Внезапно Сердик се протегна и хвана една от плитките в брадата на Мерлин.
— Предлагам ти много злато, старче.
— Вече ти казах цената — озъби се Мерлин и се опита да отстъпи, но Сердик нави плитката около ръкат си и не му позволи.
— Ще ти дам толкова злато, колкото тежиш — предложи Сердик.
— Само срещу черния ти дроб.
Сердик замахна със сакския меч, острието изсвистя и отряза плитката. Той отстъпи назад.
— Поиграй си с твоя казан, Мерлин от Авалон — каза той и захвърли меча настрана, — но някой ден аз ще сготвя твоя черен дроб в него и ще го хвърля на кучетата си.
Нимю се вторачи в краля пребледняла. Мерлин бе толкова шокиран, че не можеше да мръдне камо ли да приказва, а моите копиеносци просто стояха с отворена уста.
— Продължавайте, глупаци такива — изсъсках им аз. — На работа! — бях покрусен. Никога не бях виждал някой да унижава Мерлин по този начин, дори не можех да си представя, че това е възможно.
Мерлин разтърка наранената си брада.
— Един ден, кралю господарю — каза той тихо — ще си отмъстя.
Сердик сви рамене пред тази немощна заплаха и се върна при своите хора. Даде отрязаната плитка на Динас, който се поклони в знак на благодарност. Плюх срещу злото, защото знаех, че сега двамата силурци можеха да сторят наистина голямо зло. Малко са тези неща, които при правене на магии притежават силата на отрязаната коса или нокти, взети от враг. Точно затова никога не забравяме да горим отрязаните коси и нокти, за да не попаднат в ръцете на човек, който ни мисли злото. И дете може да направи беля с кичур коса.
— Искате ли да взема плитката, господарю? — попитах аз Мерлин.
— Не ставай смешен, Дерфел — каза той уморено, хвърляйки поглед към двадесетте копиеносци на Сердик. — Да не мислиш, че можеш всичките да ги избиеш? — поклати глава, после се усмихна на Нимю. — Виждаш ли колко сме далеч от нашите Богове тук? — опита се да обясни своята безпомощност.
— Копайте — кресна Нимю на моите хора, макар че те вече бяха свършили с изхвърлянето на пясъка и камъните и вече се мъчеха да вдигнат първата от големите дървени трупи. Сердик, който очевидно бе дошъл в храма само защото Динас и Лавейн му бяха казали, че Мерлин търси съкровище, заповяда на трима от своите копиеносци да помогнат. Тримата скочиха в ямата, запънаха копията си под гредата и бавно, бавно започнаха да я отлепват, докато накрая я повдигнаха достатъчно, та моите хора да успеят да я хванат и да я издърпат.
Това бе ямата за кръвта — мястото, където умиращият бик се прощава с живота, а кръвта му изтича в майката земя. По някое време обаче ямата умело била замаскирана с дебелите греди, върху които нахвърляли пясък, чакъл и по-едри камъни.
— Това е станало, когато римляните си тръгнали — тихо каза Мерлин и отново потърка брадата си.
— Господарю — смутолевих аз, наскърбен от унижението, което беше преживял.
— Не се тревожи, Дерфел — докосна той рамото ми. — Мислиш, че ще поискам огън от Боговете? Че ще накарам земята да се разтвори и да го погълне? Или ще повикам змията от света на духовете?
— Да, господарю — отвърнах аз нещастен.
— Никой не може да командва магиите, Дерфел — понижи той гласа си още повече. — Можем само да ги използваме, а тук просто няма магии, които ние можем да използваме. Ето затова ни трябват Съкровищата. На Самейн, Дерфел, аз ще събера Съкровищата и ще извадя Свещения съд. Ще запалим огньове и тогава ще направим заклинание, което ще накара небето да запищи, а земята да застене. Давам ти думата си. Цел живот съм чакал този момент, той ще върне магията отново в Британия — облегна се той на една колона и погали брадата там, където бе отрязана плитката. — Нашите приятели от Силурия — погледна Мерлин към чернобрадите близнаци — са решили да ме предизвикват, но силата на кичур брада от един старец не може да се мери с мощта на Свещения съд. Един кичур не може да навреди на накиго освен на мен, а Свещения съд, Дерфел, Свещения съд ще накара цяла Британия да потръпне и ще накара тези двама мошеници да дойдат на колене при мен, за да ме молят за милост. Но дотогава, Дерфел, дотогава ще трябва да гледаш как враговете ни преуспяват. Боговете се отдалечават все повече и повече. Тяхната сила отслабва и ние, които ги обичаме, също отслабваме, но това няма да продължи вечно. Ние ще ги повикаме обратно при нас и тогава магията, която сега е толкова слаба в Британия ще се сгъсти, ще заприлича на мъглата в Инис Мон — той отново докосна раненото ми рамо. — Обещавам ти.
