толкова бързо от ръцете му и нищо не остана от тях. Това бяха повече пари, отколкото вземаше от фермата за цяла година работа.
Саймън, както обикновено, спечели и следващото хвърляне. Клей не можеше да направи нищо, за да му попречи да печели.
— Ще ти дам възможност да си върнеш колата, Хо-ри — му каза Саймън студено. — Не искам после някой негодник да разправя, че съм се отказал от играта, защото съм спечелил, и не съм дал възможност на загубилия да избие чивия. Аз не съм такъв играч.
— Май ще е по-добре да спра — каза Клей. — Днес нямам късмет и това е! Никога през целия си живот не съм губил така. Печелил съм, но три-четири долара и съм губил, да речем, пет-шест долара, но никога не съм губил всичко.
— Трудно е за тебе, Хори, разбирам те, но срещу зар не се рита. Каквото поиска зарът, това прави. И не бива да се хули зарът. Щом заложиш нещо, поемаш и риска да загубиш, не само да спечелиш.
— Може би другия път ще ми върви повече. Чини ми се, че сега няма смисъл да карам повече. Само ще загубя всичко.
Саймън взе заровете.
— Искам да ти дам възможност да избиеш чивия — настоя той. — Не мога да се откажа от играта, без да дам възможност на този, който губи, да си опита късмета за последен път.
— Аз пък не ща. Първо на първо не ми е останало нищо за залагане. А и да имах, днес няма смисъл, защото през цялото време все губя.
— И въпреки това ще си опиташ късмета още веднъж — заяви Саймън и го загледа с цепките на изсъхналото си като стара кожа лице. — Ти ще си опиташ късмета за последен път, ще се опиташ да избиеш чивия, Хори.
Клей взе да се надига. Почувствува някаква ръка да го натиска надолу. Погледна към Саймън. Револверът на Саймън беше изваден и сложен на земята между краката му.
— Аз си знам кога да се откажа — запротестира Клей.
— Ще хвърлиш заровете още веднъж, Хори. Решил съм да ти дам последна възможност да избиеш чивия.
Клей погледна към Том, но не намери подкрепа. Том наведе очи, загледа се в пистолета между краката на Саймън и отказа да срещне погледа на Клей. По този въпрос той не искаше да взема страна. Страх го беше от Саймън. След като бе загубил четирите си долара, той беше приключил.
— Може и да се възползувам от тази възможност — съгласи се Клей, — но нямам нищо, което да заложа. Фалирах — напълно фалирах.
— Можеш да заложиш фермата. Ето това е добра сделка — фермата срещу колата, тия тука трийсет- четирийсет долара и часовника. Фермата ти не струва повече. Ако спечелиш, ще си върнеш всичко, включително и тази суха пара. Дори часовника ще си върнеш.
— Този часовник е бил на бащата на Дийн — каза Клен.
— Пет пари не давам на кого е бил. Сега е мой и ти ще трябва да си го върнеш с игра.
— Не мога да заложа нивите — каза Клей.
— Защо не можеш да ги заложиш?
— Банката в Макгъфин има ипотека върху тях.
Саймън помисли малко. Не знаеше, че фермата е ипотекирана. Трябваше да мисли бързо.
— Имаш още едно нещо за залагане, Хори.
— Какво е то?
— Дийн — каза той и кимна към олющената от времето къща.
Клей се изсмя, но след миг смехът му мина в смръщване. Поклати глава.
— Не — каза упорито той.
— Дявол да те вземе! — извика Саймън, — Ще го направиш или ще ти пръсна мозъка на четиринайсет! Грабна револвера и вдигна ударника с рязко движение на вдървения си палец.
— Ей, чакайте малко бе, хора — намеси се Том. — Чакайте за минутка.
Саймън насочи пистолета към Том. Том си седна отново.
— Дума да не става! — каза Клей твърдо. — Сега вече зная, че повече няма да играя!
Саймън насочи пистолета към главата му.
— Ще играеш или след миг пилетата ще кълват мозъка ти!
— Е, стига си се шегувал, Саймън — каза Клей обезумял. — Нали не говориш сериозно да заложа Дийн?
— Дявол да те вземе, съвсем сериозно говоря! — каза Саймън и тикна пистолета по-напред. — Съвсем сериозно говоря.
— Не ти ли стига колата ми и часовника, дето е бил на бащата на, Дийн, и парите на Том?
— Ти вече чу какво казах, Хори. Искам да се възползуваш от последната си възможност да избиеш чивии Това ще е последното хвърляне. Или ще прибера всичко, или нищо. Ако спечелиш, връщам цялата печалба.
— Не ща да споря с тебе, Саймън, но не мога да заложа Дийн.
— Добре тогава, Хори. Щом не щеш, аз ти казах какво ще направя. Ако станеш от мястото си, без да хвърлиш заровете, ще те надупча като решето. Можеш да бъдеш сигурен!
Обезумелият Клей погледна към Том за помощ. Но от тази посока помощ не можеше да очаква. Том сякаш се страхуваше да го защити. Той нямаше револвер, а Саймън имаше.
— Виж какво, бих заложил Лорен — каза Клей с надежда.
— Не можеш да заложиш нещо, което не ти принадлежи. Лорен не е твоя жена. А Дийн е твоя. Ще заложиш Дийн.
— Защо Лорен да не може?
— Казах ти защо. Не е твоя жена. Не ти принадлежи, а Дийн ти принадлежи.
— По-рано Лорен ми принадлежеше—каза Клей. — Те е все същото. Тя е четвъртата ми жена.
— В тази игра важат само истинските съпруги. Не можеш да заложиш нещо, което не ти принадлежи. Не е ли така, Том?
И двамата се обърнаха с очакване към Том. Том погледна от единия към другия; искаше да защити Клей, по не можеше да не държи сметка за револвера в ръкава на Саймън. Той поклати глава.
— Не мога да кажа наистина — отговори той. — Вие трябва сами да си решите. Аз вече не участвам в играта.
— Ти кажи, не съм ли прав? — настоя Саймън и обърна револвера към него.
— Да, прав си, проповеднико — каза бавно Том.
— Хайде тогава — каза Саймън и се обърна отново към Клей. — Залагай я.
— Какво, да отида да я взема ли?
— Не, няма защо да отиваш. Ти само я заложи.
— Е, как да я заложа?
— Кажи, че е заложена, и това е достатъчно!
— Ама не може ли все пак да заложа Лорен вместо нея?
— Нали чу какво ти казах, тъпоглавецо! Казах ти да заложиш Дийн.
На Клей дрехите му станаха тесни. Потта му потече още по-обилно. От китките на ръцете и от носа му за кана вода.
— И какво смяташ да правиш с нея, ако я спечелиш?
— Това не е твоя работа, майка му стара — каза решително Саймън. — Това си е моя работа.
— Ама нали няма да я отведеш със себе си?
— Ще правя с нея, каквото си искам. Тя ще ми принадлежи. Ако ти спечелиш обратно колата, няма ли да правиш с нея, каквото си искаш? И аз ще правя с Дийн, каквото си искам. Тя ще е моя.
Докато спореха, Том посегна към заровете, за да ги разгледа по-внимателно от първия път. Ръката му вече почти ги бе стигнала, когато Саймън случайно погледна надолу и го видя. Без да се поколебае дори за миг, той стреля по ръката на Том. Не се беше прицелил добре и куршумът не улучи Том. Преди да успее да стреля втори път, Том отскочи настрана.
— Ей богу, аз нищо лошо не исках да направя, проповеднико! — замоли се Том.
