— Не, не е — и той се огледа наоколо. — Много е уютна.
— Твоята е версията на „Аркитекчъръл дайджест“ на моята — добави тя печално. — Но пък аз имам деца, а ти нямаш, защото никога не си се женил, нали?
— Ти си спомняш за какво говорихме онази нощ?
Тя кимна.
— Разбира се.
— Беше прекалено пияна — знаеш го.
— Хей, сама мога да си преценявам. Може и да съм била пияна, но знам точно какво се случи — тя се засмя меко. — Спомняш ли си… как й беше името? А, да — Шофиращата мис Дейзи, това е.
— Как бих могъл да забравя някога?
— Ще я включиш ли в „Гангстери“?
— Може би — каза той и й подаде жълтата роза. — Между другото, тази вечер си много красива.
— Благодаря ти — и тя остави розата на масата. — Не знаех, че си такъв специалист по градинарство.
— Благодари на моя градинар. Аз само отивам и ги бера.
— Имаме ли време за по едно питие?
— Само ако и ти пийнеш едно.
— Нямам намерение да повтарям представлението.
— Едно питие, Лъки. И двамата сме пораснали.
Очите им се срещнаха за един интимен момент. Лъки първа отмести поглед — знак на слабост.
— Какво да бъде? — попита тя мило, докато отказваше да си позволи да бъде погълната. Алекс беше изключително чаровен мъж, но тя продължаваше да си повтаря, че за нея все още е много рано дори да започне някаква връзка.
— Водка с мартини.
Телефонът иззвъня.
— Ти се обади, а аз ще направя питиетата — каза той и се отправи към бара.
Тя вдигна телефона. Беше Дженифър.
— Приятелят ми Рико, този, за когото ти казах, че работи в Рим, е в Лос Анджелис и е отседнал в „Шато Мармон“ — Дженифър звучеше като останала без дъх. — Мисля, че трябва да чуеш какво може да каже той. Можем да се срещнем след половин час.
— Не може ли по-късно? — предложи Лъки.
— Не. В полунощ ще вземе самолета за Италия, а и има планове за вечеря. Трябва да е сега.
Лъки погледна как Алекс усърдно бъркаше коктейлите.
— Добре, сега — бързо реши тя.
— Да се срещнем във фоайето на хотела колкото е възможно по-скоро.
— Ще бъда там — каза Лъки и затвори телефона.
Алекс тръгна към нея с питието й.
— Много съм добър в това — обяви той необичайно щастлив. — Трябваше да стана барман.
— Как ще се чувстваш, ако се срещнем у семейство Столи? — попита тя. — Изникна нещо важно. Първо трябва да отида другаде.
Лъки Сантейнджело имаше труден характер.
— Шегуваш се, нали? — изрече той.
— Не, съжалявам.
— Тогава ще дойда с тебе.
Тя помълча за момент, опитвайки се да реши дали иска той да дойде с нея.
— Така ще закъснеем за вечерята — най-сетне каза тя.
— Голяма работа — отговори той, изпълнен с любопитство към това, къде трябваше да върви тя.
— Добре, да тръгваме. Ще ти обяснявам, докато караме.
Той глътна питието си.
Защо всеки път, когато се видеше с Лъки, това се превръщаше в приключение?
Самолетът на „Америкън ейърлайнс“ излетя от летище „Кенеди“ навреме.
— Сигурна ли си, че постъпваме правилно? — попита Бриджит.
— Да — спокойно отговори Нона. — Никоя от нас няма желание да работи с Мишел. Той е болен психар. Лъки ще каже как да се оправим с него.
— Чувствам се толкова зле — безпокоеше се Бриджит. — Всеки път, когато я оплескам, Лъки трябва да идва и да ме спасява.
— Какво искаш да кажеш?
— Е, онзи път с отвличането и всичко останало… — провлече тя. — Лъки пое цялата вина, когато застрелях Сантино Бонати. И известно време беше в затвора за нещо, което не беше направила тя.
— Да, но на процеса й ти стана и каза истината. Такива неща се случват, Бриджит. Трябва да се научиш да се справяш с тях.
— Тогава защо тичам при Лъки?
— Защото са те измамили. Всяка нощ ти и Айзък обикаляте града надрусани и пияни. Такъв ли искаш да бъде твоят живот?
— Не съвсем.
— Значи, време е да спреш да бягаш. Освен това искам да си с ума си, за да ми помогнеш да планирам сватбата си.
— Знаеш ли, помолих Айзък да ми намери пистолет.
— Не може да бъде.
— Напротив, направих го.
— И какво смяташе да правиш, ако ти беше намерил?
— Не знам. Да пречукам Мишел.
— Не ти вярвам. И без това имаш достатъчно неприятности.
— Предполагам, че си права.
— Още не е твърде късно нещата да се оправят — каза Нона успокоително. — Когато се отървем от Мишел, ще намерим някой уважаван агент. Кариерата ти тъкмо започва.
— Знам, че си права — Лъки е единственият ми шанс.
След като вечеряха и изгледаха един филм, и двете заспаха, докато стюардът обяви, че е време да се приготвят за кацане.
— Страхотен полет — произнесе Нона, докато затягаше колана си и будеше Бриджит. — Резервирала съм стая в „Хилтън“. Не мисля, че ще е много мъдро от наша страна да се натресем на Лъки непоканени.
— Искам да си там, когато й кажа — плахо каза Бриджит.
— Разбира се, че ще съм там.
Бриджит сложи ръката си върху тази на Нона.
— Благодаря ти, че си толкова добра приятелка.
— Хей — меко отговори Нона. — Единственото, което правя, е да си пазя десетте процента!
Лесли и Джеф пристигнаха първи у семейство Столи. Джеф беше с единствения си костюм на Армани, купен му от Лесли. А самата тя беше облякла бяла копринена рокля за коктейли на Ескада.
Абигейл ги посрещна на вратата. Жените си размениха въздушни целувки и комплименти. Джеф сияеше щастлив — как можеше да е такъв късметлия? Беше голям плюс за него да е в такава компания. Слава Богу, имаше много разбрана жена, която го беше оставила да урежда всичко в полза на общото им бъдеще.
— Мики ще слезе след минута — каза Абигейл и ги поведе през огромното антре към бара.
