— Добре, а тя роди ли?
— Не.
— И Бети Уудръф няма да роди, тъй че хич и не се навъртай около нея и стига си ги дрънкал, че ще я вземеш за жена, че туй било, че онуй! Веднъж ти го казах и пак повтарям. Лека нощ, Монти Биско!
Монти застана в подножието на стълбата и се загледа нагоре, към коридора на втория етаж. Джени видя, че посяга с крак към първото стъпало.
— Недей, Монти! — екна гласът й зад гърба му. — Да не си посмял!
Той я стрелна през рамо.
— Не можете да ме спрете, мис Ройстър. А и не е ваша работа.
Прекрачваше второто стъпало, когато Джени се завтече към него и с две ръце го сграбчи за ръката. Монти лесно се освободи, просто тръсна ръка.
— Дошъл съм да видя Бети и ще я видя! — И той отново тръгна по стълбата.
— Вийзи, Вийзи! — извика Джени, колкото й глас държи. — Ела, Вийзи, бързо ела! Помогни ми да го спрем! Монти Биско иска да нахълта в стаята на Бети. Бързай, Вийзи!
— Каква полза да го викате — каза Монти, като се обърна и погледна Джени. — Ведро вода да понесе, ще се влачи по пода, та какво остава…
Малчо Гудуили пристигна тичешком и цъфна на върха на стълбата, преди още Монти да е наближил етажа. Застана там с късата си нощничка и замига на ярката светлина.
— Какво става тук? — запита той.
— Не го пускай горе, Вийзи! — изкрещя Джени и се втурна нагоре. — И една стъпка не му давай да направи! Иска да се вмъкне в леглото на Бети.
Монти спря на стъпалата и впери поглед в Малчо.
— Какво правиш тук, Монти? — попита Малчо. — Какво искаш?
— Махай се от пътя ми, да не пострадаш! — заплашително викна Монти. — Не ми се ще да причинявам зло на такъв дребосък като тебе. Махай ми се от пътя, чуваш ли?
— Не го слушай, Вийзи! — извика Джени, наближила вече горното стъпало, и миг след това се хвърли и обхвана с ръце краката на Монти.
Загубил равновесие, тъй като не успя да се освободи, Монти се строполи назад върху Джени. Сега тя пусна краката му и той се запремята надолу, разперил ръце. Главата му се заудря по перилата. Просна се на пода и за миг загуби съзнание.
Още не стъпил на нозе, Джени и Малчо се намериха при него. Като се почувствува на себе си и разтърка очи, Монти застана на колене и после бавно се изправи. Видя, че Малчо стои между него и пътя към стълбата, вдигна го и го захвърли насред хола.
— Предупреждавам те, Малчо, ако си знаеш интереса, стой си на мястото!
Монти се озърна и забеляза Джени на най-горното стъпало. Зачервена и гневна, тя го гледаше с пронизващ поглед.
— Измитай се от къщата ми, Монти Биско! — рече тя.
— По-добре ще е вие да ми се махнете от пътя — каза той.
— Не ме е грижа ни колко си голям, нито пък колко са ти големи приказките! — с решение в глася отвърна тя. — Няма да се качиш при Бети и това е! Аз като кажа… Тази вечер й дадох голяма доза приспивателно да й се успокоят нервите и никому няма да позволя да припари до леглото й. Сили няма да й стигнат да го отхвърли. Може и да не съм светица в някои неща, но това не мога да приема. Ти не обръщаше на Бети никакво внимание цяла година, додето не чу клюките тази вечер, а сега, засилил се човекът и хоп с нея под един юрган! Затуй си дошъл, не за друго. А ги разтегляш едни лъжи — щял да се развежда и за Бети да се жени! Познах те, нали те гледам как не те свърта през цялото време. Но нищо няма да свършиш!
Без никакво усилие Монти безмълвно я отблъсна. Отново се запъти към стълбата и предпазливо надничаше назад да не би Джени и този път да го хване през краката. Току преди да стигне горния етаж, Джени изтича до телефона, дигна слушалката и почна светкавично да върти.
— Какво правите? — извика Монти от горното стъпало.
