Той си спомни как ръцете на Сузи потънаха дълбоко в джобовете му, как се засмя и го дръпна навътре в антрето, затваряйки с крак входната врата. В главата му се стелеше мъгла — същата като онази, която блокираше фаровете на таксито, отвеждащо го към дома й. В онзи момент си даваше съвсем ясна сметка, че пътува към неизвестността, но въпреки това не направи нищо. Възбуди се в момента, в който Сузи пъхна ръцете си в джобовете му и го придърпа навътре в хола, облечена само с една камуфлажна тениска, под която нямаше нищо. Тя веднага го усети и се притисна към него.

— Отиде в кухнята и донесе бутилка бърбън…

Вслуша се в собствения си глас, стараейки се да не гледа към Скарпета. Постепенно изпадаше в нещо като транс, но продължаваше да говори:

— Наля по едно, но аз й казах, че не бива да пия повече. А може и да не съм го казал. Не знам. Тя вече ме беше подкарала… Какво мога да ти кажа? Беше ме подкарала и толкоз. Попитах я защо е навлякла тая камуфлажна тениска, а тя отвърна, че Франк така я бил свикнал. Да облича разни униформи, а след това да си играят…

— Джили била ли е свидетел на тези игри в униформи?

— Какво?

— Добре, по-късно ще говорим за Джили — въздъхна Скарпета. — На какво са си играли Франк и Сузи?

— На разни игри.

— Тя поиска ли да си играе с теб? — продължи с въпросите Скарпета.

В стаята беше тъмно и той не можеше да види изражението й. При всички случаи беше гадно. Опитвайки се да бъде искрен, мислеше само за едно — как ще умрат всичките му прекрасни фантазии. Тя ще използва въображението си и те ще загинат. Безвъзвратно и завинаги. Нямаше да му остане никаква надежда, просто защото тя ще знае какво може да очаква, ако бъде с него.

— Това е важно, Марино — тихо рече тя. — Разкажи ми за игрите…

Той с мъка преглътна, въобразявайки си, че хапчетата продължават да са заседнали в гърлото му и предизвикват неприятно възпаление. Искаше още чай, но не можеше да помръдне. В същото време не искаше да я моли за каквото и да било. Скарпета седеше изправена, но без да излъчва напрежение, силните й ръце почиваха върху облегалките на стола. Изцапаният с кал костюм не разваляше излъчването й. Очите й гледаха внимателно.

— Каза да я подгоня — започна той. — Аз продължавах да си пия. Попитах я какво има предвид, като казва да я подгоня. Нареди ми да отида в спалнята — в нейната спалня, където да се скрия зад вратата и да чакам. Каза, че трябва да чакам в продължение на пет минути, точно пет… А след това да започна да я търся, като че ли… Като че ли искам да я убия… Казах й, че това не е хубаво. Всъщност, не й го казах в буквалния смисъл на понятието… — Въздухът излетя от гърдите му с тихо свистене: — Не й го казах, защото вече ме беше подкарала…

— Колко беше часът?

— Трябва да съм бил там от около час.

— Значи е пъхнала ръце в джобовете ти в момента, в който ти е отворила. Това е станало приблизително в десет и половина. Искаш да кажеш, че от този момент нататък е изтекъл един час, така ли? Нищо ли не се случи през този един час?

— Пиехме. В хола, на дивана… — Вече не я гледаше. И едва ли щеше да я погледне.

— На включено осветление? При спуснати пердета?

— Тя запали камината. Лампата беше загасена. За пердетата не си спомням. — Замисли се за момент, после добави: — Май бяха спуснати…

— Какво правехте на дивана?

— Разговаряхме. Предполагам, че се опознавахме.

— Без предположения. Какво значи опознавахме се? Не те разбирам… Целувахте се, прегръщахте се? Ти съблече ли дрехите си? Имахте ли сексуален контакт, например орален секс?

Той усети как лицето му пламва.

— Не! Всъщност, първата част от предположението ти е вярна… Най-вече по отношение на целувките. На това му викам опознаване. Повечето хора го правят. Седяхме на дивана и си приказвахме за играта… — Лицето му продължаваше да пламти. Знаеше, че тя ще го забележи и не вдигаше глава да я погледне.

