може да бъде! Каква буря, а? Моля, влезте на сухо… Когато не знам кой ме търси, аз не отварям вратата.

Скарпета влезе в хола и свали дългото си мокро палто. От косата й капеше студена вода и тя я отметна назад. Имаше чувството, че току-що е била под душа.

— Като нищо ще пипнете някоя пневмония — промърмори госпожа Полсън, после сепнато добави: — Ама и аз съм една! Нали вие сте докторката? Елате в кухнята, ще ви направя нещо топло…

Очите на Скарпета пробягаха по малката дневна, полуизгорелите пънове в камината и плюшеното канапе под прозореца. Задържаха се малко по-дълго на вратите, които водеха към другите помещения в къщата. Госпожа Полсън забеляза това и лицето й се изпъна. Макар правилни и почти красиви, чертите й изведнъж станаха груби.

— Защо сте тук? — попита с променен глас тя. — Какво сте намислила? Първоначално помислих, че идвате заради Джили, но сега виждам, че не е така.

— Не съм сигурна, че някой изобщо е бил тук заради Джили — отговори Скарпета и демонстративно продължи да се оглежда, без да обръща внимание на локвичката, образувала се пред краката й.

— Нямате право да ми говорите по този начин! — остро отвърна госпожа Полсън. — Моля, напуснете дома ми! Веднага! Не искам тук хора като вас!

— Няма да напусна — поклати глава Скарпета. — Ако искате, можете да извикате полиция. Но аз няма да мръдна оттук, преди да си поговорим за това, което се е случило снощи.

— Ако трябва да си спомням действията на онова чудовище, май наистина трябва да повикам полиция! Той не се поколеба да се възползва от мен, въпреки всичко преживяно. Как е възможно да се нахвърлиш на душевно наранена жена като мен? Но аз сама съм си виновна, то просто му е изписано на челото!

— Хайде, извикайте полиция — подкани я Скарпета. — Аз също съм им приготвила една история, при това доста пикантна! Мисля да се поогледам, ако нямате нищо против… Знам къде е кухнята, знам къде е и стаята на Джили. Предполагам, че вляво от тази врата насреща трябва да е вашата спалня… — Думите й бяха придружени от съответните действия.

— Не можете да се разхождате из дома ми! — извика госпожа Полсън. — Настоявам незабавно да напуснете! Нямате право да душите наоколо!

Спалнята се оказа малко по-голяма от стаята на Джили. Двойно легло със старинни нощни шкафчета, два плътно долепени един до друг гардероба. През едната от двете врати се влизаше в малка баня, а другата беше на просторен вграден гардероб, пред който се мъдреше чифт военни ботуши от черна кожа. Скарпета бръкна в джоба на жакета си и извади памучни ръкавици. Намъкна ги и пристъпи към ботушите, огледа дрехите във вътрешността на гардероба, след което рязко се завъртя и влезе в банята. Върху ръба на ваната беше преметната мокра тениска с камуфлажна окраска.

— Той ви се оплака, нали? — обади се госпожа Полсън, изправила се до леглото. — А вие сте му повярвали. Ще видим на какво ще повярва полицията. Според мен нито той, нито вие имате някакви шансове…

— Често ли си играехте на войници в присъствието на дъщеря си? — попита Скарпета и прикова очи в лицето й. — Франк обичаше тази игра, а? От него ли я научихте, или я измислихте сама? Каква част демонстрирахте пред Джили и кой я играеше с вас, когато тя беше тук? Групов секс, може би? Това ли имахте предвид, когато споменахте тях? Други хора, които играеха играта заедно с вас и Франк?

— Как смеете да ми отправяте такива обвинения! — озъби се госпожа Полсън. Лицето й почервеня и се разкриви от злоба. — Нямам идея за какви игри говорите!

— О, това е само началото — увери я Скарпета, пристъпи към леглото и отметна покривката. — Обвинения тепърва ще има… Май не сте си направила труда да смените чаршафите, а? Това е хубаво. Виждате ли тези кървави петна? Искате ли да се обзаложим, че става въпрос за кръвта на Марино, а не за вашата? — Дари я с един продължителен поглед и добави: — Той е кървял, вие не. Това вече е изненада. Предполагам, че някъде тук ще открием и окървавен пешкир… — Завъртя се на токчета, очите й се насочиха към банята: — Може би сте го изпрала, но това е без значение. Имаме начин да изследваме и прана материя.

