— Не знам какво бих направил, Лъки.
— Арабите са го казали най-добре: око за око.
— Може би… — произнесе той бавно.
— Хей, да не би да искаш убиецът да е заключен в затвора и да работи за освобождението си, докато ние плащаме сметките?
— Не и аз.
— А какво ще кажеш да чуеш как е открил Бога, колко се е променил — всичките тези глупости? Защото и двамата знаем, че точно това става. Повярвай ми, Алекс, ако някой направи нещо на мене или на семейството ми, ще му го върна, без да си поплювам.
— Съгласен съм, че смъртната присъда може да възпре някого и затова трябва да се прилага много по- често. Но да вземеш правосъдието в собствените си ръце…
— Защо не? — ядоса се тя. — Да не би законът да е толкова шибано умен? Не мисля така.
Продължиха в мълчание, докато стигнаха до хотела. Лъки хвърли фаса си и излезе от колата. „Шато Мармон“ беше свързан с холивудските скандали и беше толкова обичан от актьорите и артистичното общество.
— Луда съм по това място — призна тя, докато минаваха през входните врати. — Винаги очаквам да видя Ерол Флин или Кларк Гейбъл във фоайето.
— Не знаех, че си падаш по старите филми — изненада се той.
— Обичам старите филми. Това е единственото, което гледам по телевизията. Старите филми и соул- музиката са двете ми страсти.
— Обичаш соул-музика?
— Луда съм по нея. Марвин Гей, Смоуки Робинсън…
— Дейвид Ръфин, Отис Рединг…
— Хей, ама и ти си падаш по нея — усмихна се тя.
— Имам голяма колекция от оригинални грамофонни плочи.
— И аз!
— Е — каза Алекс. — Какво се опитваме да открием тази вечер?
— Това момче Рико е отговаряло за статистите. Дженифър каза, че блондинката от снимките е била една от тях. Вероятно се е ангажирала само за да вкара Лени в капан.
— И ти мислиш, че Рико може да ти помогне?
— Той е ангажирал всички. С всичките тези съюзи и лични състави не е чак толкова лесно да попаднеш във филм.
— Дори и в Корсика?
— Все пак продукцията беше американска.
— И ако откриеш, че Дона Ландсман е отговорна за това, после какво?
Тя го погледна дълго и насмешливо.
— Хайде сега, Алекс, да не искаш да й ставаш защитник?
Той се почувства така, сякаш преминаваше през сцена в някой от собствените си филми. Правилата на Лъки бяха различни от тези на всеки друг.
Дженифър чакаше във фоайето.
— Радвам се, че успя да дойдеш — каза тя и забърза насреща им.
— Запознай се с Алекс Уудс — представи го Лъки.
— Приятно ми е — хубавото й лице пламна. — Рико иска веднага да се качим в стаята му. Ще му се обадя и ще му кажа, че си тук — тя отиде до рецепцията и вдигна вътрешния телефон.
— Хубаво момиче — отбеляза Алекс.
— Твоят тип? — попита Лъки.
— Не, Лъки, ти си моят тип.
— Хмм… Не си падаш по калифорнийски блондинки, а? Това те прави различен.
Дженифър се върна и тримата влязоха в асансьора.
Лъки донякъде беше доволна, че Алекс е с нея. Беше й трудно да открие, че на Лени е бил заложен капан, а добрият й инстинкт й подсказваше, че това наистина е било капан. Не само че й бяха отнели Лени, ами я бяха накарали да си помисли, че той я е предал. Дона Ландсман беше студена и непочтена кучка.
Рико се втурна да отвори вратата на хотелската си стая. Той беше нисък, мургав испанец с оживено изражение и с тънки, като изрисувани мустачки. Говореше особено и бързо на английски — повтаряше думите по два пъти, докато ръкомахаше във въздуха.
— Дженифър, моя Дженифър — поздрави той и силно я прегърна. — Не е ли тя най-прекрасното момиче, което някога сте виждали?
Дженифър се обърка от комплимента.
— Рико, това са Лъки Сантейнджело и Алекс Уудс.
— Мисля, че може би съм умрял и съм отишъл в рая на кинаджиите — възкликна Рико и завъртя изразителните си очи. — Господин Уудс, за мене е чест да се запозная с вас. Обожавам всеки от вашите филми. Един ден може би ще ми позволите да работя в някой от тях. Госпожице Сантейнджело, вие направихте няколко хубави филма в „Пантър“.
— Благодаря — каза Лъки. — Предполагам, че Дженифър ти е казала за какво става въпрос.
— Точно, точно — заяви Рико. — Дженифър ми каза и аз си спомням… Да, спомням си блондинката наистина много добре, наистина много добре. Красавица. Идва при мене и казва: „Рико, включи ме във филма.“ Аз й казвам, че няма начин. Тя казва „добре, добре“. Не мога да разбера защо красива жена като нея иска да бъде статистка, но се съгласих.
— Къде мога да се свържа с нея? — попита Лъки.
— Да, да. Асистентът ми прегледа файловете и ще ви дадем един адрес в Париж. Ето го — той й подаде лист хартия.
— Оценявам това — каза Лъки.
— За вас, мадам, всичко.
Напуснаха стаята му.
— Помислих си, че за тебе е важно сама да говориш с него — обади се Дженифър.
Лъки кимна.
— Радвам се, че го направих.
— Изглежда така, сякаш някой е искал да си мислиш, че Лени те е разигравал — продължи Дженифър. — Въпреки че те не може да са знаели, че той ще претърпи ужасна катастрофа на следващия ден.
— Не бъди толкова сигурна в това.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид, че е било планирано — бавно изрече Лъки. — Мога да те уверя, Дженифър, че смъртта на Лени не е нещастен случай.
Тин Лий подкара направо към дома на семейство Столи. Когато пристигна, предаде колата си на пиколото на паркинга и влезе през входната врата. Икономът я огледа.
— Мога ли да ви помогна, мадам?
— Аз съм придружителката на господин Уудс — изрече тя и съобщи името си на мъжа.
Той погледна в списъка си.
— А, да… Моля, заповядайте.
Тя мина през огромното антре и влезе в дневната. Абигейл я видя да идва.
— Ти трябва да си с Алекс — каза тя. — Аз съм Абигейл Столи.
— Да, госпожо Столи — Тин Лий се чувстваше малко неудобно, че е пристигнала сама.
— Къде е Алекс? — попита Абигейл и погледна зад нея.
— Не е ли тук?
— О, разбирам… Той ти е казал да се срещнете тук. Не се безпокой, скъпа, сигурна съм, че ще
