— За Гуинивиър нищо — каза Галахад решително. — И без това Горфидид лъжеше. Боже Господи! Как можа да каже такива лъжи за Гуинивиър?
— Предизвикваше ни — казах аз. — Въпросът е какво да кажем на Артър за Мордред.
— Истината. Мордред не е заплашен от нищо.
— Но щом Горфидид може да лъже за Гуинивиър, защо мислиш, че не лъже за Мордред? Мерлин също не вярва на Горфидид.
— Ние не сме пратени да търсим отговора на Мерлин — каза Галахад.
— Изпратени сме да разберем истината, приятелю, а аз казвам, че истината беше казана от Мерлин.
— Но Тюдрик ще повярва на Горфидид — каза Галахад твърдо.
— А това означава, че Артър ще загуби — казах аз мрачно, но не ми се говореше за поражения, така че смених темата и попитах Галахад какво мисли за Сийнуин. Отново се оставих да бъда обсебен от моята лудост и ми се искаше да чуя как Галахад възхвалява Сийнуин и ми казва, че тя е най-красивото същество на света, но той само сви рамене.
— Малко симпатично девойче — каза той нехайно, — и хубаво, ако си падаш по такива крехки момичета. — Той замълча за миг и добави: — Ланселот ще я хареса. Нали знаеш, че Артър иска да го ожени за нея? Макар че това едва ли ще стане сега. Подозирам, че Гундлеус ще си запази трона и Ланселот ще трябва другаде да си търси жена.
Повече нищо не казах за Сийнуин. Изминахме обратния път и на втората нощ стигнахме до Магнис. Точно както беше предсказал Галахад, Тюдрик пожела да повярва на обещанието на Горфидид, а Артър предпочете да повярва на Мерлин. Тогава разбрах, че Горфидид ни беше използвал, за да раздели Тюдрик и Артър. На мен ми се стори, че Горфидид беше направил добре — като слушах как Тюдрик и Артър спореха ми стана ясно, че кралят на Гуент нямаше кураж да участва в предстоящата война. Ние с Галахад оставихме двамата мъже да спорят и тръгнахме по укрепленията на Магнис, които представляваха земен насип, ограден от едната страна с ров пълен с вода, а на върха на насипа имаше здрава палисада.
— Тюдрик ще се наложи в този спор — каза Галахад мрачно. — Той няма доверие на Артър.
— Това не е вярно — възразих аз. Галахад поклати глава.
— Той знае, че Артър е честен човек — съгласи се Галахад, — но освен това Артър е и авантюрист. Той няма земя, мислил ли си някога за това? Той защитава името си, а не собствеността си. Той дължи положението си на малолетието на Мордред, а не на собственото си рождение. За да успее, Артър трябва да бъде по-смел от другите мъже, но точно сега на Тюдрик не му е необходима смелостта на Артър. Тюдрик иска сигурност. Затова ще приеме предложението на Горфидид. — Галахад замълча за миг. — Може би нашата съдба е да бъдем странстващи воини — продължи той мрачно, — лишени от земя и вечно тласкани назад към Западното море от нови врагове.
Аз потръпнах и се загърнах в наметалото. Западният вятър носеше студено обещание за дъжд.
— Нима искаш да кажеш, че Тюдрик ще ни изостави?
— Той вече ви е изоставил — каза Галахад навъсено, — единствената му грижа сега е да намери елегантен начин да се отърве от Артър. Тюдрик има твърде много за губене и няма да иска да поема рискове, а Артър няма какво друго да губи освен надеждите си.
— Ей, вие двамата! — чухме зад себе си силен глас. Беше Кълхуч, който бързаше към нас. — Артър ви вика.
— За какво? — попита Галахад.
— Вие как мислите, лорд принц? Да не мислите, че просто му трябва партньор за табла? — захили се Кълхуч. — Тия копелета — махна той с ръка към облечените в красиви униформи хора на Тюдрик, — може да нямат кураж да се бият, но ние имаме. Предполагам, че ще нападнем сами. — Той видя изненаданите ни физиономии и се засмя. — Чухте онази нощ какво каза Агрикола. Двеста души могат да се задържат в долината Лъг срещу цяла армия. Тогава? Ние имаме двеста копиеносци, а Горфидид — армия, тогава защо ни е потрябвал някой си от Гуент? Време е да нахраним гарваните!