— Ама вие сте по-лоша и от него! — извика госпожа Полсън, но физиономията й се промени. — Мисля, че като жена би трябвало да проявите поне мъничко състрадание!

— Към кого? Към жена, която обезобразява един мъж, а след това го обвинява в сексуално насилие? Мисля, че в целия свят няма да се намери нормална жена, която да ви съчувства, госпожо Полсън!

Скарпета се наведе и започна да дърпа чаршафите.

— Хей, какво правите? Недейте!

— Ще ги взема, ще направя и други неща. Само гледайте! Смъкна чаршафите и сръчно ги натика в една от калъфките на леглото.

— Нямате право! Вие дори не сте полицай!

— О, аз съм много по-лоша от полицаите! — озъби й се Скарпета и пусна издутата калъфка върху голия матрак. — Какво още? — Очите й пробягаха по вещите в спалнята. — Сутринта, когато се сблъскахте с Марино в службата по съдебна медицина, може би не обърнахте внимание, че той беше с панталоните, които е носил и снощи. И със същото бельо. На практика ги е носил през целия ден. Вероятно знаете, че когато един мъж е правил секс, той винаги оставя някакви следи по бельото, а в някои случаи и по панталоните си. Но в случая с Марино това не беше така. По бельото и панталоните му нямаше никакви следи, освен следите от кръв, която сте му пуснали вие. Може би не сте наясно, че пердетата ви са полупрозрачни и случайният минувач може да види какво става в къщата ви — дали имате гост, дали се карате, или сте увлечени в романтичен разговор — разбира се, ако изобщо сте на крака. Да не говорим какво виждат съседите ви, когато лампите ви светят или сте запалили камината…

— Може би в началото всичко между двама ни беше нормално — подхвана госпожа Полсън с тона на човек, който е взел своето решение. — Обикновен контакт между мъж и жена, които взаимно се харесват. Може би съм била малко отнесена, тъй като той ме смущаваше. Нахвърли ми се директно, както си бяхме с дрехите. Но не успя да го направи. Голям мъж, но въпреки това не направи нищо…

— Как да го направи, след като вие непрекъснато сте пълнили чашата му с бърбън? — попита Скарпета, вече напълно убедена, че Марино не е правил секс с тази жена. Просто не би могъл да го направи. Но той продължаваше да се опасява, че е било точно обратното, като този страх е примесен и с едно друго опасение — че не е успял…

Приближи се до вратата на гардероба и клекна пред ботушите. Пренесе ги до леглото и ги остави редом със завързаното бельо. Бяха големи и изглеждаха доста солидни.

— На Франк са — поясни госпожа Полсън.

— Ако сте ги обувала, вътре ще има следи от вашето ДНК — предупреди я Скарпета.

— Твърде големи са за мен — поклати глава жената.

— Чухте ме. Една ДНК проба ще ни разкрие много неща. — Скарпета влезе в банята и вдигна камуфлажната тениска. — Предполагам, че и тази фланелка принадлежи на Франк…

Госпожа Полсън не отговори.

— Сега вече можем да се прехвърлим в кухнята — добави Скарпета. — Няма да откажа нещо топло за пиене. Може би чаша кафе… Каква марка бърбън пихте снощи? Би трябвало и вие да не сте много добре, освен ако не сте била заета да пълните единствено неговата чаша… Защото днес Марино си е направо зле и има нужда от лечение… — С тези думи Скарпета се обърна и бързо се насочи към кухнята.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че се нуждаеше от лекар.

— И отиде на преглед, така ли?

— Беше изследван и фотографиран, сантиметър по сантиметър. Не е в добра форма. — Скарпета се огледа и видя кафеварката. Беше поставена до умивалника, съвсем близо до мястото, където вчера беше оставено шишенцето със сиропа. Днес обаче него го нямаше, не се виждаше и никъде наблизо. Тя свали памучните ръкавици и ги натика обратно в джоба на жакета си.

— Нищо чудно — сви рамене домакинята. — След това, което направи…

— Вече можете да я забравите тая история! — сбърчи нос Скарпета, докато пълнеше стъклената каничка с вода от чешмата. — Тя е лъжа отначало докрай, затова по-добре си мълчете! Ако имате някакви

Вы читаете Следа
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату