който всичко това беше ужасно скучно. Танабурс ситнеше от колона до колона, плюеше и мърмореше заклинания. Когато мина покрай моето скривалище, аз се сниших още повече и клечах, докато престанах да усещам миризмата му. Пламъците пукаха в двете огнища, пушекът се стелеше под почернелия таван. Нямаше и следа от Нимю.
На посетителите беше поднесено вино с пушена риба и овесени питки. След това епископ Бедуйн взе думата и обясни на Норуена, че кралят на Силурия Гундлеус е дошъл в Думнония, за да предложи приятелството си на Великия крал, и тъй като минавал покрай Инис Уидрин, решил да прояви вежливост и да посети принц Мордред и неговата майка. Кралят бил донесъл някои подаръци на принца, каза Бедуйн, при което Гундлеус нехайно махна с ръка на носачите да излязат напред. Двамата войници отнесоха сандъка пред краката на Норуена. Принцесата не бе отронила нито дума до този момент. Тя продължи да мълчи и след като подаръците бяха извадени на килима пред нея. Сред тях имаше една хубава вълча кожа, две кожи от видра, една от бобър и една еленова кожа. Имаше и украшения — малка златна огърлица, няколко брошки, рог за пиене, покрит със сребърен обков, едно римско шише, направено от светлозелено стъкло с изящно оформен чучур и дръжка, наподобяваща венец. Празният сандък беше изнесен и в залата настана неловка тишина, тъй като никой не знаеше какво точно да каже. Гундлеус сочеше подаръците небрежно, епископ Бедуйн излъчваше доволство, Танабурс храчеше по някаква колона, продължавайки защитните си обреди, а Норуена гледаше в недоумение кралските подаръци, които в интерес на истината не бяха много щедри. От еленовата кожа можеше да се направи чифт ръкавици, кожите от видра бяха добри, но Норуена сигурно имаше и по-добри в плетените си кошове, а златната огърлица, която принцесата носеше на врата си, беше поне четири пъти по-тежка от тази, която лежеше в краката й. Брошките на Гундлеус бяха твърде леки, а рогът беше нащърбен. Само зеленото римско шише беше наистина ценно.
Накрая Бедуйн прекъсна неловкото мълчание:
— Даровете са прекрасни! Скъпи и прекрасни. Много щедро, кралю господарю.
Норуена кимна покорно в знак на съгласие. Детето започна да плаче и Рала, дойката, го отнесе в сянката зад колоните, даде му да суче и то млъкна.
— Престолонаследникът добре ли е? — проговори Гундлеус за първи път откакто беше влязъл в залата.
— Слава на Бога и на неговите светци, да — отвърна Норуена.
— А левият му крак оправи ли се — нетактично попита Гундлеус.
— Неговият крак няма да му попречи да язди, да върти меч или да седи на трона — отговори Норуена твърдо.
— Разбира се, разбира се — каза Гундлеус и хвърли поглед към гладното бебе. Усмихна се, протегна дългите си ръце и се огледа наоколо. Не беше казал и дума за женитба, нямаше и да каже в това обкръжение. Ако той искаше да се ожени за Норуена, щеше да попита Утър за това, не Норуена. Това посещение просто му даваше възможност да види булката. Той хвърли на принцесата разсеян поглед и отново се зазяпа по ъглите на залата, скрити в сянка.
— Значи това е бърлогата на лорд Мерлин, а? — каза Гундлеус. — Къде е той?
Никой не отговори. Танабурс драскаше в земята под ръба на килима и аз предположих, че заравя там някоя магия. По-късно, след като гостите си отидоха, потърсих това място и намерих малка кост, оформена като глиган, която хвърлих в огъня. Издигнаха се сини пламъци, които яростно пръщяха. Нимю каза, че точно така и трябвало да направя.
— Лорд Мерлин вероятно е в Ирландия — отговори най-сетне епископ Бедуйн. — А може и да е в северната пустош — добави той.
— А може и да е мъртъв — предположи Гундлеус.
— Моля се да не е — каза Бедуйн разпалено.
— Така ли? — обърна се Гундлеус и впери поглед в застаряващото лице на Бедуйн — Вие одобрявате ли Мерлин, епископ Бедуйн?
