Британия е свършено. Аз имам внук и клаството е негово! Когато умра, Мордред ще управлява Думнония. Това е моето решение!
При тези думи Утър удари копието в подиума и за миг в очите му блесна старата желязна воля на Пендрагона. Думнония щеше да остане под властта на неговия род, независимо от решенията на Великия съвет, защото волята на Утър беше такава и всички в залата вече знаеха това. Сега оставаше единствено да се реши кой ще защитава недъгавото дете, докато порасне достатъчно, за да поеме сам управлението.
Хората започнаха да изказват различни мнения по този въпрос, макар всеки да знаеше, че той беше предварително решен. Иначе защо Гундлеус щеше да седи така спокойно и самоуверено на трона си? Въпреки това бяха предложени и други кандидати за ръката на Норуена. Принц Гърийнт, Господар на Камъните, който държеше земите на Думнония, граничещи със саксите, предложи съпруг на принцесата да стане Мюриг, син на Тюдрик и престолонаследник на Гуент. Всеки в залата обаче знаеше, че това предложение беше само израз на уважение към Тюдрик и никога не би могло да бъде прието, защото Мюриг беше едно сополиво дете, което нямаше никакъв шанс да защити Думнония от саксите. Изпълнил дълга си, Гърийнт седна да слуша следващото предложение. Един от съветниците на Тюдрик издигна кандидатурата на принц Кунеглас, най-големия син на Горфидид и съответно престолонаследник на Поуис. Един брак с престолонаследника на врага, твърдеше съветникът, щеше да донесе мир между Поуис и Думнония — двете най-силни британски кралства. Епископ Бедуйн решително отхвърли това предложение, защото той знаеше, че Великият крал никога не би се съгласил да даде кралството си под опеката на сина на най-големия враг на Тюдрик.
Сред кандидатите беше и Тристан, принцът на Кърнау, но той сам отхвърли тази възможност, защото много добре знаеше, че никой в Думнония не би се доверил на баща му крал Марк. Предложен беше и принцът на Стронгор, но тази страна, която се намираше на изток от Гуент, вече бе наполовина превзета от саксите. Следователно принцът не беше в състояние да защитава собствената си земя, та какво остава да брани още едно кралство. Някой попита и за достойни кандидати от кралските фамилии в Арморика, но никой не беше сигурен, че принцовете отвъд морето щяха да изоставят новата си земя Бретан, за да дойдат да защитават Думнония.
Гундлеус. Той изглежда беше единственият подходящ кандидат.
Но в този момент Агрикола произнесе името, което почти всеки в залата искаше да чуе и едновременно с това се страхуваше да чуе. Старият воин стана, римската броня светна. Той изправи рамене и погледна Утър Пендрагона право в сълзящите му очи.
— Артър, — каза Агрикола. — Аз предлагам Артър.
Артър. Името отекна в залата, но ехото бе заглушено от внезапен тропот — воините на Думнония, които бяха следвали Артър в битки и познаваха неговата сила и достойнства, приветстваха шумно името му. Но бунтът им бе кратък.
Утър Пендрагонът, Великият крал на Британия, издигна копието си и удари с него само веднъж. В залата мигновено настъпи тишина. Единствено Агрикола се осмели да се противопостави на Великия крал.
— Аз предлагам Артър да се ожени за Норуена — каза той почтително. Дори аз, колкото и млад да бях тогава, разбирах, че Агрикола говори от името на своя господар, крал Тюдрик. Бях объркан. Аз мислех, че Тюдрик стоеше зад кандидатурата на Гундлеус. Ако можеше да се разруши съюзът между Гундлеус и Горфидид, т.е. между Силурия и Поуис и да се изгради една коалиция между Думнония, Гуент и Силурия, тогава новите съюзници щяха да държат земята по цялото крайбрежие на Севърнско море и съюзът им щеше успешно да се противопостави както на Поуис, така и на саксите. Трябваше да се досетя, че Тюдрик като предлагаше Артър, очакваше отказ, който трябваше да се компенсира с някаква услуга.
— Артър син на Неб? — каза Утър. — Той не е от моя род.
Всички в залата бяха потресени. Никой не можеше да спори срещу такъв аргумент. Агрикола прие поражението си, поклони се и седна. Неб означаваше „никой“. По този начин Утър се отричаше от бащинството си над Артър и заявяваше, че Артър няма кралска кръв и следователно не можеше да се омъжи за Норуена. Един епископ от Белге се застъпи за Артър като подчерта, че кралете винаги са били избирани от аристокрацията. Обичаите от миналото, протестираше епископът, трябва да се спазват, и сега, и в бъдеще. Утър стопи този изблик на смелост само с един свиреп поглед. През прозорците влетя дъжд и капките изсъскаха в огъня.
