Оуейн предаде предложението на епископ Бедуйн Норуена и Мордред да се преместят на юг, в Дурновария. Норуена ревностно прегърна тази идея, защото тя искаше синът й да расте сред християни, а не на Хълма, заобиколен от езичници. Но приготовленията за заминаването още не бяха започнали, когато от север пристигнаха лоши новини. Горфидид от Поуис научил за смъртта на Великия крал и изпратил копиеносците си срещу Гуент. Хората му бяха навлезли дълбоко навътре в земята на Тюдрик, опожаряваха, грабеха и заробваха. Агрикола, римският командващ на войските на Тюдрик, се сражаваше срещу нахлулия враг, но подлите сакси, без съмнение съюзили се с Горфидид, бяха нападнали Гуент и от изток. Така внезапно нашият най-стар съюзник трябваше да воюва на живот и смърт. Така Оуейн, вместо да тръгне с Норуена и бебето към Дурновария, поведе воините си на север, за да помогне на Тюдрик. Лайгесак отново пое командването на охраната на Мордред и настоя бебето да остане в Инис Уидрин, защото наземният насип, който водеше към Хълма, можел по-лесно да се защитава, отколкото Каер Кадарн или Дурновария. Така Норуена въпреки нежеланието си остана на Хълма.
Чудехме се, затаили дъх, на чия страна щеше да застане Гундлеус от Силурия и отговорът дойде много бързо. Той щеше да се сражава срещу стария си съюзник Горфидид. Гундлеус изпрати вест на Норуена, че неговите войски щели да прекосят планината и да нападнат хората на Горфидид в тил. Веднага щом войската на Поуис бъдела разгромена, Гундлеус щял да дойде, за да защитава своята съпруга и нейния син.
Чакахме новини и денонощно наблюдавахме далечните хълмове, следяхме хоризонта за всеки знак за нещастие или приближване на врагове. Въпреки страховете породени от войната, онези дни бяха щастливи за нас. Слънцето излекува пострадалата от бурята земя и изсуши житата, а Норуена, макар и затворена сред езичниците на Хълма, изглеждаше по-самоуверена откакто синът й беше станал крал. Мордред си остана едно мрачно и упорито червенокосо дете, но в онези светли дни той изглеждаше щастлив, когато играеше с майка си или с Рала (неговата дойка) и нейния син. Съпругът на Рала, дърводелецът Гулидин, беше направил на Мордред дървени животинчета — патета, таралежчета, крави и елени. Кралят много обичаше да играе с тях, макар да беше толкова малък, че едва ли знаеше точно с какво си играе. Норуена беше доволна, когато синът й беше щастлив. Често я гледах, когато тя гъделичкаше Мордред, за да го накара да се смее, или го люлееше, щом се нарани, винаги беше толкова нежна с него. Наричаше го „мой малък кралю“, „многообичното ми момче“, „слънчице“, а Мордред се смееше и сгряваше нещастното й сърце. Той лазеше гол под слънчевите лъчи и всички виждахме как левият му крак беше свит и растеше навътре, приличаше на стиснат юмрук. Иначе момчето растеше силно благодарение на кърмата на Рала и любовта на майка си. Той беше кръстен в каменната църква край Свещеното Бодливо дръвче.
Пристигнаха вести за сраженията и бяха добри. Принц Гърийнт беше разбил един отряд от сакси на източната граница на Думнония, а на север Тюдрик беше разгромил друга войска на русите нашественици. Агрикола начело на останалата част от армията на Гуент в съюз с Оуейн от Думнония беше изтласкал воините на Горфидид обратно в Поуис. След това Гундлеус изпрати новината, че Горфидид от Поуис искал да сключи мир. Силурският вестоносец хвърли два пленени поуиски мечове в краката на Норуена като свидетелство за победата на нейния съпруг. Нещо повече, съобщи пратеникът, Гундлеус от Силурия беше тръгнал към Инис Уидрин, за да вземе жена си и нейния скъп син. Според Гундлеус било време Мордред да бъде провъзгласен за крал при кралския камък в Каер Кадарн. За Норуена нямаше по-добра новина от тази. Тя беше толкова доволна, че подари на весоносеца една тежка златна гривна, а след това го прати на юг да предаде думите на нейния съпруг и на Бедуйн и другите членове на съвета.
— Кажи на Бедуйн — заповяда тя на пратеника, — че ще провъзгласим Мордред за крал преди жътвата. Дано Бог ти помогне да стигнеш по-бързо!
Вестоносецът отпраши с коня си на юг, а Норуена започна да се подготвя за церемонията в Каер Кадарн. Тя заповяда на монасите на Свещеното Бодливо дръвче да бъдат готови да я придружат, а на Моргана и Нимю решително забрани да присъстват на тържественото събитие, защото от този ден нататък, заяви тя, Думнония щяла да бъде християнско кралство и вещиците езичници щели да бъдат държани далеч от трона на нейния син. Норуена беше станала по-смела след победата на Гундлеус и се опитваше да упражнява власт, каквато Утър никога не би й разрешил.
