любовта нараства и се облагородява. Той ще продължи кариерата си в армията, тя ще трябва да може да готви и да бъде добра домакиня, понеже от дете е възпитавана така. Ще го последва, ще имат деца и ако чувстват, че градят заедно нещо, то е, защото водят Справедливата битка. Така, въпреки всички спънки, щастието им никога няма да секне.
Ала в историята, която ти разказвам, може внезапно да настъпи обрат. У него може да се зароди усещането, че не е достатъчно свободен да проявява целия Ерос, цялата любов, която има, и към други жени. В нея може да се роди усещането, че е пожертвала кариера и бляскав живот, за да следва мъжа си. Тогава на мястото на съвместния градеж всеки посвоему ще се чувства ограбен. Ерос, обединяващият ги дух, ще започне да показва единствено лошата си страна. И онова, което Господ е отредил на човека като най-висше чувство, ще се превърне в извор на омраза и разруха.
Огледах се — Ерос присъстваше у много двойки. Упражнението с водата бе пробудило у мен езика на сърцето и аз виждах хората по различен начин. Може да беше поради самотните ми дни в гората, може да се дължеше на самите практики на РАМ. Но аз чувствах присъствието на добрия и на лошия Ерос, точно както ми го бе описал Петрус.
— Виждаш ли колко е странно? — каза Петрус, говорейки за същото. — Независимо дали е добър или лош, лицето на Ерос никога не е еднакво у хората. Също като звездите по небето, за които говорих преди половин час. И никой не може да избяга от Ерос. Всички се нуждаят от присъствието му, въпреки че Ерос често ни кара да се чувстваме изолирани от света, пленници на самотата.
Оркестърът засвири валс. Хората танцуваха на циментовата площадка пред естрадата. Градусът започваше да се покачва и всички бяха по-запотени и по-развеселени. Забелязах момиче, облечено в синьо, което навярно бе очаквало сватбата най-вече заради валса — вероятно искаше да танцува с някого, когото е копняло да прегърне, откакто е пораснало. Следеше с очи едно момче със светъл костюм. То бе заобиколено от приятелите си. Всички те разговаряха весело и не обръщаха внимание на валса. Не бяха разбрали, че застаналото наблизо момиче в синьо настойчиво гледа към един от тях.
Замислих се за малките градчета, за мечтаната от детството женитба с избрания младеж.
Момичето в синьо забеляза погледа ми и се дръпна от дансинга. Точно тогава младежът я потърси с очи. Щом видя, че е с други момичета, продължи оживения си разговор с приятелите.
Насочих вниманието на Петрус към двамата. За известно време той следи играта на погледи, после се върна към виното си.
— Държат се, сякаш е срамно да покажат любовта си. — Това беше единственият му коментар.
Едно момиче пред нас ни гледаше съсредоточено. Вероятно беше на половината на нашите години. Петрус вдигна към него чашата вино. Момичето се засмя засрамено и посочи родителите си в търсене на извинение, че не се приближава.
— Тази страна на любовта е най-красивата — каза Петрус. — Любовта, която отправя предизвикателства, любовта на двама по-възрастни непознати, които са дошли отдалеч, а утре ще си тръгнат. Ще тръгнат към един свят, който това момиче също иска да види.
По гласа на Петрус разбрах, че вече е на градус.
— Днес ще говорим за любовта! — каза моят водач доста гръмогласно. — Ще говорим за онази истинска любов, която нараства и нараства, и движи света, и прави от човека мъдрец!
Една спретната жена близо до нас сякаш не обръщаше ни най-малко внимание на тържеството. Обикаляше от маса: на маса и подреждаше чашите, чиниите и приборите.
— Виж онази жена, която не престава да подрежда — рече Петрус. — Както ти казах и преди, Ерос има много лица. Това е едно от тях. Любовта, претърпяла разочарование. Такава любов намира реализация в чуждото нещастие. Ще целуне булката и младоженеца, но вътрешно ще мърмори, че единият не е подходящ за другия. Опитва се да въведе ред в света, понеже нейният живот е в безпорядък. А там — посочи той друга двойка: жената беше с тежък грим и сложна прическа — виждаш Ерос, приет по принуда. Любов за пред обществото, но без капчица емоции. Тя е приела ролята си и е прекъснала всички връзки със света и Справедливата битка.