— Той е приятел, кралю господарю — каза Бедуйн.
Епископът беше достоен човек, който винаги се стремеше да поддържа мир между различните религии.
— Лорд Мерлин е друид, епископе, който мрази християните — Гундлеус се опитваше да предизвика Бедуйн.
— Сега в Британия има много християни — каза Бедуйн — и малко друиди. Аз мисля, че ние, привържениците на истинската вяра няма от какво да се страхуваме.
— Чу ли това, Танабурс? — обърна се Гундлеус към своя друид. — Епископът не се страхува от теб!
Танабурс не отговори. Проучвайки залата, той беше стигнал до вратата, водеща към покоите на Мерлин. Пред нея имаше преграда от духове. Преградата беше много проста — само два черепа, поставени от двете страни на вратата. Но въпреки това само друид би се осмелил да мине през невидимата бариера, а дори и друид би се спрял пред преграда, поставена от Мерлин.
— Тук ли ще останете тази нощ? — попита Бедуйн госта, опитвайки се да отклони разговора от темата за Мерлин.
— Не — каза грубо Гундлеус и се изправи.
Помислих, че си тръгва, но вместо това той погледна покрай Норуена към малката черна врата с черепите, пред която Танабурс трепереше като хрътка, подушила невидим глиган.
— Какво има зад тази врата? — попита кралят.
— Покоите на лорд Мерлин, кралю господарю — каза Бедуйн.
— Мястото пълно с тайни, а? — попита Гундлеус с алчен блясък в очите.
— Спални помещения, нищо повече — каза Бедуйн. Танабурс вдигна с трепереща ръка жезъла с полумесеца и го насочи към преградата на духовете. Гундлеус наблюдаваше изпълненията на своя друид, след това изпи виното си и хвърли рога на пода.
— Може пък и да спя тук в края на краищата — каза кралят, — но първо трябва да проверим спалните помещения.
Той махна на Танабурс да върви напред, но друидът беше неспокоен. Мерлин беше най-великият друид в Британия. От него се страхуваха дори отвъд Ирландско море. Едва ли някой би се осмелил с лека ръка да се бърка в живота му. Само че от месеци никой не беше виждал великия човек, дори се говореше, че силата на Мерлин отслабва и доказателство за това е смъртта на принц Мордред. Освен всичко друго Танабурс (подобно на господаря си) изглежда бе пленен от идеята да притежава тайните, скрити зад вратата, тайни, които можеха да го направят толкова могъщ и начетен, колкото самия Мерлин.
— Отвори вратата! — заповяда му Гундлеус.
С трепереща ръка друидът протегна жезъла към един от черепите, поколеба се, но докосна пожълтялата кост. Нищо не се случи. Танабурс плю върху черепа, след това го катурна и дръпна жезъла назад сякаш току що бе сръчкал спяща змия. Отново нищо не се случи и той посегна със свободната си ръка към дървената дръжка на вратата.
Но застина ужасен.
Сред опушената тъмнина на залата беше прокънтял смразяващ писък — писък на измъчвано момиче. При този ужасяващ звук друидът отстъпи назад. Норуена изкрещя от страх и се прекръсти. Бебето Мордред се разплака неутешимо, въпреки че Рала опита какво ли не, за да го успокои. Гундлеус също замръзна в първия момент, но когато звукът заглъхна, той се засмя.
— Воинът не се плаши от писъците на едно момиче.
Той тръгна към вратата без да обръща внимание на епископ Бедуйн, който се опитваше с разперени ръце да го спре без да го докосва.
Откъм черната врата се чу трясък. Беше толкова силен и внезапен, че всички подскочихме. Първо си помислих, че вратата е паднала, но после видях, че от дървените й греди стърчи върхът на копие. Сребристото острие блестеше върху стария почернял дъб и аз се опитах да си представя каква нечовешка сила е била необходима, за да се забие тази стомана в дебелата греда.
Внезапната поява на копието спря дори Гундлеус, но войниците му го гледаха и за него нямаше връщане назад. Той направи знака против зло, плю върху острието, приближи се до вратата, повдигна резето и я отвори.
Но веднага отстъпи крачка назад, а лицето му се изкриви от ужас. Виждах очите му, разширени от страх.
