пристигне всеки момент. Върви на бара и си вземи нещо за пиене.
Тин Лий покорно отиде на бара, където върху нея се нахвърли малко пияният Джеф.
— Я виж, я виж, я виж — възкликна той със сантиментална гримаса. — И това ако не е Тин Лий. Как я караш?
Тя почувства облекчение, като видя познато лице. Джеф и тя бяха посещавали един и същ актьорски клас.
— Добре съм, Джеф. А ти как си? Мина повече от година, откакто не сме се виждали.
— Хубава си както винаги — той си преплиташе езика, докато я хващаше за ръката.
— Ти с кого си? — попита Тин Лий, дискретно дърпайки се от неговия дъх.
— Живея с Лесли Кейн — гордо заяви той. — Тя е моето момиче.
— С онази Лесли Кейн?
— Можеш да заложиш готиния си малък японски задник.
— Аз не съм японка, Джеф — отвърна тя неприветливо.
— Както и да е — поколеба се той; не беше наясно, че се е държал агресивно. — А ти с кого си?
— С Алекс Уудс.
— Страшна работа! — той се засмя прекалено високо. — Не я ли караме много добре?
Лесли отиде при Купър и се опита да го въвлече в разговор. За нещастие, Вероника се беше залепила за него като клей. Плюс това той държеше Винъс под око, докато тя беше заета да разговаря с Мики.
— Помолиха ме да направя представяне на нашия филм — каза Лесли. — Искат да отлетя за Лондон и Париж. Ти няма ли да дойдеш?
— Изобщо не съм мислил за това — Купър все още наблюдаваше Винъс.
— Сигурна съм, че това ще е добре за филма.
— Ти и сама ще свършиш добра работа.
Отношението му я огорчи. Когато връзката им беше тайна и той можеше да я чука, когато си поиска, беше изцяло неин. Но след като ги бяха хванали, той се държеше зле с нея, а това не й беше приятно.
— Може ли да се пуши в тази къща? — на Вероника й беше досадно.
— За тебе не е добре да пушиш — напомни й Купър.
— Аз правя всичко, което не е добро за мене — натърти Вероника и показа конските си зъби в неприятна усмивка.
Купър се засмя.
— Ще си запаля край басейна — каза Вероника; наистина беше убедена, че може да прави каквото си иска.
— Ще дойда с тебе — предложи Купър.
— Не, чакай малко — Лесли сдържано положи ръка върху неговата. — Трябва да говоря с тебе.
— Не се безпокой, Купър — обади се Вероника. Дълбокият й глас му лазеше по нервите. — Ще се видим след минута — и тя се повлече към терасата.
Купър се взря в Лесли, сякаш двамата не бяха нищо повече от случайни познати.
— Какво има? — попита той тежко.
— Искам да ти задам един въпрос.
— Давай.
— Какво съм ти направила, че се държиш толкова студено с мене?
— Нищо — неспокойно отговори Купър. Чувстваше се хванат в капан.
— Ние правехме любов всеки ден, преди жена ти да разбере. Сега се държиш така, сякаш едва ме познаваш. Въпреки че вече не си с нея.
Купър помълча за момент. Знаеше, че не се е отнесъл почтено с Лесли, но това не означаваше, че тя трябва да му виси завинаги на врата. В края на краищата, момичето беше бивша проститутка, а не точно сладката малка девственица.
— Слушай, скъпа — той се надяваше да се отърве окончателно от нея. — Приеми го като чукане по време на снимки.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Какво?
— Продължи, докато снимахме филма. Това се случва често в този бизнес.
— Да не би да ми казваш, че не означавам нищо за тебе?
— На времето — да, Лесли. Но не и сега.
Изпълниха я смесени чувства. Мразеше го. Обичаше го. В гърлото й заседна буца и й се искаше да изкрещи силно.
— Не прави от това голям проблем — предупреди я Купър. — Ти провали брака ми, Лесли. Ето защо не можем отново да бъдем заедно. Защото — може да не съм прав — но ти си виновна за това.
— Аз съм виновна? — задъха се тя.
— Да — отговори той. — Така че стой далеч от мен, Лесли. По-добре е за всички.
— Трябва да пийна нещо, преди да отидем у семейство Столи — каза Лъки. — Не може ли да спрем някъде?
— Така и така сме закъснели — отговори Алекс. — Няма проблеми.
— Само едно питие, това е всичко. Нямам намерение да върша това, което направих онази нощ.
— Защо не? — меко се обади той. — Наслаждавах се на всяка минута от нашето приключение.
Влязоха в бара на „Льо Дом“. Той си поръча водка, а Лъки — „Перно“ и вода.
— Значи, сега ти твърдиш, че смяташ Дона Ландсман за виновна за смъртта на Лени? — попита Алекс, когато напитките им пристигнаха.
Лъки кимна.
— Точно така.
— Дори без доказателства?
— О, хайде, Алекс. На кого са му нужни доказателства? Със сигурност знам, че тя е наела онзи стрелец да се погрижи за Джино и шофьорът й е бил връзката.
— Откъде знаеш?
— Защото този мъж беше по-рано днес в дома ми, вързан на един стол в гаража. За щастие, копелето беше пълен аматьор. Призна си. Тя може и да е много умела бизнес дама, само че определено не знае какво да прави, когато трябва да наема мускули.
Той беше шокиран.
— Бил е у вас?
— Точно така.
— Защо не го предаде на полицията?
— Бъди сериозен, Алекс. Какво щях да им кажа? „О, здрасти, господин Детектив. Моля ви, арестувайте този стрелец. О, да, и мисля, че Дона Ландсман е инсценирала катастрофата, при която беше убит съпругът ми. Пак тя е наела този човек да застреля баща ми — всъщност именно този. Тя е много лошо момиче и трябва да бъде прибрана в затвора.“ Не мисля така!
— Предполагам, че си права.
— Знам, че съм.
— Исусе! Ти наистина казваш това, което мислиш.
— Ти правиш същото във филмите си.
Той пресуши водката си и махна с ръка за още една.
— Да, на екрана аз пресъздавам чувствата, които не съм способен да изразя в реалния живот. Много от моя гняв се появява във филмите ми. Теорията ми е, че по тази причина никога се съм печелил „Оскар“. Разбира се, филмите ми са номинирани, защото знам как, по дяволите, силно да изразя всичко, но гневът в
