извиха в арки като две дъги между мен и него. Погледът ми тръгна по тях и аз видях най-интимното кътче на сърцето му.
Външният вид на човека, за когото се омъжвахте, бе достатъчно приличен. Той не бе нито висок, нито нисък; бе малко под средния ръст — на около четиридесет и пет години, подвижен, енергичен и въодушевен. Лицето му бе бледо, темето му бе оплешивяло, но косата на останалата част от главата му беше тъмна. Брадичката му бе обръсната, но имаше бакенбарди и мустаци в тъмнокафяв цвят. Очите му бяха също кафяви и много бляскави; носът му бе прав и красив и достатъчно изящен, за да приляга и на жена; ръцете му — също. Суха, насечена кашлица го тормозеше от време на време и когато поднесе бялата си дясна ръка към устните, от вътрешната й страна се видя червен белег от стара рана. Сънувала ли съм човека, когото трябва? Вие знаете най-добре, мис Феърли, и можете да кажете дали съм се лъгала, или не. Четете по- нататък какво видях под външността му; умолявам ви, четете и извлечете полза.
Погледът ми се плъзна по двата светлинни лъча и аз можах да видя най-скритото кътче на сърцето му. Там бе тъмно като в рог и с червени, пламтящи букви с почерка на сатаната бе изписано: «Без жал и без угризение. Той покри със злочестие пътищата на други и ще живее, за да превърне в окаяние пътя на жената до него.» Прочетох това и тогава светлинните лъчи се преместиха и се насочиха над рамото му; и там, зад него, стоеше и се смееше един зъл дух. Светлинните лъчи се изместиха за трети път и се насочиха точно между вас и този мъж. Те започнаха да се уголемяват и да се уголемяват и ви изтласкаха надалеч един от друг. А пасторът търсеше напразно брачния текст: той бе изчезнал от страниците на книгата; той я затвори и я сложи настрани в отчаяние. Тогава се събудих с очи, пълни със сълзи, и с разбито сърце — защото аз вярвам в сънищата.
Вярвайте и вие, мис Феърли; моля ви, заради вас самата, вярвайте тъй, както вярвам аз. Йосиф и Данаил и други от Светото писание са вярвали в сънищата. Разпитайте за миналия живот на мъжа с белега на ръката, преди да кажете думите, които ще ви направят негова злочеста съпруга. Не ви отправям туй предупреждение заради себе си, а заради вас самата. Докато дишам, имам причини да ви желая благополучие. В сърцето ми има най-нежно място за дъщерята на вашата майка; защото майка ви бе моята първа, моята най-добра, моята единствена приятелка.“
Тук без всякакъв подпис необикновеното писмо свършваше. Почеркът не предоставяше никаква вероятност за следа. Писмото бе писано на лист с редове със сбит, не много ясен, най-обикновен почерк, технически определян като „дребен“. Буквите криволичеха, бледо изписани, листът бе зацапан с петна, ала друго отличително нямаше.
— Това не е неграмотно писмо — каза мис Халкъм, — но все пак е твърде несвързано, за да бъде писано от образован човек, принадлежащ към по-висшите житейски кръгове. Споменаването на булчинската рокля и воала и някои други малки изрази подсказват, че може би е творение на жена. Какво мислите, мистър Хартрайт?
— И аз мисля така. Струва ми се, че не само е писано от жена, но че разсъдъкът на тази жена трябва да е…
— Умопомрачен? — предположи мис Халкъм. — И на мен ми мина подобна мисъл.
Не отвърнах. Докато говорех, погледът ми се спря на последното изречение:
— Ако ни се удаде някакъв случай да стигнем до лицето, написало това — казах аз, връщайки писмото на мис Халкъм, — няма да е лошо да се възползуваме от възможността, щом тя се появи. Смятам, че трябва да говорим отново с градинаря относно възрастната жена, която му е дала писмото, и после да продължим нашето разследване в селото. Но най-напред позволете да ви задам един въпрос. Току-що споменахте възможността да се консултирате утре с адвоката на мистър Феърли. Не съществува ли начин да се свържете с него по-рано? Защо не днес?
