колебание Моргана пипна сакса под ребрата. Уленка подскочи уплашен, но отново замря. Моргана беше потопила ръката си в съд, пълен с прясна козя кръв, и докосването й беше оставило мокро червено петно върху корема на пленника.
Моргана излезе от кръга. Тълпата стоеше неподвижна, тиха и напрегната, защото това беше страшният момент на истината. Боговете щяха да кажат на Думнония своята дума.
Оуейн влезе в кръга. Той беше оставил меча си и сега носеше своето бойно копие с черна дръжка. Грамадният мъж не сваляше очи от изплашеното момче, което изглежда се молеше на своите Богове, но те бяха безсилни в Каер Кадарн.
Оуейн вървеше бавно. Той отмести поглед от лицето на Уленка само за секунда, колкото да постави върха на копието си точно върху червеното петно на корема му, след това отново се вторачи в очите на пленника. И двамата мъже мълчаха. В очите на Уленка имаше сълзи и той леко завъртя глава в безмълвна молба за милост, но Оуейн остана непреклонен. Той почака докато Уленка отново застина. Върхът на копието опираше в кървавия белег. Никой от двамата не мърдаше. Вятърът рошеше косите им и развяваше влажните наметала на хората, застанали около кръга.
Оуейн натисна копието. Едно единствено движение и копието потъна дълбоко в тялото на сакса. След това Оуейн извади острието от раната и тичешком излезе от кръга, за да остави кървящия пленник сам в ограденото пространство.
Уленка изпищя. Раната беше ужасна, нанесена нарочно така че да предизвика бавна и мъчителна смърт. Предсмъртните гърчове на умиращия обаче можеха да подскажат на умел гадател като Бализ или Моргана бъдещето на кралството. Бализ се размърда и се вгледа в сакса, който се олюля, притиснал с ръка корема си и се преви от ужасната болка. Нимю напрегнато се наведе напред — тя за първи път присъстваше на такова жертвоприношение, а то беше най-могъщото средство за предсказание и Нимю искаше да научи всичките му тайни. Признавам, че лицето ми се изкриви, не от ужаса на церемонията, а защото харесвах Уленка и защото като гледах широкото му синеоко лице си представях, че самият аз вероятно изглеждах така. Единственото ми утешение беше, че принасянето на Уленка в жертва щеше да му отреди воинско място в Отвъдния свят, където един ден ние двамата щяхме да се срещнем отново.
Писъците на Уленка бяха преминали в ужасни хрипове. Лицето му беше прежълтяло, той се тресеше, но още се държеше на крака и залитайки, пристъпваше на изток. Стигна до кръга от камъни. За миг ми се стори, че ще се строполи, но остра болка го накара да се извие назад и после отново се преви напред. Той се завъртя в бесен кръг, пръскайки кръв и след това направи няколко крачки на север. И тогава най-сетне падна. Тялото му се тресеше в агония, а всяка конвулсия имаше скрит смисъл за Бализ и Моргана. Моргана се приближи към жертвата, за да вижда по-добре гърчовете и потрепванията на умиращия. Няколко секунди краката му трепереха, след това червата му се освободиха, главата му се отметна назад и в гърлото му се чу клокочене. Бликна кръв, която плисна почти до краката на Моргана и Уленка умря.
Нещо в Моргана ни подсказа, че знаменията бяха лоши. Настроението на Моргана се предаде и на тълпата, която очакваше страшните предсказания. Моргана се върна при Бализ и се наведе над него. Той се изкикоти дрезгаво и непочтително. Нимю отиде да проучи кървавата следа и тялото, след това се присъедини към Моргана и Бализ. Тълпата продължаваше да чака.
Накрая Моргана отново отиде до безжизненото тяло. Тя се обърна към Оуейн, най-добрия боец на краля, който стоеше до Мордред, но всички около кръга се наведоха напред да чуят думите й.
— Крал Мордред — каза Моргана — ще има дълъг живот. Той ще води войските си в битки и ще побеждава.
През тълпата премина въздишка на облекчение. Можеше да се приеме, че знаменията бяха благоприятни, макар да съм сигурен, че Моргана не каза всичко и хората знаеха това. Малцина от присъстващите помнеха провъзгласяването на Утър за крал, когато кървавата следа на умиращия човек и неговите предсмъртни конвулсии наистина бяха предсказали славно управление. И все пак, макар и без знамения за слава, смъртта на Уленка остави някаква надежда за Думнония.
