Красив барман скочи веднага.
— Бяло вино — поиска Лесли, докато нервно опъваше надолу полите на роклята си.
— Текила с лед — обади се Джеф несигурно.
Лесли му хвърли предупредителен поглед — той не можеше да носи много пиене и това го знаеха и двамата.
— Само една, готина — каза Джеф, след като улови погледа й.
Лесли го мразеше, когато я наричаше „готина“.
На Абигейл й се искаше някой друг да дойде бързо или Мики да си размърда задника и да слезе. Не й харесваше сама да се грижи за гостите. Всичко беше наред, когато те бяха много и можеха да говорят помежду си. Но сега тя трябваше да забавлява тези двамата, докато дойдеше още някой, защото всичко, което искаше, беше да е свободна да надзирава. Да не споменаваме пък това, че трябваше да провери Табита, която беше отказала да излезе от стаята си и да покаже какво ще облече. Малката мадам.
Абигейл отдалече чу звънеца на входната врата. След малко бавно влезе Джони Романо в компанията на Винъс Мария.
Абигейл се намръщи. Как си позволяваше Джони да не съобщи коя ще го придружава, след като тя беше толкова известна като Винъс. Този мъж нямаше никакви маниери. Ами да, какво можеш да очакваш от актьор? Особено от латиноамерикански актьор, който случайно беше забогатял от поредица от отвратителни порнографски филми. На Абигейл й беше удобно да забрави, че Мики беше отговорен за повечето от тях.
— Аби, скъпа — измърка Джони, като я удостои с прочутия си похотлив поглед на латиноамерикански любовник и с бързо потупване по задника. — Как е любимата ми холивудска съпруга? — и той се наведе да я целуне.
— Джони, скъпи — отговори Абигейл и сбърчи нос, когато вдиша силното ухание на странно екзотичния му одеколон. — Изглеждаш чудесно. О, Винъс, сякаш са минали векове! Толкова е хубаво да те видя отново.
— Благодаря, Аби — спокойно произнесе Винъс, макар че вътре в себе си кипеше, защото беше забелязала Лесли, а Джони не й беше споменал, че и тя ще бъде там.
Абигейл ги поведе към бара.
— Познавате ли Лесли и … — тя отново беше забравила името на Джеф.
Лесли, шокирана, гледаше диво и едва успя да заекне:
— Дж… Джеф.
Не беше виждала Винъс от ужасната нощ в дома си. Това беше живо нещастие. Сега нямаше никакъв шанс при Купър.
— Здравей, Лесли — студено каза Винъс.
За момент Лесли реши да не забележи поздрава. Но вместо това промърмори сковано:
— Здравей.
Джеф, изглежда, беше забравил към кого трябва да е лоялен.
— Винъс! — възкликна той с гримаса, която казваше: „Аз съм най-големият ти почитател.“ — Срещнахме се у Лесли, помниш ли? Каква нощ беше само!
През главата и на двете жени мина една и съща мисъл. Какъв задник!
Джони, който, доколкото си спомняше, не се беше срещал с Лесли по-рано, й стисна ръката и я задържа няколко секунди по-дълго.
— Чел съм много хубави неща за тебе — каза той. — Добре дошла в стратосферата.
Лесли успя да му се усмихне пресилено.
— Благодаря ти.
Тя предполагаше, че той не си спомня тяхната нощ на необуздана страст в едно бунгало в хотел „Бевърли Хилс“ — с нея и с още две момичета. Беше платил десет хиляди долара за трите и се беше държал като разгонена свиня.
— Не, аз ти благодаря — отговори Джони и тежко се втренчи в очите й. Ако не успееше при Винъс, тази червенокоса красавица определено можеше да го обезщети.
В този момент се появи Мики — изкъпан и избръснат. Плешивата му глава блестеше. Беше облечен с риза от „Търнбол & Асър“, с костюм на Дъг Хейуърд Инглиш и вратовръзка на Бриони.
— Добре дошли на всички — сияещ каза той на гостите си. Когато забеляза Винъс, се направи, че ги оглежда още веднъж. — Добър вечер, скъпа моя — обърна се към нея с толкова прелъстителен чар, колкото можеше да докара. — Не те очаквахме.
— Знам колко обичаш изненадите, Мики — тя започна автоматично да флиртува. — И ето ме тук.
— Да — добави Джони. — Аз и Винъс сме двойка.
— Двойка? — включи се и Абигейл, докато си мислеше, че роклята на Винъс е абсурдно къса.
Джони стисна ръката на Винъс.
— Хей, Мики, помислихме си, че след като ще играем заедно в „Гангстери“, бихме могли да ти направим и допълнителна реклама. Таблоидите ще се нахвърлят на това.
Мики бързо погледна Лесли. Тя говореше с Джеф и, изглежда, не чуваше. Слава Богу.
Абигейл обаче беше чула. Тя хвана Мики за ръка и каза:
— Извинете ни за момент.
Заведе го в другия край на стаята и остро изрече:
— За какво говори Джони? Никой ли не е казал на Винъс, че няма да играе в „Гангстери“?
Мики кимна.
— Да, да, скъпа, за всичко съм се погрижил. Не безпокой малката си главичка с това.
— Малката ми главичка? — високомерно попита тя. — С кого си мислиш, че разговаряш — с някоя от твоите безмозъчни звездички?
— Имаше промяна в плана — намръщи се Мики. Не можеше да понася Абигейл, когато тя се надува.
— Какво искаш да кажеш с „промяна в плана“? — тросна се Абигейл.
— Намерих по-добър филм за Лесли. Помислих си, че ако първо на нея изпратя сценария, тя ще се въодушеви. Ще играе заедно с Гиър.
— Ричард?
— Не, Макси — той вдигна вежди. — Ти какво си мислиш? Разбира се, че Ричард.
Държанието на Абигейл изведнъж се промени, когато си представи Ричард Гиър на някоя от бъдещите си вечери.
— О, това е много хубаво. Тя ще бъде очарована.
— Казах ти го, нали? Алекс е твърде груб за нея. Няма да направи нищо друго, освен да я наскърби. Правя й нещо като услуга. Но няма да го обявяваме тази вечер.
— Защо не?
— Защото не искам Винъс да разбере. Тя вероятно ми е ядосана. Както и Алекс. Всички са ми ядосани. Аз ръководя студиото, а никой не ме харесва.
— Това е абсурдно, Мики — всички те обичат.
Той трябваше да я върне към задълженията й.
— Благодаря, скъпа. Сега да се отпуснем и да прекараме приятна вечер. Дръж си устата затворена — по този начин ще си спестим неприятностите.
— Не, Мики — величествено каза Абигейл. — Ти си дръж устата затворена. Твоята е по-голяма.
Тя забърза обратно към гостите си. Винъс и Джони бяха излезли навън, при басейна. Лесли и Джеф разговаряха разпалено на бара. А Купър Търнър и неговата приятелка току-що влизаха.
— Абигейл, сладурче — рече Купър и я целуна по двете бузи. — Това е Вероника.
— Здравей, скъпа — Абигейл изпъна врат, за да поздрави високия модел.
Лесли, която на четири очи кастреше Джеф, че е бил толкова мил с Винъс, се огледа и видя Купър да влиза. Позата й незабавно се промени.
— Купър — усмихна му се тя за добре дошъл. — Колко е хубаво да те видя.
— Здрасти, Лесли — каза той. — Запознай се с Вероника.
Лесли кимна и продължи да се усмихва, докато си мислеше: „О, Господи, той е с онзи долнопробен
