— Не мога да ви кажа как съм го научил, но го зная със сигурност.
— А можете ли да кажете как сте намерили адреса ми?
— Разбира се. Получих адреса ви от мисис Клемънтс.
— Мисис Клемънтс е глупачка. Тя ли ви каза да дойдете тук?
— Не, не ми е казвала.
— Тогава отново ви питам — защо дойдохте?
Тъй като бе решила на всяка цена да получи отговор, дадох й го с най-прости думи.
— Дойдох — казах аз, — защото мислех, че е съвсем естествено за майката на Ан Катърик да се заинтересува дали дъщеря й е жива или мъртва.
— Значи, така — заяви мисис Катърик още по-самонадеяно. — Никакви други подбуди ли не сте имали?
Поколебах се. Не беше лесно на мига да се намери правилният отговор на този въпрос.
— Ако не сте имали никакви други подбуди — продължи тя, като бавно свали тъмносините си ръкавици и ги нави, — мога само да ви благодаря за посещението и да ви кажа, че няма да ви задържам повече. Вашето сведение щеше да бъде много по-задоволително, ако желаехте да обясните как сте стигнали до него. Въпреки това мисля, че то ми дава достатъчно основание да бъда в траур. Както виждате, няма да се наложи да променям много одеянието си. След като сменя ръкавиците си, ще бъда цялата в черно.
Тя порови в джоба на роклята си, извади чифт черни дантелени ръкавици без пръсти, сложи си ги с каменно и непоклатимо спокойствие и после кротко скръсти ръце на скута си.
— Довиждане — рече тя.
Хладната ненавист, която излъчваше поведението й, ме предизвика да й кажа направо, че все още не съм осъществил целта на моето посещение.
— Има още една причина за идването ми тук — казах аз.
— Аха, така си и мислех — отбеляза мисис Катърик.
— Смъртта на вашата дъщеря…
— От какво умря тя?
— От сърдечно заболяване.
— Да. Продължавайте.
— Смъртта на вашата дъщеря бе използувана, за да се стори голямо зло на едно лице, което ми е твърде скъпо. Зная със сигурност, че двама души са извършителите на това зло. Единият от тях е сър Пърсивъл Глайд.
— Така ли!
Гледах внимателно, за да видя дали ще трепне при неочакваното споменаване на това име. Нито мускул не помръдна; твърдият, предизвикателен, непреклонен поглед беше все същият.
— Може би се учудвате — продължих аз — как смъртта на дъщеря ви е могла да бъде начин за извършване на злина спрямо друг човек.
— Не — отговори мисис Катърик. — Ни най-малко не се учудвам. Това, изглежда, засяга вас. Вие се интересувате от моите работи. Аз не се интересувам от вашите.
— В такъв случай може би ще запитате защо ви съобщавам всичко това.
— Да, питам ви.
— Казвам ви го, защото съм решил да накарам сър Пърсивъл да отговаря за извършената от него злина.
— Какво общо имам аз с вашето решение?
— Ще чуете. Има известни събития в миналото на сър Пърсивъл, с които ми е необходимо да се запозная изцяло. Вие ги знаете и затова съм дошъл при вас.
— Какви събития имате пред вид?
— Събитията, случили се в Стария Уелмингам, когато съпругът ви е бил псалт и преди да се роди дъщеря ви.
Най-сетне бях стигнал до жената през бариерата на непробиваемата сдържаност, която тя се бе опитала да издигне помежду ни. Видях как в очите й припламва гняв, как ръцете й стават неспокойни, разделят се една от друга и започват механично да приглаждат роклята върху колената й.
— Какво знаете за тези събития? — попита тя.
— Всичко, което можа да ми каже мисис Клемънтс.
Лицето й за миг се покри с червенина, ръцете й спряха неспокойните си движения. Това сякаш вещаеше предстоящ изблик на ярост, който би могъл да я извади от самообладанието и. Но не; тя превъзмогна надигащото се раздразнение, облегна се в креслото си, скръсти ръце на плоските си гърди и с усмивка на мрачен сарказъм върху плътните си устни ме погледна все тъй непоколебимо.