— Бих могла да обясня — отвърна мис Халкъм само след като навляза в някои подробности, свързани с годежа на сестра ми, които не сметнах за необходимо или за желателно да ви съобщавам тази сутрин, Една от причините за пристигането на сър Пърсивъл Глайд в понеделник е да се определи датата на неговия брак, която досега не бе уточнена. Той настоява събитието да стане преди края на годината.
— Знае ли мис Феърли за това му желание? — запитах нетърпеливо.
— Тя няма никаква представа за него и след случилото се аз няма да поема отговорността да я осведомя. Сър Пърсивъл е изложил своите виждания на мистър Феърли, който ми каза, че като настойник на Лора е готов и силно желае да спомогне за тях. Той писа в Лондон до семейния адвокат мистър Гилмор. Мистър Гилмор в момента е по работа в Глазгоу и отговаряйки, предложи да се отбие на връщане в Лимъридж Хаус. Той ще пристигне утре и ще остане тук няколко дни, за да даде време на сър Пърсивъл да изложи своите доводи. Ако успее, мистър Гилмор ще отнесе в Лондон неговите нареждания за брачния договор на сестра ми. Сега разбирате, мистър Хартрайт, защо искам да изчакам за правния съвет до утре. Мистър Гилмор е стар и изпитан приятел на две поколения от рода Феърли и можем да му се доверим тъй, както на никого другиго.
Брачният договор! Ревниво отчаяние ме прониза само като чух тези две думи, и подействува като отрова на по-висшите ми инстинкти. Започнах да мисля — трудно е да го призная, но не трябва да потулям нищо от началото до края на тази ужасна история, която се заех да разкрия, — започнах да мисля с изпълнена с омраза и нетърпение надежда за смъртните обвинения срещу сър Пърсивъл Глайд, които съдържаше анонимното писмо. Ами ако тези безумни нападки почиваха на някаква истина? Ами ако тяхната истина можеше да се докаже, преди да се изрекат фаталните слова на съгласие и преди да се изготви брачният договор? Оттогава се опитвам да си внуша, че обзелото ме чувство се изразяваше от начало до край в чиста преданост към интересите на мис Феърли, но не успях сам да си повярвам и не трябва да се опитвам да мамя другите. Чувството бе продиктувано от начало до край от безразсъдна, отмъстителна, безнадеждна ненавист към човека, който щеше да се ожени за нея.
— Ако искаме да разберем нещо — започнах аз, повлиян от новото чувство, — не трябва да пропускаме ни минута със скръстени ръце. Мога само да предложа да разпитаме повторно градинаря и веднага след това да направим разследване в селото.
— Мисля, че мога да ви бъда от помощ и в двата случая — каза мис Халкъм, като стана. — Да вървим, мистър Хартрайт, незабавно и да направим заедно всичко, което е по силите ни.
Ръката ми бе вече на вратата, за да й отворя, но спрях внезапно, тъй като, преди да тръгнем, трябваше да задам един важен въпрос.
— Един от параграфите на анонимното писмо — казах аз — съдържа няколко изречения с подробни описания на външността. Зная, че името на сър Пърсивъл Глайд не се споменава, но отговаря ли той на това описание?
— Напълно — дори в определянето на възрастта му — четиридесет и пет…
Четиридесет и пет, а тя нямаше дори още двадесет и една! Мъже на неговата възраст много често си взимаха съпруги на нейната и опитът показваше, че такива бракове нерядко бяха най-щастливите. Знаех го и все пак дори споменаването на възрастта му, когато я противопоставих на нейната, увеличи сляпата омраза и подозрението ми към този човек.
— Напълно — продължи мис Халкъм, — включително до белега на дясната му ръка, получен от рана, нанесена му преди години, когато пътувал из Италия. Няма съмнение, че авторът на писмото е запознат изцяло с особеностите на външността му.
— Ако си спомням добре, споменава се дори някаква кашлица, която го мъчи?
— Да, и това е вярно. Той не и обръща внимание, макар че понякога приятелите му се тревожат за него.
