— Какво за нея?
— Нали Бети живее у вас, помислих си… Джени разтвори цялата врата. Сега вече дишаше спокойно и го гледаше строго на ярката светлина. Той ту скриваше ръце дълбоко в джобовете си, ту бързо ги изваждаше.
— Ти, изглежда, имаш нерви като на пощуряло магаре, Монти Биско. Да идваш тук, след като най- безобразно се отнесе с бедното момиче преди една година! Излиза, че нямаш капка ум в главата си, щом не те е срам да идваш в тази къща, след като духна на Бети под опашката и се ожени за другата учителка. Сега поне можеш да оставиш Бети Уудръф на мира. За какво ще говорим? Сега и без това нищо не може да се промени. Късно е. Каквото си направил — направил!
— Миналата година ме хванаха натясно, мис Ройстър. Такава е истината. Не успях да предотвратя нещата. Не ви лъжа. Повярвайте, мис Ройстър. Трябваше, трябваше, защото иначе щяха да ме изхвърлят от училището. Ако им беше казала…
— Кой да им каже?
— Ако Мейрита беше обадила на директора, че е бременна от мен… Самата истина, мис Ройстър, кълна ви се!
— Искаш ли още една истина? Слушай, Монти Биско! Можеше друго да сториш.
— Какво друго, мис Ройстър?
— Можеше вместо с другата учителка същата работа да свършиш и с Бети Уудръф, ето какво!
— Де да беше станало тъй, мис Ройстър! — каза той. Сведе поглед и затътри тежката си обувка по верандата. — Колко пъти се мъчех да обясня на Бети, но тя не искаше и да чуе.
Джени се изсмя.
— Да обясниш! Да обясниш! Обяснявай! От какво според теб са направени момичетата — от уши? Може да си голям футболен треньор, да си як като млад жребец, вързан в яхъра, но в тая глава, дето я носиш, няма и капчица разум. Не можеш ли нещо друго да измислиш? А ти — обяснения! Приказваш, приказваш, обясняваш, а тя — какво да чака тя, а? Да се оправи времето? Ако един път за разнообразие си беше използвал тиквата и бе показал два грама мъжко достойнство, тя веднага щеше да се съгласи. Дано поживееш повечко, един ден ще научиш, че когато едно момиче ходи с някого, очаква от него и нещо друго, не само приказки. Инак ще си стои в къщи, букли ще навива, книжки ще чете. Откак се е върнала тази есен в Солисо, Бети Уудръф се запозна със сума мъже, и то не за да им слуша приказките.
Монти сви неловко рамене и зарови ръце в джобовете си.
— Нали и аз за туй исках да говорим, мис Ройстър — продума той и продължи неспокойно да свива плещи. — Точно за това. Нека вляза, само за малко… — и той пристъпи към прага.
— Не знам дали да те пусна — с подозрение каза Джени, без да изпуша из очи неговите неспокойни движения. — Не знам разумно ли е. Освен това с приказки нищо не можем промени.
— Но аз искам да ви говоря, мис Ройстър, и не ми е удобно да ви държа права на верандата. Да седнем някъде, да ви кажа…
Тя махна с ръка.
— Не виждам никаква разлика, няма значение какво ще ми кажеш и къде ще ми го кажеш, но хайде, щом искаш, влез за малко. Досега никому не съм отказвала да го поканя в къщи, та сега ли да е първият път? Но побързай, казвай, каквото си намислил, защото отдавна мина времето, когато трябваше да съм в леглото. Хайде, влизай.
Монти с готовност последва Джени в антрето, затвори вратата и прекрачи в хола. Под ярката лампа изглеждаше още по-грамаден. На височина надхвърляше шест стъпки, широкоплещест, с мускулести ръце и крака и четинеста черна коса, щръкнала на главата му. Беше със сиво брезентово яке, неогладени кафяви панталони и червена, разкопчана на врата риза.
— Седни — грубо го покани Джени и се настани на креслото от червен плюш, — избери си стол.
С крива усмивка Монти се намести в най-близкия стол и свря краката си под него.
Джени скръсти ръце над корема си, присви ги нагоре и подозрително го загледа.