Сердик ни наблюдаваше. Не можеше да ни чуе, но по лицето му личеше, че положението много го забавлява.
— Тоя ще вземе онова, което ще намерим в ямата, господарю — измърморих аз.
— Моля се да не разбере колко е ценно — каза тихо Мерлин.
— Но те ще разберат, господарю — погледнах аз към двамата друиди, облечени в бяло.
— Те са предатели, змии — изсъска Мерлин тихо и се вторачи в Динас и Лавейн, които се бяха приближили до ямата, — но дори и да вземат каквото намерим, аз все пак ще имам единадесет от тринадесетте Съкровища, Дерфел, а знам къде мога да намеря и дванадесетото. За последните хиляда години в Британия никой друг не е събирал такава мощ в ръцете си — Мерлин се облегна на жезъла си. — Тоя крал ще пати, повярвай ми.
Копиеносците извлякоха и последната греда от ямата и я хвърлиха с трясък върху каменните плочи. Потните воини отстъпиха встрани, когато Сердик и силурските друиди бавно тръгнаха напред и се вгледаха в ямата. Сердик дълго време стоя навел глава над дупката, после се разсмя. Смехът му отекна под високия изрисуван таван. Той доведе своите копиеносци на ръба на ямата, те погледнаха вътре и също се разсмяха.
— Харесвам врагове, които вярват толкова много в подобни боклуци — Сердик избута хората си и ни направи знак да се приближим. — Ела и виж, какво си открил, Мерлин от Авалон.
Отидох с Мерлин до ръба на ямата и видях вътре сплетени влажни дърва. Изглеждаше просто като купчина дърва за огрев, съчки, при това някои изгнили от влагата, която се процеждаше в единия ъгъл на облицованата с тухли яма. Останалата част от дървата бяха толкова стари и крехки, струваше ми се, че след миг ще пламнат и ще се превърнат в пепел.
— Какво е това? — попитах аз Мерлин.
— Изглежда сме търсили не където трябва — отвърна той на сакски. — Ела — мина той отново на британски — само си загубих времето.
— Но ние не сме си губили времето — обади се Динас с дрезгавия си глас.
— Виждам едно колело — каза Лавейн. Мерлин бавно се обърна, беше съкрушен. Опита се да измами Сердик и близнаците от Силурия, но се беше провалил напълно.
— Две колела — уточни Динас.
— И дръжка — добави Лавейн, — нарязана на три парчета.
Отново се вгледах в нахвърляните цепеници и пак не видях нищо друго освен тях. Но после осъзнах, че някои от парчетата бяха извити и ако ги съединиш с множеството къси пръчки, пръснати из купа, щяха да се получат две колела. Сред парчетата от колелата имаше и някакви тънки плотове и една дълга дръжка на копие, дебела колкото китката ми, но беше счупена на три, за да може да влезе в ямата. Имаше и една главина на колело с цепнатина в средата, голяма колкото да влезе острието на нож. Дървата всъщност бяха останките на малка древна колесница, като тези които навремето британските воини карали в битка.
— Колесницата на Модрона — каза почтително Динас.
— Модрона — добави Лавейн — майката на Боговете.
— Чиято колесница — продължи Динас — свързва земята с небесата.
— А Мерлин не я иска — презрително каза Динас.
— Тогава ние ще вземем колесницата — заяви Лавейн.
Преводачът на Сердик направи каквото можа, за да преведе всичко това на краля, но беше ясно, че Сердик продължава да не проявява никакъв интерес към това жалко събиране на изпочупени и изгнили дърва. Но въпреки това заповяда на своите копиеносци да поставят парчетиите в едно наметало. И когато всичко бе готово Лавейн взе вързопа. Нимю изсъска срещу тях някакво проклятие, но Лавейн само се изсмя.
— Да не искаш да се биеш с нас за колесницата? — попита я той и врътна брадичка към хората на