Епископ Бедуйн се изправи отново. До този момент всички разговори за бъдещето на Норуена бяха сякаш напразно губене на време, но всъщност те разкриха всички възможности и сега всеки здравомислещ в залата можеше да разбере причината за решението, което Бедуйн щеше да обяви.
— Гундлеус от Силурия — каза тихо Бедуйн — не е женен. Залата зашумя, тъй като хората си спомниха за слуховете, че Гундлеус се оженил за своята любовница от нисш произход Ледуис. Бедуйн безгрижно пренебрегна вълнението на присъстващите и продължи. — Преди няколко седмици Гундлеус посети Великия крал и сключи с него мир. Сега Утър с удоволствие ще даде ръката на Норуена на силурския крал, който ще стане защитник, защитник — повтори Бедуйн — на кралството на Мордред. Гундлеус вече засвидетелства сериозните си намерения като плати за оказаната му чест с подобаващо количество злато. Сигурно има хора — призна Бедуйн, — които изпитват недоверие към Гундлеус, защото довчера той беше наш враг. Но силурският крал е готов да докаже промяната в своето отношение като изостави претенциите си към кралство Гуент. Освен това той обеща публично да се покръсти в река Севърн край стените на Глевум още утре сутринта.
— Алилуя! — извикаха всички християни в залата. Но аз наблюдавах друида Танабурс и се чудех, защо злият стар глупак изобщо не трепна, след като господарят му на всеослушание се отказваше от старата религия.
Чудех се също защо тези големи мъже толкова бързо приеха за свой приятел доскорошния си враг. Разбира се, те бяха отчаяни. Едно кралство щеше да премине в ръцете на едно недъгаво дете, а Гундлеус, независимо от миналото си на предател, беше славен воин. Ако той останеше верен на обещанието си, в Думнония и Гуент щеше да има мир. Разбира се, Утър не беше глупав и бе направил всичко възможно да защити внука си в случай, че Гундлеус измени на думата си. Утър обяви, че Думнония ще бъде управлявана от съвет, докато Мордред възмъжее. Гундлеус щеше да стои начело на съвета. Негови съветници щяха да бъдат шестима мъже, сред които най-важен беше епископ Бедуйн. В този съвет трябваше да участват двама души, изпратени от верния съюзник на Утър, Тюдрик от Гуент. Именно този съвет щеше да управлява Думнония. Гундлеус не беше доволен от това решение. Той не беше платил две кошници злато, за да седи в един съвет с шестима старци, но знаеше, че с протести нищо не би могъл да промени. Гундлеус спокойно прие всички закони, свързани с неговия брак с Норуена и с кралството на заварения му син.
А тези закони не се изчерпваха само със съвета. Мордред трябваше да има трима покровители, положили клетва да защитават живота на момчето до смърт. Ако някой стореше зло на Мордред, положилите клетва покровители трябваше да отмъстят за това или да пожертват собствения си живот. Гундлеус изслуша едикта без да мръдне, но столът изведнъж му стана неудобен, когато чу имената на тримата покровители — Тюдрик, краля на Гуен; Оуейн, най-добрия боец на Думнония и Мерлин, лорд на Авалон.
Мерлин. Мъжете очакваха да чуят това име, както бяха чакали да чуат името на Артър. Утър обикновено не вземаше важни решения без да се допита до Мерлин, и въпреки това Мерлин не присъстваше. От месеци никой не беше виждал Мерлин в Думнония. Мерлин можеше и да е мъртъв.
Тогава Утър за първи път погледна Моргана. Когато Великият крал отрече бащинството си над Артър, Моргана вероятно се е сгърчила от болка, защото така той се беше отрекъл и като нейн баща, но тя присъстваше на Великия съвет не като незаконна дъщеря на Утър, а като доверена гадателка на Мерлин. След като Тюдрик и Оуейн положиха смъртните си клетви, Утър впери поглед в еднооката саката жена. Християните в залата се прекръстиха (това беше техният знак за предпазване от злото).
— Е? — подкани я Утър.
Моргана беше неспокойна. От нея се искаше да потвърди, че Мерлин — нейният другар в тайнствата — приема високата отговорност, която му налага клетвата. Тя седеше сред съветниците не като съветник, а като жрица и като жрица трябваше да отговори. Но тя не можа, затова отговорът й прозвуча фалшиво.
— За моя господар Мерлин ще бъде чест да приеме клетвата, Велики господарю — каза тя.
Нимю изпищя. Звукът беше толкова внезапен и остър, че всички мъже в залата трепнаха и стиснаха
