — Всички си помислиха, че е било при самозащита. Казах на ченгетата, че се е опитал да ме изнасили. — Пак си пое дъх. — Не беше самозащита, Алекс. Беше си чисто отмъщение.
— И никога не те арестуваха?
— Не. Джино имаше връзки. Плюс това го направих да изглежда, като че ли се бях защитавала.
Алекс помълча известно време, преди да отговори.
— Ето това е история — изрече той най-сетне.
— Знаеш ли, Алекс — замисли се тя, — ако чакаш законно да се предприемат някакви действия, нищо няма да стане. Ако някой твой близък е бил убит, ще седиш ли в съдебната зала и да ги наблюдаваш как се мотаят година или две? Или ще се оправиш сам и ще получиш истинско правосъдие?
Той спря на червено и я погледна.