— Викам полиция — спокойно рече тя. После подвикна на Малчо: — Вийзи, изтичай на улицата и ако тоя се опита да ми попречи, колкото ти глас държи, викай съседите на помощ!
Малчо сдипли нощничката си, отвори вратата и хукна в нощта.
— Не правете това, мис Ройстър — примоли се Монти. Той погледна с копнеж към стаята на Бети в дъното на коридора и после наведе очи към стъпалата. — Моля ви, недейте, мис Ройстър! В същия миг ще ми изстине мястото в училище. Не викайте полиция, моля ви!
И забърза по стълбата надолу.
— Ако не изчезнеш от къщата ми, додето не са ми отговорили по телефона, сто на сто ще те изхвърлят от училището, защото, Монти Биско, заклевам ти се, ще кажа на полицията защо си искал да се качиш при Бети. Ще ти бъде урок за цял живот!
— Добре, мис Ройстър, ще си ида — дрезгаво каза той. — Моля ви, не казвайте нищо на полицията.
Без да откъсва очи от Джени, която стискаше слушалката в ръка, Монти дума повече не обели и бързо прекоси антрето. Отвори входната врата, премина верандата и се смъкна по стълбите на улицата.
Джени изчака да заглъхнат стъпките му и затвори телефона. Излезе на верандата, застана там, а в това време, притиснал плътно нощничката си, Малчо се прибра в къщи. После Джени залости здраво вратата, угаси лампата в антрето и тръгна с Малчо по стълбата.
Бяха на средата, когато Джени внезапно се закова на място и сграбчи Малчо за ръката.
— Я слушай — строго каза тя, — доколкото си спомням, бях ти казала да стоиш долу, в хола, и да ме чакаш. К’во си правил през всичкото време горе? Защо не ме послуша, Вийзи Гудуили?
— Джени, самата истина ще ти кажа. Стана много късно, беше ми много студено и затуй си легнах дано се стопля под юргана. Ето ти истината, Джени.
— Не зная, да ти повярвам ли? — със съмнение продума тя. — Като те знам какъв си, трябваше добре да си направя сметката, преди да изляза и да те оставя сам с новата наемателка — Джени пусна ръката му и го побутна нагоре. — А сега лягай, друг път да не се повтаря!
XI
Из въздуха се носеше несвойствена за сезона топлина. Настъпила бе още една, необичайна за това време на годината промяна. През октомври след първото есенно застудяване времето си оставаше обикновено хладно, макар и слънчево, до декември, когато връхлитаха зимните дъждове. А сега, за втори път тази седмица, температурата скочи от една крайност в друга.
Застрашително мрачни облаци се бяха надигнали над южния хоризонт още на разсъмване; те препускаха със светкавична бързина над низините и пасбищата и сякаш предвещавайки средлятна буря, вятърът напираше и вдигаше вихрушки от прах. Дъжд не заваля и към обед надвисналият порой се разнесе. Вместо него откъм залива нахлу топъл и влажен въздух, увисна над околността като сива, подгизнала черга и препречи пътя на слънчевите лъчи към земята. По пладне хората почнаха да отварят врати и прозорци, тъй като подобието на лятото се превърна в жизнетворен бриз и плъзна по улиците.
В Солисо много от търговците на топли дрехи, чиито магазини се намираха пред съда, наизлязоха по тротоара и се заразхождаха напред-назад по сака, като се оплакваха един другиму от неочакваното връщане на топлика. Мъжете захванаха да коментират, че климатът навлизал в нова фаза, други обвиняваха науката, че изменила вековните навици на природата. Търговците поспираха за миг, тръскаха отчаяно глави, взираха се печално в зимните дрехи, изложени на собствените им витрини, замисляха се за празните складове и се питаха още колко ще трябва да чакат, додето времето отново се нормализира. След толкова години търговия те знаеха, че хората от провинцията едва ли ще дойдат в града за зимно облекло, докато времето е топло като сега.
В южния край на площада, дето беше пожарната команда, един от пожарникарите, облегнал стола си на тухлената стена и навил ръкавите на ризата, лениво дремеше на обедната топлина.
В източния край на площада, на втория етаж, от половин час подпрял крака на отворения прозорец,