— Аха, сега започвам да разбирам всичко — каза тя, давайки израз на обуздания си и уталожен гняв само с преднамерената насмешка в тона и поведението си. — Имате зъб на сър Пърсивъл Глайд и аз трябва да ви помогна да си отмъстите. Искате да ви разкажа всичко за сър Пърсивъл и за себе си, така ли? Да, точно така е. Вие си бъркате носа в личните ми работи. Мислите, че имате пред себе си една загубена жена, която си живее тук мълчаливо и която от страх да не я злепоставите пред хората от града е готова да направи всичко за вас. То прозира у вас и в скъпоценните ви сметчици. Толкова е ясно! И това наистина ме забавлява. Ха! Ха!
Тя замълча за миг, скръствайки още по-здраво ръце върху гърдите си, и се изсмя сама на себе си — остър, рязък, гневен смях.
— Вие не знаете как съм живяла тук и какво съм правила, мистър Как-ви-беше-името — продължи тя. — Но ще ви кажа, преди да звънна, за да ви покажат пътя навън. Аз дойдох тук набедена, дойдох ограбена от доброто си име и решена на всяка цена да си го възвърна. Години, много години ми бяха нужни за това, но го постигнах. Сега живея открито на една нога с почтените хора. Ако продължават да говорят против мен, то го правят тайно; не могат, не смеят да го кажат открито. Свещеникът ми се покланя. Ха! Не сте очаквали това, идвайки тук. Идете в църквата и питайте за мен; ще ви кажат, че мисис Катърик си има място като всички останали и си плаща наема на деня и на часа. Идете в общината. Там има една петиция — петиция от почтените жители да не се допускат в града циркови представления, защото могат да покварят нравствеността ни — да. НАШАТА НРАВСТВЕНОСТ Подписах петицията тази сутрин. Идете в книжарницата. Проповедите, които свещеникът държи всяка сряда вечер на тема „Към праведност чрез вяра“, се печатат чрез подписка — и в този списък ме има. Жената на лекаря даде един шилинг при последната ни благотворителна беседа; аз дадох пет. Църковният настоятел мистър Соуорд държеше подноса и ми се поклони. Преди десет години той каза на аптекаря Пигръм, че трябва да ме изпъдят от града, завързана отзад за препускаща каруца. Майка ви жива ли е? По-хубава ли е Библията, която държи на масата си, от моята? Търговците повече ли я уважават от мен? Винаги ли е живяла според доходите си? Аз винаги живея според тях. А, ето — свещеникът иде от площада. Погледнете, мистър Как-ви-беше-името — погледнете, ако обичате!
Тя скочи с енергичността на млада жена, отиде до прозореца, изчака, докато мине свещеникът и му се по клони тържествено. Свещеникът с церемониален жест повдигна шапката си и отмина. Мисис Катърик отново седна на стола си и ме погледна още по-ожесточено и саркастично.
— Ето! — каза тя. — Може ли да се случи това на една жена с лошо име? Как изглеждат сега сметките ви?
Необичайният път, който бе избрала, за да се утвърди, необичайният пример за реабилитацията й в града, който току-що ми бе дала, тъй ме объркаха, че аз я слушах в мълчалива почуда. Но това ни най-малко не намали решителността ми да положа ново усилие, за да я накарам да свали маската си. Ако тя избухнеше още веднъж, насочвайки буйния си нрав към мен, все още имаше надежда, че можеше да изрече думи, които да ми дадат ключа към загадката.
— Как изглеждат сега сметките ви? — повтори тя.
— Точно както и в началото — отговорих аз. — Не се съмнявам в положението, което сте извоювали в града, и не желая да му вредя, дори и да можех. Дойдох тук, защото зная със сигурност, че сър Пърсивъл Глайд е ваш враг, както и мой. Аз може да му имам зъб, но същото се отнася и за вас. Можете да отричате, ако искате, можете да не ми вярвате; но от всички жени в тази страна вие сте тази — ако изпитвате чувството, че сте оклеветена, — която трябва да ми помогне да смажа този човек.
