копията си. Ловните кучетата настръхнаха. Писъкът заглъхна и тишината обгърна смълчаната зала. Пушекът, осветен от огъня, се виеше на кълба под тъмния покрив, където дъждът барабанеше по керемидите и тогава, след ехото на страшния писък, някъде далече в бурната нощ прокънтя гръмотевица.
Гръмотевица! Християните отново се прекръстиха, но дори и сред тях никой не се съмняваше, че това бе гласът на Таранис, Богът на Гръмотевиците — доказателство, че Боговете бяха дошли да присъстват на Великия съвет и при това Те бяха дошли, повикани от една девойка, която независимо от студа, накарал воините да се загърнат в наметалата си, беше облечена само с тънка бяла рокля.
Всички стояха неподвижно, никой не продума, никой не помръдна. Никой не посягаше към роговете с медовина, никой не безпокоеше въшките под дрехите си. Вече нямаше крале, нямаше воини. Нямаше епископи, нито свещеници с тонзури, нямаше мъдри старци. Имаше само смълчана изплашена тълпа, втренчена в една млада жена, която се изправи и разпусна дългата си черна коса. Моргана не вдигаше поглед от земята, Танабурс седеше с отворена уста, а епископ Бедуйн мърдаше устни в безмълвни молитви. Нимю отиде до мястото, където се бяха изказвали мъжете досега. Тя разпери ръце и много бавно се завъртя от изток на запад, така че всеки да види лицето й. А то беше ужасно. От очите се виждаше само бялото, езикът висеше извън разкривената уста. Нимю продължи да се върти все по-бързо и по-бързо. Цялата тълпа потръпна, кълна се в това. Нимю вече се тресеше и продължаваше да се върти все по-близо до огъня. Още една крачка и пламъците щяха да я погълнат, но точно тогава тя подскочи във въздуха, изпищя и се строполи на пода. След това на четири крака като зверче се залута напред назад между щитовете, разместени, за да достига топлината от огъня до краката на Великия крал. Накрая Нимю спря пред щита на Гундлеус, изправи се на колене като готова за нападение змия и плю.
Плюнката се залепи върху лисицата.
Гундлеус скочи от трона си, но Тюдрик го спря. Танабурс също се изправи с мъка на крака, но Нимю се обърна срещу него (от очите й все още се виждаше само бялото) и изпищя. Насочи пръст към стария друид докато ехото от нейния писък се блъскаше от стена в стена из огромната римска зала. Силата на Нимю застави Танабурс отново да седне на земята.
Тогава Нимю потръпна, очите й се извъртяха и ние отново видяхме кафявите й зеници. Тя премигна срещу претъпканата зала сякаш изненадана, че се намира на такова място. След това без да погледне назад към Великия крал, тя мълчаливо се върна на мястото си. Мълчанието беше знак, че дотогава Нимю е била в ръцете на Боговете и че ако заговореше, тя щеше да говори от името на Боговете.
— Жив ли е Мерлин? — попита Тюдрик с уважение.
— Разбира се, че е жив — гласът на Нимю беше пълен с презрение, при това тя не си направи труда да се обърне към краля с неговата титла. Нимю говореше от името на Боговете и нямаше защо да демонстрира уважение към простосмъртните.
— Къде е той?
— Няма го — каза Нимю и се обърна да погледне загърнатия в тога крал.
— Къде е отишъл? — попита Тюдрик.
— Да търси Познанието за Британия — каза Нимю. Всички слушаха напрегнато, защото това беше една дългоочаквана истинска новина, а не слух. Виждах как Сенсъм, Господарят на мишките, се гърчи, обзет от отчаяното желание да протестира срещу тази езическа намеса в работата на Великия съвет, но един прост свещеник не можеше да прекъсва крал Тюдрик.
— Какво е това Познание за Британия? — попита Великия крал Утър.
Нимю се завъртя отново, но този път само веднъж. Искаше да събере мислите си, за да отговори на този въпрос и отговорът дойде, изречен с напевен, хипнотизиращ глас:
— Познанието за Британия това са знанията на нашите предци, даровете на нашите Богове, притежанието на Тринадесетте съкровища, което ще ни възвърне силата да отвоюваме земите си. — Нимю замълча и когато отново проговори чухме нормалния й глас. — Мерлин се стреми да свърже отново в едно цяло тази страна — Британия. — Тук Нимю се завъртя на пета и впери поглед право в пълните с възмущение очички на Сенсъм — Британска земя с британски Богове. — Тя отново се обърна към Великия крал. — И ако лорд Мерлин не успее, Утър от Думнония, тогава ние всички ще умрем.