— Много си безкомпромисен, Петрус. Никой ли от присъстващите тук няма да се спаси?
— О, напротив. Момичето, което ни гледаше. Танцуващите младежи, които познават добрия Ерос. Ако не се оставят да бъдат повлияни от лицемерната любов, която е завладяла предишното поколение, светът със сигурност ще е по-различен.
Той посочи възрастни мъж и жена, седнали на една маса.
— Онези двамата също. Не допускат да бъдат заразени от лицемерието като много други. Ако се съди по външността им, цял живот са работили на полето. Гладът и нуждата са ги принудили да се трудят заедно. Усвоили са практиките, които ти учиш, без никога да са чували за РАМ. Понеже са извлекли силата на любовта от самия труд. Там Ерос разкрива най-красивото си лице, тъй като е свързан с Филос.
— Какво е Филос?
— Филос е любов под формата на приятелство. Онова, което аз чувствам към теб и към другите. Когато огънят на Ерос не може да гори повече, Филос помага на двойките да останат заедно.
— Ами Агапе?
— Днес не е ден да говорим за Агапе. Агапе е и в Ерос, и във Филос, но това е само едно изречение. Нека се забавляваме на днешното тържество, без да засягаме Все-поглъщащата любов. — И той наля още вино в пластмасовата чашка.
Около нас имаше някаква заразителна радост. Петрус започваше да се напива и отначало това ме шокира. Но си спомних думите, които ми каза един следобед: че практиките на РАМ ще имат смисъл само ако могат да бъдат извършени от обикновения човек.
Тази нощ Петрус ми изглеждаше човек като всеки друг. Беше другар, приятел, който тупаше хората по гьрба и разговаряше с всички наоколо. Не след дълго бе така замаян, че се наложи да го хвана под ръка и да го заведа до хотела.
По пътя си дадох сметка за ситуацията. Аз водех моя водач. Осъзнах, че през целия ни път Петрус не се беше опитвал да се изкара по-мъдър, по-свят или по-добър от мен. Всичко, което бе направил, бе дами предаде опита си, свързан с практиките на РАМ. А и искаше да покаже, че е най-обикновен човек, който изпитва Ерос, Филос и Агапе.
Това ме накара да се почувствам по-силен. Пътят на Сантяго принадлежеше на обикновените хора.
Вдъхновението
— Да говоря всички езици човешки и дори ангелски… да имам пророчески дар… и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, щом любов нямам, нищо не съм.
Петрус отново се позоваваше на апостол Павел. Според него Павел бе великият окултен преводач на Христовото послание. Този следобед решихме да ловим риба, след като цяла сутрин бяхме вървели. Рибата не кълвеше, но водачът ми изобщо не обръщаше внимание на това. Според него риболовът бе нещо като символ на връзката между човека и света — знаем какво искаме и ако сме настоятелни, ще го постигнем. А времето за постигане на целта зависи от Божията помощ.
— Много е важно да се прави нещо спокойно, преди да се вземе важно житейско решение — каза той. — Дзенбудистките монаси слушат как растат скалите. Аз предпочитам да ловя риба.
Но в този момент, при тази жега, дори червените лениви риби — почти на повърхността на водата — не обръщаха внимание на куката. Дали влакното е потопено, или не, все същият резултат. Реших да се откажа и да се поразходя. Отидох до едно старо изоставено гробище край реката. Портата на гробището бе напълно несъразмерна с останалата част. Върнах се при Петрус. Разпитах го за гробището.
— Портата е от стара болница за пилигрими — каза той, — Но е била изоставена и на някого му хрумнало да използва фасадата и да построи гробище.
— Което също е изоставено.
— Така е. Нещата в този живот са съвсем краткотрайни.
Казах, че е бил твърде суров предната вечер, докато е съдил хората на тържеството. Петрус се изненада от думите ми. Увери ме, че разговорът ни не е бил нищо повече от това, което вече ни се е случвало в личния живот. Всички сме се втурнали да търсим Ерос, а когато Ерос се опита да се превърне във Филос, решаваме, че любовта не ни е необходима. Без да си даваме сметка, че именно Филос ще ни отведе
