Замълчавам.
— Мътните да ме вземат! — Вдигнатите й вежди се изравняват. — Майтапех се. Не исках да те…
— Не се тревожи, Мюз.
— И ти не се тревожи, Коуп. Поне засега.
Погледът й се отмества върху стенния часовник зад гърба ми. И аз се извръщам към него. Тя има право. Обедната почивка свършва. Това ще трябва да почака. Не знам какво иска Люси. Нито пък аз. Миналото се завръща. Цялото. Мъртвите, както изглежда, си пробиват път насам. Но всичко това — по-късно. Грабвам факса и се изправям на крака.
Мюз също става.
— На сцената — командва тя.
Кимвам. За финала. Мамицата им ще разкатая на тия кучи синове. И ще положа всички усилия да не се наслаждавам прекалено много на това.
Седнал на свидетелското място след обяда, Джери Флин изглежда доста поуспокоен. Сутринта не съм успял да нанеса кой знае какви поражения. Няма причина да се очаква друго сега.
— Господин Флин — започвам аз, — обичате ли порнография?
Хич не чакам да се случи неизбежното. Обръщам се към Морт Пъбън и правя саркастичен жест с ръка, сякаш току-що съм го представил и сега го каня на сцената.
— Възразявам!
Няма нужда от повече. Съдията ме гледа осъдително. Свивам рамене и казвам:
— Отдел за възрастни. — Вземам един лист хартия. — Сметка на братството за услуги по Мрежата. Позната ли ви е?
Той я поглежда.
— Не аз плащам сметките. Има си ковчежник.
— Да. И той се казва господин Рич Девън, който потвърди, че сметката е на братството.
Съдията поглежда към Флеър и Морт.
— Някакви възражения?
— Ще се съгласим, че това е сметка на братството — казва Флеър.
— Виждате ли тази отметка тук? — Посочвам ред в горния край.
— Да.
— Можете ли да прочетете, какво пише там?
— По пощата.
— По пощата — повтарям аз. — Какво е това, знаете ли?
— Това е пощенска служба за ОУП. По всяко време трябва да имаш у себе си минимум три филма. Върнеш ли един, изпращат друг на негово място.
— Добре, благодаря. — Кимвам и соча с пръст малко по-надолу. — Ще прочетете ли това тук?
Той се колебае.
— Господин Флин — насърчавам го аз.
Той се прокашля.
— По горещата поща — прочита накрая.
— Г-о-р-е-щ-а-т-а — повтарям аз буква по буква. — Така ли?
— Да.
Има вид, сякаш ще повърне всеки момент.
— Ще ми кажете ли каква е тая гореща поща?
— Ами като другата.
— Също за ОУП под наем ли?
— Да.
— По какво се различава от „По пощата“, ако ви е известно?
Той се изчервява.
— Дават под наем, ъъъ, малко по-инакви филми.
— Какви именно?
— Като за възрастни.
— Ясно. Може би вместо да ви питам преди малко дали обичате порнография, трябваше да поставя въпроса: гледате ли понякога порнографски филми?
Той присвива очи.
— Само понякога.
— В това няма нищо лошо, моето момче. — Без да поглеждам назад, убеден че противникът е вече изправен, аз соча към неговата банка с думите: — Обзалагам се, че господин Пъбън вече е станал, за да ни съобщи, че той самият много ги обича и е запленен най-вече от сюжетите.
— Възразявам! — чува се гласът на Пъбън.
— Оттеглям въпроса — реагирам аз. Обръщам се към Флин: — Има ли някой порнографски филм, който да ви допада особено много?
Върху лицето му не остава и намек за цвят. Сякаш въпросът отвърта някакво кранче под него. Главата му се извърта към банката на защитата. Аз пристъпям встрани, колкото да застана пред погледа му. Флин кашля в шепа и пита:
— Мога ли да се позова на Петата?
— С каква цел? — питам аз.
Сега става Флеър Хикъри.
— Свидетелят иска съвет от адвокатите си.
— Ваша чест — започвам аз, — в юридическия факултет на учеха, че Петата поправка към Конституцията на Съединените щати се използва, когато съществува опасност свидетелят да се уличи в престъпление чрез собствените си показания. Докато в нашия случай — поправете ме, ако греша, — в никой закон не пише, че притежаването на порнографски филм представлява престъпно деяние.
Флеър пита:
— Мога ли да помоля за десетминутно прекъсване?
— Ваша чест, категорично съм против.
— Свидетелят — не се предава Флеър — помоли за съвет.
— Не, не е сторил това. Той попита, дали може да се позове на Петата. Вижте какво, господин Хикъри, ще се съглася на имунитет за вашия свидетел.
— Имунитет срещу какво? — интересува се той.
— Срещу каквото си поиска. Този свидетел ми трябва на мястото, където се намира в момента, а не на подсъдимата скамейка.
Съдията Пиърс наблюдава Флеър Хикъри. Не бърза. Ако Флеър се добере до Флин, загазил съм. Все ще измислят нещо. Хвърлям поглед назад към Дженрът и Маранц. Те не помръдват, не се опитват да говорят с адвокатите си.
— Няма да има прекъсване — отсича съдията.
Флеър Хикъри се свива на мястото си. Залавям се отново с Джери Флин:
— Имате ли си любим порнографски филм?
— Не — отговаря той.
— Чувал ли сте някога за порнографски филм със заглавие — правя се че търся в някакъв списък, но знам заглавието наизуст — „Мечтания за Коравия“?
Сигурно го е очаквал, но въпреки това въпросът го заковава като бръмбар в хербарий.
— Ъ-ъ, може ли да повторите заглавието?
Повтарям го.
— Гледали ли сте го или чували ли сте за него?
— Не мисля.
— Не мислите — повтарям аз. — Значи може и да сте го гледали.
— Не съм сигурен. Не ме бива особено в помненето на филмови заглавия.
— Добре тогава. Да видим, дали не мога да ви помогна.