— Думай!
— Мис Ройстър… — подзе той.
— Ако си намислил отново да ме метнеш или Бети Уудръф пак да излъжеш — прекъсна го веднага тя, — значи си останал все същият глупак. Веднъж вече измами Бети, но втори път — да имаш да вземаш! Хайде сега, кажи каквото ще казваш.
Монти се наведе, сгърби широките си рамене и прокара пръсти през бодливата си коса. После с бързо облизване накваси пресъхналите си устни.
— Искам да се видя с Бети, мис Ройстър — каза той и отново наплюнчи устни. — Затова и дойдох, да я видя.
Джени не отвърна веднага, но продължи да го гледа. Кръстоса отпуснатите си ръце и повторно ги присви нагоре.
— Защо искаш да я видиш?
— Ами… как да кажа, мис Ройстър… Бях преди малко в града и сума приказки чух… там, дето… в мотела… Всички все за Бети говорят. И по-рано бях чувал, че откак се е върнала в Солисо, с мнозина се среща, но си мислех — обикновени срещи и нищо повече, като нашите едно време. Сега научих, че не било точно тъй. Излизала, разправят, всяка нощ и отивала на среща в някой от мотелите по шосето, всеки път с различен човек. В града, изглежда, всички знаят, но аз не мога да повярвам на техните приказки. Честна дума, за мен това е изненада. Миналата година, като се виждахме, не беше такава.
— Е, та?
— Затова и поисках да я видя тази вечер. Мислех, че…
Джени се облегна и се засмя.
— Монти Биско, говориш като седемгодишен хлапак, който си е раздал сладкишите и после се връща, скимти и плаче отново да му ги върнат. — Тя пак прихна. — Сега зная защо си дошъл. Искаш от оня сладкиш, който до троха е изяден.
— Не е точно така — каза той и се размърда на стола. — Нямах това предвид, мис Ройстър. Исках да и кажа, че съм решил веднага щом приключи футболният сезон, да си подам оставката като треньор в училището. Остават само три седмици. Наумил съм си да замина някъде далеч от тук, например в Тенеси или Арканзас, или пък дори в Тексас, и там да потърся работа като треньор. Искам и Бети да дойде с мен и да се оженим.
— Говориш, като че и малкото ум, дето ти е останал, и той се е изпарил. Вече си женен за другата, нито Бети Уудръф, ни коя да е друга би се юрнала с един женен мъж.
— Но аз ще се разведа с Мейрита. Вече говорих с адвокат и той каза, че ще се намерят цял кош поводи за развода. За двеста долара се наемал да свърши работата. И веднага щом получа развода, Бети и аз ще можем да се оженим.
— Значи тъй си го мислиш, а? Сега пък чуй аз какво мисля! След като се отнесе тъй зле с нея, Бети Уудръф няма да те вземе. Тя е достатъчно разумна, за да постъпи така, макар че няма и капка гордост.
— Луд съм по нея, мис Ройстър — призна Монти, неспокойно шавайки на стола.
Джени мълчаливо го наблюдаваше.
— Всичко бих сторил, ако тръгне с мен и ми стане жена — добави той.
— Едно ще ти кажа — поде Джени.
— Какво, мис Ройстър? — обнадежден попита той.
— Ставай и си върви у дома! Часът ми за лягане мина и съм уморена и сънлива. Ако ми бръщолевиш цяла нощ като смахнат, никога не бих посъветвала Бети да заминава от града, не бих й дала никъде да шавне с женен мъж, който един път вече си е разкалял пътя — Джени бавно надигна месестото си тяло от креслото и се изправи. Обърна гръб на Монти и се отправи към вратата. — И тъй, отивам да спя. Лека нощ!
Заравяйки ръце в джобовете си, Монти изгледа Джени — тя угаси лампата в хола, — след което я последва в антрето.
— Мис Ройстър, виновен ли съм аз, че съм женен? — промълви отчаяно той. — Не аз се натисках да се оженим. Тя ми заяви, че ако не се оженя за нея, ще ме обади на директора и на учителския съвет, щяла да им каже, че е бременна, че аз съм бащата. Щяха да ме уволнят. Та затуй…