Ние очаквахме, че Моргана или Нимю ще протестират срещу изключването им от церемонията по провъзгласяването на краля, но те и двете приеха забраната с учудващо спокойствие. Моргана само сви черните си рамене. По здрач тя отнесе един меден съд в покоите на Мерлин и двете с Нимю се уединиха там. Норуена, която беше поканила игумена на Свещеното Бодливо дръвче и съпругата му на обяд в замъка, подигравателно отбеляза, че вещиците щели да забъркат някоя злокобна отвара и всички в залата се разсмяха. Християните се радваха на победата си.
Аз обаче не бях толкова сигурен в тяхната победа. Нимю и Моргана не се харесваха помежду си, но сега се бяха затворили заедно и аз подозирах, че това помирение можеше да бъде резултат само на стремежа им да решат някакъв изключително важен въпрос. Норуена обаче нямаше никакви съмнения. Смъртта на Утър и победите на нейния съпруг й бяха донесли благословена свобода. Тя скоро щеше да напусне Хълма и да заеме полагащото й се място като майка на краля в един християнски двор, където нейният син щеше да следва примера на Христос. Това беше най-щастливата нощ на Норуена — властта беше в нейни ръце — една християнка властваше в сърцето на езическата крепост на Мерлин.
Но Моргана и Нимю се появиха отново.
Пълна тишина посрещна двете жени, които тръгнаха към стола на Норуена и коленичиха, както ги задължаваше нейният ранг. Игуменът (един дребен и злобен човечец, който преди да се покръсти щавеше кожи и още вонеше на животински изпражнения) ги попита какво искат. Жена му се защити от злото като се прекръсти, но освен това и плю за по-сигурно.
Моргана отговори на монаха иззад златната си маска. С необичайна почтителност в гласа тя заяви, че пратеникът на Гундлеус беше излъгал. Моргана каза, че заедно с Нимю бяха видели истината, отразена в огледалната повърхност на водата в медния съд. На север не е имало нито победа, нито разгром, каза Моргана и предупреди, че врагът бе толкова близо до Инис Уидрин, че всички трябваше да сме готови да напуснем Хълма веднага щом се развидели и да потърсим по-безопасно място по на юг във вътрешността на Думнония. Моргана говореше много сериозно и много тежко и когато свърши отново се поклони на кралицата и непохватно се опита да целуне края на синята рокля на Норуена.
Норуена дръпна полите на роклята си. Тя мълчаливо беше изслушала мрачното предсказание, но сега започна да плаче. След неочакваните сълзи Норуена извенъж бе обзета от силен гняв.
— Ти си просто една саката вещица! — запищя тя срещу Моргана. — Ти искаш онова копеле, брат ти, да стане крал. Това няма да го бъде! Чуваш ли? Няма да го бъде! Моят син е кралят!
— Благородна госпожо… — започна Нимю, но веднага бе прекъсната.
— А ти си едно нищо! — обърна се Норуена свирепо към Нимю. — Едно истерично и зло изчадие на дявола. Ти прокле детето ми! Знам, че си ти! Той се роди недъгав, защото ти беше там, когато раждах. О, Боже! Детето ми!
Тя крещеше и плачеше, удряше с юмрук по масата и засипваше Нимю и Моргана със своята омраза.
— А сега си вървете! И двете! Хайде!
В настъпилата тишина Нимю и Моргана излязоха навън в нощта.
На сутринта изглеждаше, че Норуена е била права. Над хълмовете на север нямаше никакви знаци за бедствие. Всъщност това беше най-красивият ден през онова слънчево лято. Земята беше натежала от узрялото зърно, горещината бе загърнала хълмовете с лека мараня, а небето бе почти безоблачно. Сред бодливите храсталаци в подножието на Хълма грееха цветовете на метличината и на алените макове. Над зелените склонове по топлите въздушни течения се носеха бели пеперуди. Сляпа за красотата на деня, Норуена мърмореше сутрешните си молитви заедно с дошлите при нея монаси. След това тя обяви решението си да напусне Хълма и да дочака пристигането на съпруга си в стаите за поклонници в манастира на Свещеното Бодливо дръвче.
— Твърде дълго живях сред злото — каза тя надменно. Тогава се чу вик от източната стена.
— Конници! — викаше стражът. — Конници!
Норуена изтича до оградата, където вече се трупаха хора, за да видят въоръжените ездачи, които преминаваха по насипа, свързващ римския път със зелените хълмове на Инис Уидрин. Лайгесак, началникът на охраната на Мордред, изглежда знаеше кой идва, защото заповяда на хората си да пропуснат ездачите