Залата забуча. Сенсъм и християните започнаха шумно да протестират, но Тюдрик, християнският крал, махна с ръка, за да въдвори тишина.
— Тези думи на Мерлин ли са? — попита той Нимю.
Нимю сви рамене сякаш въпросът беше съвсем неуместен.
— Не са мои думи — каза тя презрително.
Утър изобщо не се съмняваше, че тази девойка, почти дете, не говореше от свое име, а от името на своя господар. Той приведе огромното си туловище към Нимю и смръщи вежди:
— Питай Мерлин дали приема клетвата? Питай го! Ще защити ли моя внук?
Нимю дълго мълча. Мисля, че тя първа беше предусетила истината за съдбата на Британия, дори преди Мерлин и със сигурност преди Артър (ако Артър изобщо някога я разбра), но някакъв инстинкт не й позволи да каже тази истина пред упорития, умиращ старец.
— Кралю господарю — каза тя накрая с уморен глас, който внушаваше, че Нимю изпълнява дълга си, макар да смята, че това е само губене на време, — в този момент Мерлин обещава в името на душата си, че приема смъртната клетва да защитава вашия внук.
— Само при едно условие — внезапно се намеси Моргана. Тя стана с мъка и се изправи до Нимю като безформено тъмно петно до стройната бяла фигура на девойката. Светлината от огъня проблесна по златния шлем. — Само при едно условие — извика Моргана още веднъж, след това се сети, че трябва да се люлее напред назад над пушека на мангала, сякаш обсебена от Боговете. — Само при едно условие, казва Мерлин, заедно с мен клетва да положи и Артър. Артър и неговите хора трябва да бъдат защитници на твоя внук. Така каза Мерлин!
Тя изрече тези слова с цялото величие на признат оракул. Не знам дали някой друг забеляза, но на мен ми направи впечатление, че след думите й не удари гръмотевица.
Гундлеус скочи да протестира срещу казаното от Моргана. Не стигаше един съвет от шестима души и трима покровители, които щяха да ограничават властта му, ами сега новото му кралство трябваше да издържа една войска, която можеше да се превърне във враг на Гундлеус.
— Не! — викна той отново, но Тюдрик не му обърна внимание. Кралят на Гуент слезе от подиума, застана до Моргана и се обърна с лице към Великия крал. Така за повечето от нас стана ясно, че дори и да беше говорила от името на Мерлин, Моргана все пак беше казала онова, което Тюдрик беше поискал. Крал Тюдрик от Гуент може би беше добър християнин, но със сигурност беше по-добър политик и знаеше точно кога да използва за целите си подкрепата на старите Богове.
— Артър син на Неб и неговите воини — каза Тюдрик на Великия крал — ще бъдат по-сигурна гаранция за живота на твоя внук отколкото каквато и да е моя клетва, макар че се заклех най-тържествено и Бог ми е свидетел.
Принц Гърийнт, който беше племенник на Утър и по своята мощ като военачалник беше втори в Думнония, след Оуейн, можеше да протестира срещу определянето на Артър като защитник на Мордред. Но Господарят на Камъните беше честен човек с ограничени амбиции, който се съмняваше в способността си да ръководи цялата войска на Думнония и затова застана до Тюдрик и подкрепи думите му. Оуейн, който беше не само най-добрият боец на Великия крал, но и командир на кралската гвардия, не изглеждаше много доволен от появата на съперник, но накрая и той застана до Тюдрик и изръмжа в знак на съгласие с предложението.
Утър все още се колебаеше. Три беше щастливо число, трима покровители под смъртна клетва бяха достатъчни, ако станеха четирима, това можеше да предизвика недоволството на Боговете. Но Утър дължеше една услуга на гуентския крал за това, че беше отхвърлил предложението на Тюдрик Артър да стане съпруг на Норуена и сега Великият крал трябваше да си върне дълга.
— Артър ще положи клетва — съгласи се той и само Боговете знаеха колко тежко му беше да определи за защитник на своя внук човека, който Утър вярваше, че е виновен за смъртта на любимия му син. Но Утър се съгласи и залата се изпълни с радостни възгласи и тропот. Само хората на Гундлеус мълчаха.
Така завърши Великият съвет и Артър, син на никой, беше избран да бъде един от четиримата положили клетва покровители на малкия Мордред.
