десетметров прът.
Саймън се изсмя за пръв път, откакто беше почнал да играе със заровете. Но дори и в този миг по лицето му нямаше и следа от смях.
— Когато проповядвам, проповядвам, когато живея, живея!
— А когато хвърляш зарове, хвърляш зарове! — побутна го Том. — Ха така, проповеднико! Винаги съм, казвал, че човек, като се хване на хорото, трябва добре да го играе!
— Чини ми се, че най-добре е да започнем с граница петдесет цента и оттам да покачваме — каза Саймън и приклекна по-ниско до земята. Дъното на панталоните му почти докосваше втвърдения пясък. — Обичам най-напред бавно да загрявам играта, а не да я насилвам. Няма смисъл да я накараш да заври, преди да се е стоплила водата.
— Правилно, проповеднико. Ти си знаеш работата.
Клей изтича иззад ъгъла на къщата. Той държеше златния часовник пред себе си. Цялото му лице беше залято в усмивка.
— Ето го — каза възбудено. — Точно както ви казах.
— Ще трябва да го оценим и да разделим стойността му — каза Саймън. — Колко мислиш, че струва, Том?
Том взе златния часовник и го разгледа на слънчевата светлина. Поклати глава.
— Да пукна, ако знам.
— Я дай да го погледна! — каза Саймън и посегна да го вземе.
— Не е чак толкоз стар — каза Клей. — Бащата на Дийн го е имал сума ти време, преди да умре, и все още има вид на съвсем нов.
Саймън го тури до ухото си и се заслуша. Не чу нищо.
— Какво не му е в ред? — попита той и веднага го разтърси силно. Пак го тури до ухото си.
— Дълго време е лежал на полицата, нали, Клей? — каза Том.
— Не бе — каза Клей. — Дийн го държи в своето чекмедже на скрина. Трябваше да разровя всичките й дрехи, за да го намеря.
— Това нещо не показва никакво време — каза Саймън и го подхвърли на Клей. — Не ще да тръгне. Тоя проклет часовник нищо не струва!
— Може би трябва само да се навие — каза Клей. Той го нави и през цялото време слушаше дали няма да започне да цъка.
— Не бих дал повече от долар и половина — каза Саймън. — Ако му се вземе златото, толкова поне ще струва.
— Клей трезво погледна часовника.
— Чини ми се, че ще струва повече.
Саймън решително поклати глава.
— Ти колко мислеше, че ще струва? — попита Том.
— Па на мене ми се чинеше, че трябва да има поне за два долара — каза Клей.
— Колко? — попита Саймън и вдигна поглед от земята.
— Два долара, казах.
— Добре — каза Саймън, — може и да струва толкова. Може да съм го подценил малко. Понеже е златен, чини ми се, че два долара ще са горе-долу вярната цифра.
Лицето на Клей светна. Приклекна на петите си, прехвърли тежестта на тялото си отдясно наляво и после обратно. Остави часовника между краката си на земята и радостно потри ръце.
— С часовника можеш да участваш четири пъти, Хори — каза Саймън.
— Как така? — попита Клей, като погледна и единия, и другия.
— Започваме с граница на залога петдесет цента, така че това ти дава четири пъти участие в играта.
— Слушай бе, не е ли малко нанагорно за бедни хора като нас? Аз си мислех, че няма да е повече от двайсет и пет цента.
— Двайсет и пет центът е детска работа — каза Саймън. — Петдесет центът е вече мъжка игра, братовчеде.
— Абе май си прав — съгласи се Клей. — Но не ми се иска да участвам с тоя часовник, дето е бил на бащата на Дийн, само четири пъти. Някак не изглежда справедливо.
— Знам те аз, ти сега си приказваш, а докато се огледаме, ще ни обереш — каза му Саймън и се приготви да почне играта. Оглади пясъка и изтри зарчетата. — Само гледай как ще ни обереш. Ще ни обереш и мене, и Том, преди да сме казали гък!
Саймън извади цяла шепа дребни пари и избра няколко монети по двадесет и пет цента. Постави купчинка от осем двадесет и пет центови монети до палеца на десния си крак.
— Залагай, братовчеде — каза той и сложи две монети в средата на кръга.
Том сложи половин долар от двете монети. През цялото време гледаше заровете в ръката на Саймън.
— Ето ме и мене за четири пъти с часовника — каза Клей и грижливо премести часовника по пясъка.
— Правилно, Хори — му каза Саймън. — Ти си за четири пъти с часовника. Никой не иска да си имаме по-нататък недоразумения и да се развали играта.
Той разклати заровете в ръцете си, като ги прехвърляше от едната в другата.
— Загрей ги, проповеднико! — каза Том. — А ако не можеш, дай ги насам.
— Искам да си изкарам петдесетте цента — каза Клей.
— Понеже ти си на гости тука, на тебе се пада първото хвърляне — каза Саймън и пусна заровете в ръката на Том.
Том хвърли още половин долар на земята и разтърси заровете в двете си ръце, като ги държеше високо във въздуха. Изръмжа и ги хвърли със замах в кръга. Паднаха се четворка и двойка.
— Не можа да ги хвърли! — каза Саймън, плю си на ръцете и ги потърка. — Не се е родил за хвърляне.
— Това е щастливото ми число, хора. Гледайте сега какво ще се случи, когато хвърля старият майстор.
Хвърли и се падна девет.
— А Том не може да ги хвърли — каза Саймън. — Не е мъж на място. Гледай сега как ще се схване.
Том прибра заровете, разтърси ги пет-шест пъти и ги хвърли в кръга.
— Хайде! — изръмжа той и пред погледа му се показаха една четворка и една тройка. — Божичко!
— Когато кажа, че ще се схване, значи, че ще се схване — каза Саймън.
Клей загледа необичайните зарове в ръката си и бавно ги разклати. Те се затъркаляха.
— Няма много време — каза си той, като клатеше заровете с резки движения на китката.
— Най-малките! — извика Саймън, когато заровете изхвръкнаха от ръката на Клей.
Падна се точно седем.
— Това пък какво е, дявол да го вземе? — попита Клей. Не очакваше никой да му отговори. — Виж ти каква работа! — Той събра сребърните монети и потупа златния часовник.
— Да хвърляме общо за двата долара — каза Клей и пак остави парите и часовника. — Чувствам се в добра форма.
Заложиха, но като свършиха хвърлянето, той се намери в старото си положение, само че с три четвъртинки от часовника, които да залага.
— Да направим играта по-интересна — каза Саймън, премести тялото си върху лявата пета и взе заровете. — Аз съм готов да вдигнем залозите на един долар.
Клей беше вече възбуден. Искаше с нетърпение да вдигнат границата. Кимна ентусиазирано и приклекна близо до земята.
Саймън въртеше заровете из ръцете си, за да ги загрее. Когато беше готов, той ги хвърли със сила към твърдата земя. Падна се девет. Той се захили и взе заровете.
— Никой не може да бие стария майстор — каза той, духна на зарчетата и ги разклати около главата си. — Никой не може да бие стария майстор в неговата игра. От едно време съм играч на зарове, хора!
