тях отблъсква някои от членовете на Академията. Резултатът е, че не гласуват за мене.
— Това моментно откровение ли е, или ходиш на терапия?
— Имах психоаналитик. Момчето ми каза много неща. Но е по-добре да слушам тебе. Знам, че трябва да взема в ръцете си собствения си живот. Това е ключът към вътрешния покой.
— Каза го съвсем точно. Виж ме мене — не съм водила точно мирен живот, но се научих да се справям с това. Можеш да се обзаложиш, че никога не съм имала язва.
— Ти си щастлива жена, Лъки. Беше омъжена за човек, когато обичаше, имаш три хубави деца — той спря за момент. — Знаеш ли, никога не съм обичал някого, никога не съм имал смислена връзка, никога не съм искал такава. Единствените ми близки отношения са с майка ми и те са толкова шибани, че дори не можеш да си представиш.
— Вземи се в ръце — каза Лъки. — Силата е вътре в тебе. Използвай я.
— Може би си права.
Той се вгледа в нея продължително. Тя внезапно го почувства много близък. Беше й необходима цялата сила, която притежаваше, за да откъсне поглед от него.
Разбираше, че Алекс е прав — имаха недовършена работа, но сега не беше моментът.
ГЛАВА 50
— Надрусана съм — изкиска се Табита. — Това си е истинска яка трева. Откъде я намери?
— От училище — отговори Санто и си помисли, че тя наистина изглежда супер с оранжевата си минипола от „Спандекс“, която едва покриваше задника й, и с оскъдното си бюстие, което оставяше гола по-голямата част от корема й. Очите му се спряха на златната халка на пъпа й. Той възпря внезапния си порив да я дръпне. Дали тя щеше да пищи? Дали щеше да потече прясна кръв? Нямаше нищо против да опита.
— Хей, в кое училище ходиш? — попита тя и прокара ръка през правата си, боядисана в червено коса.
— Защо? — подозрително произнесе той.
— Не е учтиво да се отговаря на въпроса с въпрос.
— А ти къде ходиш на училище? — той забеляза, че ноктите на ръцете й са лакирани в плътно черно — сякаш че участваше в някой филм за вампири.
— В пансион — отговори тя. — В Швейцария. Дай — и тя измъкна марихуаната от ръцете му и я захапа. — За мене повече. Иначе ще им кажа, че си се скрил тук, за да се друсаш.
— Няма да го направиш — Санто все още се опитваше да се отърси от шока, че е видял Винъс от плът и кръв — по-прекрасна и по-секси, отколкото на снимките.
— Мога да правя каквото си поискам — похвали се тя. — Аз съм дъщерята на домакините.
Той беше виждал момичета като нея да висят около заведенията в събота вечер. Обикновено те седяха на бордюра на тротоара или се бутаха едно друго, преди да се стълпят, за да гледат някоя лигава рок- банда. Богати пънкарки. Никога не си беше падал по тях. Предпочиташе златния „Ролекс“, неограничения кредит и много скъпите коли.
— Значи — обади се Табита и дръпна от марихуаната. — Майка ти е тази, която изрита Лъки Сантейнджело от „Пантър“, а?
— Предполагам — измърмори той.
— Баща ми мрази Лъки Сантейнджело — продължи Табита по същество. — Тя го изхвърли от „Пантър“. Никога не съм я срещала, но мисля, че сигурно е готина. А дядо ми казва, че е най-добрата.
— Имаш супер дядка, а?
— Да, не могат мнозина да се похвалят с такъв. Знаеш ли кой е той?
— Кой?
— Ейб Пантър — възгордя се тя. — Той е основал студиите „Пантър“.
— Е, да, а пък моят баща беше убит — Санто се опитваше да навакса в резултата.
Табита не обърна внимание на тази уместна информация.
— Защо си толкова дебел? — поиска да знае тя.
— Ти пък защо си толкова груба? — върна й го той. Вече я мразеше — и глупавата й външност, и тъпата й коса. Коя беше тая, че да му вика „дебел“? Беше пълна скръб.
— Предполагам, че вече трябва да се присъединим към купона — замърмори Табита. — Добре, дебеланко, да вървим.
— Не ми викай така — сопна се той и я намрази още повече.
Тя се изкиска.
— Дай още една марихуана и няма.
Абигейл се оглеждаше. За нейно успокоение всички си прекарваха добре. Тя погледна часовника. Беше осем и половина. Къде беше Алекс Уудс? От гостите го нямаше единствено него. Тя не мислеше, че ще е учтиво да покани останалите на масата за вечеря, докато не пристигне той.
— Тин Лий, скъпа — заговори тя, отивайки към бара. — Алекс даде ли ти някаква информация за това, по кое време ще пристигне?
— Мислех си, че ще е тук преди мене — отговори Тин Лий. — Трябва да са го задържали. Доколкото знам, започва да снима в понеделник, така че е много зает.
— Можеше поне да звънне, че ще закъснее — Абигейл едва успяваше да прикрие обвинителния си тон.
— Сигурна съм, че няма да има нищо против, ако започнем без него.
— Хмм… — Абигейл никак не беше доволна.
Тъкмо отиваше към кухнята, когато забеляза Табита, която влачеше Санто подире си. О, Господи, как се беше облякла! Мики сигурно щеше да получи инфаркт, като я види. Тя застана на пътя на дъщеря си и я спря.
— Мамо — обади се Табита и подръпна нагоре оранжевата си пола. — Познаваш ли Санто?
— Да, запознах се със Санто — произнесе Абигейл през зъби. — Ела, скъпа, искам да говоря с тебе.
Табита вече усещаше въздействието на марихуаната и се изкиска глупаво.
— За какво ще си говорим, мамо? За секс? Ти и татко още ли го правите?
Абигейл сграбчи ръката на дъщеря си и беше на път да я изкара от хола, когато видя Алекс Уудс да влиза в компанията на Лъки Сантейнджело.
Лъки Сантейнджело спря рязко. Табита използва възможността да се измъкне от хватката й и да избяга.
— Извинявай, Аби — гласът на Алекс изобщо не звучеше извинително. — Задържаха ме на една среща.
И преди тя да може да произнесе и една дума, той и Лъки вече влизаха в хола.
Тя побърза след тях, отчаяно опитвайки се да улови погледа на Мики. Обаче той разговаряше толкова интимно с Винъс, че не я забеляза.
Тин Лий скочи от високото си столче до бара и се втурна да поздрави Алекс.
— Закъснях да те взема от апартамента ти — започна да обяснява тя, но изведнъж видя Лъки и млъкна.
Най-големият кошмар на Алекс се сбъдна.
— Ти какво правиш тук? — каза той, почти излязъл от търпение. — Не получи ли съобщението ми?
— Какво съобщение?
— Ти трябва да си приятелката на Алекс — обади се Лъки — напълно беше схванала сцената и й стана жал за горкото момиче. Беше съвсем искрена — момичето беше толкова хубаво. — Извинявай, че го задържах. Алекс и аз имахме делова среща. Той ми предложи да намина за едно питие.
— Сигурен съм, че всичко ще е наред, ако останеш и за вечеря — бързо произнесе Алекс. — Ще кажа на Абигейл. — Той се отправи към Абигейл, която все още се опитваше да привлече вниманието на Мики. —
