— Само че няма да я вземеш! — викна му Клей и скочи на крака. — Опитай се да видиш ще можеш ли!
Саймън извади револвера си и го насочи към Клей. Преди да може да натисне спусъка, ръката му беше дръпната от Лорен. Когато отново го вдигна, за да стреля, тя се нахвърли отгоре му с нокти и зъби, ухапа го за ръката и го издра. Той изрева от болка и изпусна револвера. Опита се да я ритне, но тя се държеше за него.
Клей имаше достатъчно време да вдигне револвера от пода, но вместо да го вземе, той изтича в другия ъгъл на стаята, където беше Дийн. Сграбчи ръката й и взе да я дърпа към вратата, но чу вика на Саймън. Саймън му заповяда да спре на място.
Клей се обърна и видя Саймън да взема револвера и да удря с дръжката му Лорен по главата. Тя падна в краката му и загуби съзнание.
— Върни се тука — каза Саймън. — Имах намерение да оправя тая работа по мирному, но изглежда, че вие; гадове такива, не можете да се държите като почтени хора. Върви ей там и да не си мръднал към мене!
Клей се върна, както заповяда Саймън, а Дийн се държеше за ръката му.
— Върви в оня ъгъл, Хори — каза Саймън, — и стой там, докато ти кажа да излезеш.
След като Клей се подчини, Саймън остави револвера на масата, вдигна Лорен и я отнесе на кревата.
— Щом решите да се държите като почтени хора, кажете ми и аз ще ви оставя на мира. Не ми се иска да застрелям някого от вас, още повече че няма нужда. Само трябва да се държите прилично и аз няма да имам нищо против.
Никой не му отговори и Саймън отиде и седна на кревата. За миг се загледа в Лорен. Тя дишаше тежко, а клепачите й бяха започнали да трепкат. Той спокойно я гледаше, докато тя дойде на себе си.
Лорен се извърна и отвори очи. Няколко минути не знаеше къде се намира, а когато разпозна стаята, не можа да си спомни какво се е случило.
В отсрещния ъгъл Клей се беше поуспокоил. Потта му бе засъхнала по лицето и гърдите, а главата му не пламтеше вече.
— Ще ти предложа една сделка, Саймън — каза той бавно, като удължаваше всяка дума.
— Това пък какво е? — попита Саймън и вдигна поглед от Лорен.
— Ще взема назаем, за да си я върна… искам да кажа да си върна Дийн.
— Е, как ще стане? — попита Саймън, заинтересуван от предложението.
Клей прекоси стаята и застана пред него.
— Ще отида в града и ще взема назаем пари, за да я откупя от тебе, само че сега ще я оставиш на мира.
Саймън скочи на крака и погледна надолу към Клей.
— Колко можеш да вземеш назаем?
— Бих могъл да взема сто долара срещу реколтата от следващата година.
Саймън прибра револвера в джоба си.
— Мислиш ли, че можеш да изкараш толкова много?
— Мога да се опитам — каза Клей нетърпеливо.
— Добре — съгласи се Саймън. — Сделката е сключена. Изкарай сто долара и ми ги предай преди утре вечер. Тогава, ще ти я върна. Това наричам почтена търговия.
Клей го хвана за ръката.
— Не ме лъжеш, нали? Истината ли говориш?
— Кълна се в бога, Хори.
Клей изтича до вратата. В бързината си той дори не се спря да погледне Дийн.
— Къде отиваш? — извика след него Саймън и го последва в хола.
Клей не спря да отговори. Претича през верандата и надолу по стъпалата.
— Отивам в Макгъфин да намеря пари — викна той назад към Саймън.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Тази нощ, след вечеря, Лорен взе шишето с лекарство от лавицата в кухнята и слезе към Сюзанината колиба. Искаше да нареди на Сюзан да дава на Върл всеки ден по няколко дози лекарство и да се погрижи да го заведат на лекар в Макгъфин, след като тя си замине. Лорен знаеше, че може да разчита па жената и че тя щеше да напомня на Клей, докато той заведе Върл. Лорен беше решила вече да замине в понеделник сутрин със Саймън за Джаксънвил.
Саймън и Дийн бяха сами в къщата. Отначало Дийн се страхуваше да го погледне; но по-късно, след като й бе говорил толкова мило, вече не се стесняваше. Саймън я накара за първи път в живота си да се почувствува като дама.
— Искам да поговоря с тебе за душата ти, Дийн — каза той най-напред. — Ти знаеш кой съм и можеш свободно да ми разправиш всичко. Аз съм божи човек, Дийн.
Дийн наведе глава, за да скрие избилата я червенина. Не знаеше какво да каже. Той спря да говори и тя за първи път забеляза, че тялото й потрепва: това усещане я уплаши.
— Говори, Дийн — подкани я той и премести стола си до нея. — Не се страхувай да откриеш душата си пред един божи човек.
— Винаги съм се мъчила да не греша — каза тя. — Не искам да бъда лоша.
— Всички сме грешни, Дийн. Няма нито един мъж или жена на този свят, който да не е грешен. Но знам, че ти не искаш да бъдеш. Затова ти предложих да ти помогна. Можеш да ми се довериш, защото аз съм тука, за да ти помогна.
— Редно ли ще бъде да ви разправя всичко?
— Не се страхувай, Дийн. Каквото ми кажеш, остава между мене и господа. Ще ти олекне на душата, ако ми разправиш какво те безпокои.
— Нищо не ме безпокоеше, преди вие да дойдете. Но сега се чувствам като че съм най-долната жена.
— Съвестта ти се обажда Дийн. Няма никога да си щастлива, ако не ми кажеш всичко.
— Винаги съм се опитвала да бъда добра — каза тя тихо. — Мама ме научи да бъда добра и да вярвам в бога. Тя казваше, че не трябва да позволявам на дявола да ме изкуши.
— Какво изкушение си преживяла, Дийн?
— Тя казваше, че е грях да обичам Клей, преди да сме женени.
Саймън се облегна и се замисли за миг, като държеше брадичката си в ръка.
— Това е лошо, Дийн. Много е лошо.
— Но това не е всичко, мистър Дай — каза тя бързо. — Има още неща, които не съм ви казала.
— Повече? — каза той. — Повече ли си прегрешавала от това, Дийн?
— Да, сър — каза тя.
— Искаш да кажеш, че си прегрешавала повече пъти?
— Да, сър. Още един път прегреших.
Саймън приближи още повече стола си и взе ръцете й в своите. Потупа я леко и започна да глади ръцете й с огромните си длани и пръсти. Отначало тя се опита да се отдръпне от него, но той поклати глава.
— Искам да ми кажеш какво е, Дийн. Аз имам право да зная. Аз съм божи човек. Дошъл съм тук, за да ти помогна. Трябва да ми разправиш всичко за себе си, преди да е станало късно. Ако умреш утре, ще отидеш направо в ада. Но ако ми кажеш, няма защо да се безпокоиш повече.
— О, толкова искам да ви разправя всичко, мистър Дай. Не съм свикнала да говоря с мъже освен с Клей и ме е малко страх. Но вие сте свещеник и знам, че мога да ви кажа. Аз съм най-долната жена.
Той погали ръцете й от китките до раменете, като търкаше загрубялата си кожа в нейната нежна плът.
— Сега, Дийн, ще те попитам нещо и трябва да ми кажеш истината. Само истината. Ако ме излъжеш, господ бог ще те прокълне да отидеш в ада во веки веков. Искаш ли да ми кажеш истината, Дийн? Помни, че