Лампите бяха загасени. Отблясъците от огъня мърдаха по голата й, неестествено бледа плът. Тя го сграбчи и възбудата му рязко нарасна. Болеше го, но беше приятно. После остана само болката. Каза й да внимава, защото боли, а тя се засмя и отвърна, че обича грубостите. Колкото повече грубости, толкова по- добре. Попита го дали ще я захапе, но той отказа. Ще ти хареса, обеща му тя. Особено ако хапеш силно. Не знаеш какво изпускаш… През цялото време отблясъците от камината играеха по голото й тяло. Той задържа езика си в устата й, но премести тялото си така, че да се предпази от грубите й ласки. „Не се прави на монахиня“, шепнеше тя, докато се опитваше да го свали по гръб и да дръпне ципа му. Но той съумяваше да се предпази от алчните й пръсти. Мислеше за зъбите й, които проблясваха на светлината на огъня, потръпваше при представата, че те се забиват в плътта му.

— Играта започна на дивана, така ли? — обади се от далечния край на стаята Скарпета.

— По-скоро там я обсъждахме. После аз станах, а тя ме заведе в спалнята и ме накара да се скрия зад вратата, където трябваше да чакам пет минути.

— Продължавахте ли да пиете?

— Тя май ми сипа още едно…

— Стига с това май. Големи ли бяха питиетата? Малки? Колко станаха?

— Тая жена не признава малките неща. Питиетата бяха големи. Изпих най-малко три, преди да ме скрие зад вратата. Спомням си, че започвах да се замайвам… А когато играта започна, пред очите ми падна перде… И слава Богу.

— Опитай да си спомниш. Трябва да знаем какво е станало. Не защо, а какво. Не ме интересува защо, Марино. Повярвай ми, няма да се изненадам от нищо, което би ми разказал. Не се шокирам лесно…

— Да, докторке, знам, че е така… Но може би аз се шокирам. Не знам… Спомням си, че направих опит да видя колко е часът, но ми беше трудно да хвана на фокус стрелките на часовника си. Е, зрението ми не е каквото беше, но снощи наистина ми беше паднало перде. Работата беше сериозна. Честно казано, не знам защо се съгласих на игрите й…

Скрит зад вратата на спалнята и облян в пот, правеше отчаяни опити да види циферблата на часовника си. В един момент се отказа и започна да брои наум. Стигна до шейсет, започна отново и изведнъж обърка сметките. Остана зад вратата, докато не се увери, че са изтекли пет минути. Възбудата му беше различна и нямаше нищо общо с възбудата, която го обземаше при контактите с други жени. Нищо общо. Напусна скривалището си зад вратата и едва тогава си даде сметка, че цялата къща тъне в мрак. Не виждаше дори ръцете си, освен ако не ги вдигнеше на сантиметър от очите си. Тръгна напред, опипвайки стената. В един момент се досети, че тя го чува. В мъглата на пияното му съзнание се появи пролука и той изведнъж забеляза, че диша тежко и сърцето му блъска като лудо в гърдите. Беше възбуден и уплашен. Не искаше Скарпета да знае колко е уплашен. Наведе се и протегна ръка към глезена си, изгуби равновесие и се озова на пода. Опипа кобура, но пистолета го нямаше там. Не знаеше кога е изчезнал. Не знаеше колко дълго беше лежал в коридора. Вероятно беше задрямал…

Когато се свести, пистолетът му беше изчезнал, а сърцето се бе качило в гърлото му. Надигна се и седна на излъсканото дюшеме. Потта се стичаше в очите му, дишаше с цената на огромни усилия. Напрягаше слух, за да долови някаква следа от онази мръсница. Отвсякъде го обгръщаше непрогледен, задушлив мрак. Сякаш някой беше пристегнал очите му с плътна черна превръзка. Направи опит да се изправи на крака, но без да вдига шум, за да не разкрие позицията си. Кучката беше някъде тук, а той беше без пистолета си. Тръгна напред с протегнати като гребла ръце, готов за светкавичен удар. Даваше си сметка, че ако не успее да изненада мръсницата, най-вероятно ще бъде застрелян.

Движеше се бавно и безшумно, като котка. В главата му продължаваха да се блъскат объркани мисли. Как, по дяволите, се беше озовал в този дом? Защо позволи да бъде подмамен тук, без никакви подкрепления? Къде, по дяволите, са всички? О, Господи, може би вече са ликвидирани! Може би той е

Вы читаете Следа
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату