бели и сини люспи боя, някои от тях залепнали за метални частици, други — не… — Завъртя плочката и я нагласи на фокус: — Боята е еднопластова, епоксиден емайллак, което означава, че може да бъде променена. В смисъл, че първоначалният цвят може би е бил бял, но след това са го оцветили, най-вече с червено и синьо. Ето, виж…
Ийс си беше направил труда да отдели всички частици от материалите, които му бяха възложили да изследва по случая „Полсън“. В резултат на стъклото се виждаха единствено миниатюрните люспици боя, оцветени в червено, бяло и синьо. Изглеждаха големи и блестящи като детски кубчета, но за разлика от тях имаха неправилна форма. Някои бяха залепнали за мътно проблясващи метални частици, други бяха само боя. Цветът и съставът на боята бяха абсолютно идентични с тези, които току-що бе открила в своите почвени проби. Недоверието й бавно се превръщаше в смайване. Не беше в състояние да мисли. Мозъкът й забави дейността си като компютър с прекалено задръстена памет. Беше абсолютна неспособна да открие някакво логично обяснение.
— А това са другите частици — тези, които наричаш костен прах — продължи Ийс, извади първото стъкло и го замени с ново.
— Открихте ги при изследването на тялото й, така ли? — попита Скарпета, все още неспособна да повярва на очите си.
— В това няма никакво съмнение. Гледаш това, което е открито при първоначалния микробиологически тест на трупа.
— Същият проклет прах!
— Представи си какви количества от него трябва да има там, на площадката! — възкликна Ийс. — Повече от звездите във вселената!
— Няколко частици изглеждат износени и стари, като част от естествения процес на люспене и обелване — отбеляза Скарпета. — Виждаш ли колко изтънени и закръглени са краищата им? Подобен прах очаквам да открия при скелети или изкопани отделни кости, намерени някъде в гората. Ако не е травмирана, костта ще отделя и нетравмирани прашинки. Но няколко частици от тези… — Тя сръчно изолира миниатюрно късче костен прах, което беше по-светло на цвят и с назъбени краища. — На мен лично ми изглеждат доста пулверизирани…
Ийс се наведе да погледне през окуляра, после отново се отдръпна, за да й направи място.
— Според мен тази частица тук е обгорена — каза след кратка пауза тя. — Забеляза ли колко е фина? Виждам лек затъмнен оттенък, който се дължи на карбонизация, причинена от изгаряне. Но ако я докосна с пръст, тя положително ще се залепи за мазната ми кожа — за разлика от обикновените костни люспици… — В гласа й се долови неподправен интерес. — Мисля, че това, което разглеждаме, представлява част от кремирани кости… — Нагласи микроскопа и ярката светлина попадна точно върху синьо-бялата частица с карбонизирани краища: — Изглежда тебеширена и напукана, но не е задължително фрактурите да са причинени от висока температура. Не знам… Никога досега не съм имала причини да се задълбочавам върху костен прах… Елементният анализ ще покаже за какво става въпрос. При изгорелите кости трябва да очакваме определени количества калций и високо фосфорно ниво… — Говореше, без да вдига глава от окуляра. — Между другото, очаквам да открием костен прах и в развалините на старата сграда, където имаше малък крематориум. Един Господ знае колко трупа са изгорени там през годините. Но признавам, че съм доста озадачена от наличието на такъв прах тук, в тези проби, които са взети на значително разстояние от някогашния крематориум — дори определено от настилката пред задния вход… Тази част на сградата все още не е разрушена, паркингът изобщо не е пипан, същото важи и за някогашното анатомично отделение. Помниш ли задния вход на старата сграда?
— Разбира се.
— Оттам взех пробите. Но защо прах от крематориума ще стигне чак до паркинга, при това в най- далечния му край? Според мен няма начин да стигне дотам, освен ако не е бил пренесен…
— Искаш да кажеш, че някой е стъпил върху такъв прах в анатомията, а след това го пренесъл на паркинга, така ли?
— Не знам, може би. Но по всичко личи, че окървавеното лице на господин Уитби е опирало в настилката, в калната и мръсна настилка, откъдето по него са полепнали въпросните частици.
— Я повтори още веднъж онази част с фрактуризацията на праха — озадачено промълви Ийс. — Намерила си остатъци от изгорени кости, но как са били натрошени те при липсата на високата температура?
— Вече казах, че не знам със сигурност, но прах от крематориума се е смесил по някакъв начин с мръсотията на настилката, върху него вероятно са минавали коли, трактори и дори хора. Въпросът е може ли изложения на такъв натиск костен прах да изглежда травмиран? Лично аз не мога да му отговоря…
— Но защо, по дяволите, се натъкваме на костен прах от крематориума в случая с Болното момиче? — възкликна Ийс.
— Точно там е работата — кимна Скарпета, опитвайки се да проясни съзнанието си. — Точно там. Този прах не е от случая „Уитби“. Този на пръв поглед изгорен и натрошен на ситно прах не е от неговия случай. В момента аз гледам нейните проби.
— Прах от кремация в устата на Болното момиче? Пресвета Майко! Това не мога да го обясня! Твърдо не мога! Ти да имаш някакво обяснение?
— Преди всичко нямам идея защо в нейния случай изобщо се появява костен прах — поклати глава Скарпета. — Какво друго откри? Доколкото знам, донесли са ви и лични вещи на Джили, а също така и вещи от къщата на семейство Полсън…
— Само от леглото й. Взех Кит и двамата прекарахме повече от десет часа в стаята за трасологическо изследване, а след това използвах половината от живота си да почиствам пробите от памучни влакна, тъй като доктор Маркъс много си пада по памучните тампони. Вероятно има акции в производството им — оплака се Ийс. — Естествено, ДНК лабораторията също изследва чаршафите…
— Това го знам — кимна Скарпета. — Търсеха респираторен епител и откриха такъв.
— Открихме и косми. На чаршафите имаше дълги, боядисани в черно косми. Знам това, защото Кит им обърна специално внимание.
— Човешки, предполагам. ДНК?
— Да, човешки. Изпратихме ги за спектрална обработка.
— А имаше ли някакви косми на домашни любимци? По-специално кучешки?
— Не.
— Нито на пижамата и чаршафите й, нито на другите вещи, които сте взели от дома й?
— Не. Какво мислиш за костен прах, пренесен от трион за аутопсии? — Мислите на Ийс явно продължаваха да се въртят около загадката с костния прах. — В старата сграда това също би било възможно…
— Нищо от това, което виждам, не ми навява подобни мисли — поклати глава Скарпета, седна на стола и се обърна да го погледне. — Прахът от триона би трябвало да бъде във формата на фини гранули, смесени с микроскопични костни парченца и частици метал…
— Добре, ясно. Може ли да поговорим за нещо, което ми е ясно, защото иначе има опасност да ми се пръсне главата?
— Да, разбира се.
— Благодаря ти, Господи. Ще започна с признанието, че ти си експерт по костите — пръстите му сръчно върнаха няколко стъклени плочки в картонената папка с пробите на Джили Полсън. — Аз обаче съм експерт по боите. И в двата случая — става въпрос за Болното момиче и Тракториста — няма следи нито от повърхностен лак, нито от разредител. Следователно не става въпрос за автомобилна боя. А микроскопичните метални частици отдолу не реагират на магнит, което означава, че не са железни. Още през първия ден извърших съответните опити, но няма да те занимавам с подробности. Накратко казано, металните частици се оказаха алуминий.
— Значи нещо, направено от алуминий и боядисано в бяло, синьо и червено, е било смесено с костен прах — направи заключението си Скарпета.
— Е, предавам се! — вдигна ръце Ийс.
— И аз, поне за момента — въздъхна Скарпета.
— А този костен прах човешки ли е?
