в Инис Уидрин не било останало нито едно от единадесетте Съкровища, събрани от Мерлин. В пепелта не намерили дори Свещения съд — обгореното сърце на Думнония било празно.
Изглежда новите Богове бяха решили да провалят плановете на Мерлин или пък близнаците от Силурия бяха направили могъщо заклинание над отрязаната плитка от брадата на стария друид, защото Свещения съд и всички други Съкровища бяха изчезнали.
А аз тръгнах на север да взема Сийнуин.
ЧАСТ ТРЕТА
КАМЕЛОТ
— Всичките Съкровища ли изгоряха? — попита ме Игрейн.
— Всичките — отвърнах аз — изчезнаха.
— Горкият Мерлин — промълви Игрейн. Бе седнала както обикновено върху рамката на моя прозорец, но днес е много студено и тя се е увила добре в дебела пелерина от боброви кожи. Постъпила е разумно, защото денят наистина е отвратително студен. Сутринта бръскаше сняг, а небето на запад бе натежало от зловещи оловносиви облаци.
— Не мога да остана дълго — предупреди ме Игрейн, когато пристигна и се зае да рови в изписаните пергаменти. — ако завали сняг.
— Ще вали. Пълно е с диви плодове в гората, а това винаги означава, че зимата ще бъде тежка.
— Старците говорят така всяка година — отбеляза кисело Игрейн.
— Когато си стар всяка зима ти изглежда тежка.
— На колко години беше Мерлин?
— Когато загуби Свещения съд ли? Почти осемдесет. Но той живя още доста след това.
— Но така и не възстанови своята кула на сънищата, нали? — попита Игрейн.
— Не.
Тя въздъхна и придърпа разкошната си пелерина по-плътно около себе си.
— И аз искам да си имам кула на сънищата. Толкова би ми харесало да си има кула на сънищата.
— Тогава наредете да ви издигнат една кула — посъветвах я аз. — Нали сте кралица. Давайте заповеди, вдигайте шум. Толкова е просто — четиристенна кула без покрив и една платформа, закачена на средата на височината й. След като я построят никой няма да може да влиза там освен вас. Номерът е да спите върху платформата и да чакате Боговете да ви изпратят послание. Мерлин все разправяше, че било ужасно студено да се спи там през зимата.
— И той беше скрил Свещения съд — предположи Игрейн — върху платформата, така ли?
— Да.
— Но Свещения съд не изгоря, нали брат Дерфел?
— Историята за Свещения съд продължава — признах аз, — но няма сега да ви я разкажа.
Тя ми се изплези. Днес изглежда невероятно красива. Може би студът беше обагрил страните й в червено и бе запалил искри в тъмните й очи, или може би бобровите кожи просто й отиваха, но ми се струва, че причината е другаде — тя май е бременна. Винаги познавах, когато Сийнуин беше бременна. В Игрейн забелязвам същия порив за живот. Но тя не отваря дума, значи и аз няма да я питам. Тя доста дълго моли Господ да я дари с дете и може би нашият християнски Бог наистина чува молитвите ни. Това ни е единствената надежда, защото нашите собствени Богове са мъртви, или избягали или просто не ги е грижа за нас.
— Менестрелите — поде Игрейн и разбрах, че пак ще изкарва на показ моите недостатъци като разказвач — казват, че битката при Лондон била ужасна. Разправят, че Артур се сражавал цял ден.
— Десет минути — отсякох аз.
— Освен това всички менестрели твърдят, че Ланселот го е спасил, пристигайки в последния момент със сто копиеносци.
— Така разправят, защото песните са писани от поетите на Ланселот.
Тя тъжно поклати глава.
— Ако това — тупна с ръка по кожената чанта, в която бе сложила готовите пергаменти — е единственото описание на живота на Ланселот, Дерфел, какво ще си помислят хората за поетите? Че поетите лъжат?
— Кой го е грижа какво ще си помислят хората? — сопнха й се аз. — Поетите и без това винаги лъжат. За това им плащат. Вие обаче поискахте да чуете истината, а като я казвам се оплаквате.