Дъждът заваля и засъска в запалените огньове. А ние май трябваше да тръгнем на война.
Понякога си мисля, че това беше най-смелото решение, което Артър някога е взимал. Бог ми е свидетел, че той е взимал и друг път решения при не по-малко трагични обстоятелства, но никога не е бил по-слаб, отколкото в онази дъждовна нощ в Магнис, когато Тюдрик търпеливо даваше заповеди за оттегляне на неговите хора зад римските стени и се подготвяше за примирието между Гуент и врага.
Артър ни беше събрал петима в една войнишка къща близо до крепостната стена. Дъждът се изливаше върху сламения покрив. В къщата беше запален огън, който хвърляше жълтеникава светлина върху нас. Сеграмор, най-довереният офицер на Артър, седеше до Морфанс на малка пейка, а Кълхуч, Галахад и аз бяхме клекнали на пода и слушахме Артър.
Артър призна, че принц Мюриг беше прав като каза, че войната е дело на самия Артър. Ако той не беше отхвърлил ръката на Сийуин, сега нямаше да има вражда между Поуис и Думнония. Гуент беше въвлечена в конфликта, тъй като е най-старият враг на Поуис и традиционен приятел на Думнония, но сега не беше в интерес на Гуент да продължава войната.
— Ако аз не бях дошъл в Британия — каза Артър, — крал Тюдрик нямаше да се страхува за кралството си сега. Това е моя война и както съм я започнал, така трябва да я свърша. — Артър замълча. Той много лесно се подаваше на чувствата си, а в онзи момент те го бяха погълнали изцяло. — Утре отивам в долината Лъг — каза той накрая и в един ужасен миг аз си помислих, че е решил да се предаде на Горфидид. Но Артър ни погледна и широко се усмихна, — и бих искал вие също да дойдете с мен, само че нямам право да настоявам за това.
В стаята настъпи тишина. Предполагам всички се замислихме колко рискована изглеждаше атаката срещу долината, когато все още смятахме да действаме заедно с войските на Гуент. А как щяхме да спечелим тази битка само с мъжете на Думнония?
— Вие имате право да искате от нас да ви придружим — обади се Кълхуч, — защото сме положили клетва да ви служим.
— Аз ви освобождавам от тази клетва — каза Артър, — и сега ви моля единствено, ако оцелеете, да застанете зад моето обещание Мордред да стане наш крал, когато порасне.
Отново настъпи тишина. Мисля, че никой от нас не се колебаеше дали да остане верен на Артър, но не знаехме как да го кажем. Накрая Галахад проговори.
— Аз не съм полагал клетва за вярност към вас — каза той на Артър, — но сега се заклевам. Където се биете вие, господарю, там ще се бия и аз; вашите врагове са и мои врагове, вашите приятели са мои приятели. Кълна се в скъпоценната кръв на живия Христос. — Галахад се наведе напред, взе ръката на Артър и я целуна. — Да загубя живота си, ако изменя на своята дума.
— За една клетва са необходими двама души — каза Кълхуч. — Вие, господарю, може да ме освобождавате от моята клетва, но аз себе си не освобождавам.
— Нито пък аз — добавих аз.
На лицето на Сеграмор беше изписана досада.
— Аз съм твой човек — каза той на Артър, — и на никой друг.
— Поврага клетвата — каза грозният Морфанс, — аз искам да се бия за вас.
В очите на Артър имаше сълзи. Беше толкова трогнат, че не знаеше какво да каже, затова се зае да ръчка с една цепеница в огъня, докато успя наполовина да намали топлината и двойно да увеличи пушека.
— Вашите хора не са полагали клетва — каза той, — затова утре в долината Лъг искам да дойдат само тези, които желаят.
— Защо утре? — каза Кълхуч. — Защо не в други ден? Колкото повече време имаме за подготовка, толкова по-добре, нали така?
Артър поклати глава.
— Няма да можем да се подготвим по-добре дори да чакаме още цяла година. А шпионите на Горфидид вече тръгват на север с новината, че Тюдрик е приел условията на Горфидид. Така че ние трябва да нападнем преди тези същите шпиони да са открили, че ние думнонците не сме се оттеглили. Утре призори ще атакуваме. — Артър погледна към мен. — Ти ще нападнеш пръв, лорд Дерфел, затова тази вечер трябва