С тази смърт тържествената церемония завърши. Бедната Норуена, погребана под Свещеното Бодливо дърво в Инис Уидрин, щеше да организира всичко по съвсем различен начин, но дори да се бяха събрали хиляда епископи и десет хиляди светци, за да се молят при възкачването на Мордред на трона, знаменията пак щяха да бъдат същите. Защото нашият крал Мордред беше сакат и нито друид, нито епископ можеха да променят това.
Същия ден следобяд в Каер Кадарн пристигна Тристан от Кърнау. Ние бяхме в голямата зала за пира в чест на Мордред. Най-забележителното в това угощение беше липсата на веселие, а появата на Тристан щеше да убие празничното чувство дори у децата. В началото никой не забеляза новодошлия. Разпознахме го едва когато застана близо до големия огън в центъра и пламъците осветиха неговия кожен нагръдник и железния му шлем. Познавахме принца като приятел на Думнония, затова и епископ Бедуйн го поздрави като желан гост. Но в отговор Тристан извади меча си.
Жестът му моментално прикова вниманието на всички, защото в залата за угощение никой не трябваше да влиза с оръжие, още по-малко, когато пирът отбелязваше възкачването на крал на престола. Някои от мъжете в залата бяха пияни, но дори те замълчаха, вторачени в младия тъмнокос принц.
Бедуйн се направи, че не забелязва извадения меч.
— За провъзгласяването на краля ли дойдохте, лорд принц (б.пр. — понятието „лорд“ се обяснява по- нататък в книгата, тук файл kinga10, pg 7, а обръщението „лорд принц“ се използва като формула, за която няма българско съответствие.)? Очевидно нещо Ви е забавило. Пътуването през зимата е толкова трудно. Елате, ще седнете ли тук? До Агрикола от Гуент? Има еленово месо.
— Дошъл съм тук като враг — каза Тристан високо. Охраната му от шест човека стоеше на вратата на залата. Отвън се сипеше суграшица. Оръжията на мрачните воини от Кърнау бяха мокри, вода се стичаше и от наметалата им. Те държаха щитовете си нагоре, а копията им блестяха.
— Като враг? — каза Бедуйн сякаш самата мисъл за това беше невъзможна. — Не може да бъде! Не и в ден като днешния!
Някои от воините в залата заръмжаха предизвикателства. Те бяха достатъчно пияни и нямаха нищо против една кавга, но Тристан не им обърна внимание.
— Кой ще говори от името на Думнония? — попита той.
Членовете на съвета за миг се поколебаха. Оуейн, Артър, Гърийнт и Бедуйн имаха еднаква власт, главен сред тях нямаше. Принц Гърийнт, който никога не се самоизтъкваше, сви рамене, Оуейн гледаше Тристан злобно, а Артър почтително отстъпи думата на Бедуйн, който скромно предположи, че както той като кралски съветник, така и всеки мъж, може да говори от името на крал Мордред.
— Тогава кажи на крал Мордред — отсече Тристан, — че между моята страна и неговата ще има кръв, ако не получа справедливост.
Бедуйн се разтревожи и замаха с ръце, за да успокои духовете, докато измисли какво да каже. Но нищо не му дойде на ум и накрая се намеси Оуейн.
— Кажи каквото имаш да казваш — отсече той.
— Крал Утър беше обещал своето покровителство на една група от народа на моя баща — каза Тристан. — Хората дойдоха в Думнония по искане на Утър, за да работят в мините и да живеят в мир със своите съседи. Въпреки това в края на миналото лято някои от тези съседи дошли до тяхната мина и ги подложили на сеч и огън. Петдесет и осем мъртви, кажи това на своя крал. Сархаедът за жертвите ще включва цената на живота им плюс живота на човека, дал заповед за това клане. В противен случай ние ще дойдем с нашите собствени мечове и щитове и ще ви накараме да платите тази цена.
Оуейн дрезгаво се засмя.
— Малката Кърнау? Олеле, колко ни е страх!
Всички воини около мен крещяха пренебрежителни подигравки. Кърнау беше малка страна и не можеше да се мери със силата на Думнония. Епископ Бедуйн се опита да въдвори тишина, но залата беше пълна с пияни мъже, които изобщо не го слушаха. Те млъкнаха едва когато самият Оуейн поиска тишина.
— Аз, принце, чух да разправят, че мочурищата били нападнати от Черните щитове на ирландеца Енгас Мак Ейрем.
Тристан се изплю на пода.
— Ако са били те, значи са прелетели над цялата страна, защото никой не ги е забелязал да преминават. Освен това тия „ирландци“ не са откраднали и едно яйце от думнонец.