— Воините на Ланселот, копиеносци тъй смели, страхът на саксите взели, вдовици създали и злато на хората си раздали — започна да рецитира Игрейн.
— Спри, моля те — прекъснах я аз. — Чух тази песен седмица след като бе написана!
— Но ако песните са лъгали, Артур защо е мълчал?
— Защото никога не се е интересувал от песни. И защо му трябваше? Той беше воин, а не певец. Стигаше му неговите воини да пеят преди битка, другото не го интересуваше. Още повече самият той изобщо не можеше да пее. Мислеше, че има глас, но според Сийнуин неговото пеене приличаше по-скоро на мучене.
Игрейн се намръщи.
— Все още не мога да разбера, защо мирът, сключен от Ланселот, е бил толкова лош.
— Не е толкова трудно за разбирне — казах аз. Смъкнах се от столчето и отидох до камината. С една пръчка измъкнах от малкото огънче няколко светещи живи въгленчета. Подредих шест от тях в права линия на пода, после ги разделих на две — от едната страна четири, от другата две.
— Тези четири представляват войските на Аел. Двете са на Сердик. Сега разбираш, че никога нямаше да можем да бием саксите, ако всички въгленчета бяха наедно. Не бихме могли да бием шестте, но можехме да бием четирите. Такъв беше и планът на Артур — първо да разбием тези четири, а после да се обърнем и да ударим другите две и така щяхме да изчистим Британия от саксите. А като сключи мир, Ланселот засили позициите на Сердик — добавих ново въгленче към отделените две, така че сега срещу групата на четирите вече стояха три други. Размахах пръчката, за да угася пламъчето на върха й. — Ние изтощихме силите на Аел, но и нашите сили намаляха, защото вече не можехме да разчитаме на тристата копиеносци на Ланселот. Те бяха обвързани с обещанието на Ланселот за мир. Това увеличи още повече силата на Сердик — бутнах аз две от въгленчетата на Аел в лагера на Сердик, вече бяха пет на две в полза на Сердик. — Така единственият резултат, който постигнахме, беше, че отслабихме силите на Аел и засилихме позициите на Сердик. Ето това направи мирът на Ланселот.
— Уроци по смятане ли даваш на нашата кралица? — вмъкна се Сенсъм в стаята ми с подозрително изражение на лицето. — А аз си мислех, че пишете евангелие — добави той лукаво.
— Петте хляба и двете риби — каза бързо Игрейн. — Брат Дерфел се чудеше дали не са били пет риби и два хляба, но аз съм сигурна, че е точно обратното. Права ли съм, лорд епископ?
— Милейди е съвсем права — отвърна Сенсъм. — А брат Дерфел е недостоен християнин. Как може такъв невежа да пише евангелие за саксите?
— Само с вашата любяща подкрепа, лорд епископ — усмихна му се Игрейн, — и разбира се, с подкрепата на моя съпруг. Или искате да кажа на краля, че се противопоставяте на неговата воля за тази дреболия?
— Ако сторите това, на съвестта ви ще тежи най-голямата лъжа — отстъпи Сенсъм сам принуден да излъже, надхитрен от моята умна кралица. — Дойдох да ви кажа, лейди, че всеки миг може да завали сняг и вашите копиеносци се тревожат.
Тя вдигна чантата с пергаментите и ми се усмихна.
— Ще се видим, когато снегът си отиде, брат Дерфел.
— Ще се моля за този момент, лейди.
Тя отново се усмихна. Мина покрай светеца, който направи полупоклон, когато Игрейн излезе през вратата. Но щом й видя гърба, той се изправи и се вторачи в мен. Кичурите над ушите му, заради които го нарекохме навремето „господаря на мишките“, сега са побелели, но възрастта не е смекчила характера на светеца. Той все още е готов да ругае за всяко нещо, а болката, която все още изпитва като уринира, само го прави по-зъл.
— В ада има специално място за лъжците, брат Дерфел — изсъска той срещу мен.
