огъня, рогозките на пода, дори стените на къщите бяха напоени с влага. Копията ръждясаха на стойките си, складираното зърно прорасна или мухляса, а западният дъждът продължаваше безмилостно да ни залива с дъжд. Двамата със Сийнуин направихме всичко възможно да спрем течовете в Дун Карик. Нейният брат й бе донесъл от Поуис като подарък вълчи кожи и ние ги закачихме по дървените стените, но самият въздух под покривните греди като че ли бе мокър. Огньовете горяха мрачно и неохотно ни даряваха с измъчена топлина и много повече пушек, от който ни почервеняваха очите. И двете ни дъщери се държаха ужасно в началото на онази зима. Моруена, най-голямата, която обикновено е най-спокойното и доволно дете, стана свадлива и толкова упорито себична, че Сийнуин дори й посягаше.
— Липсва й Гуидър — каза ми Сийнуин после. Артур бе заповядал Гуидър да не се отделя от него, затова момчето бе тръгнало с баща си към Гуент.
— Трябва да се оженят догодина — добави Сийнуин. — Това ще я излекува.
— Ако Артур разреши на Гуидър да се ожени за ния, — отговорих аз мрачно. — Напоследък не ни обича много.
Когато Артур тръгваше към Гуент поисках да го придружа, но той категорично ми бе отказал. Преди си мислех, че съм най-добрият му приятел, но сега дори поздравът му към мен приличаше повече на ръмжене.
— Той мисли, че аз съм изложил на риск живота на Гуидър.
— Не е вярно — заспори Сийнуин, — Артур се отдалечи от теб още след оная нощта, когато той откри предателството на Гуинивиър.
— Защо трябваше това да промени отношенията ни?
— Защото ти беше с него, скъпи мой — обясни ми търпеливо Сийнуин, — и когато е с теб той не може да се преструва, че нищо не се е случило. Ти стана свидетел на неговия срам. Когато те вижда, той си спомня за нея. Освен това ти завижда.
— Завижда ли ми?
Тя се усмихна.
— Той мисли, че ти си щастлив. Сега си мисли, че ако навремето се беше оженил за мен и той щеше да е щастлив.
— Навярно наистина щеше да е щастлив — казах аз.
— Той дори ми предложи — изтърси Сийнуин безгрижно.
— Какво е направил? — избухнах аз. Тя ме успокои.
— Не беше на сериозно, Дерфел. Горкият човек имаше нужда от утеха. Той си мисли, че щом една жена е отхвърлила мъжа си, всяка може да го направи, и така ме попита.
Аз пипнах дръжката на Хюелбейн.
— И ти не си ми казала.
— Че защо? Нямаше нищо за казване. Той ме попита много непохватно и за му казах, че съм се заклела пред Боговете да бъда с теб. Казах му го много внимателно, а той се засрами. Освен това му обещах да не ти казвам, а пък наруших обещанието си, което означава, че Боговете ще ме накажат.
Тя сви рамене сякаш признаваше, че наказанието щеше да си е заслужено и така щеше да бъде прието.
— Той има нужда от съпруга — добави тя.
— Или просто от жена.
— Не — поклати глава Сийнуин. — Той не е по случайните връзки. Не може да легне с една жена и после да си тръгне. Той смесва желанието с любовта. Когато Артур отдаде душата си, той дава всичко от себе си, не може да даде само малка част.
Все още бях ядосан.
— И какво си е мислел, че ще направя аз, когато се ожени за теб?
— Мислеше, че ти ще управляваш Думнония като настойник на Мордред — отговори Сийнуин. — Имаше странната идея да отида с него в Брослианд и там да живеем като деца под слънцето, а ти щеше да останеш тук и да раззгромиш саксите — каза тя и се засмя.
— Кога ти предложи това?
— В деня, когато ти заповяда да отидеш при Аел. Сигурно си мислеше, че ще избягам с него докато теб те няма.
— Или се е надявал, че Аел ще ме убие — възнегодувах аз като си спомних обещанието на саксите да убиват всеки наш пратеник.
— След това той се чувстваше много неудобно — увери ме сериозно Сийнуин. — А ти няма да му казваш, че съм ти казала — настоя тя, аз й обещах и спазих обещанието си. — Наистина не беше сериозно — добави Сийнуин, завършвайки разговора. — Сигурно щеше да остане като гръмнат, ако се бях съгласила. Той ме попита, Дерфел, защото го боли, а мъжете като ги боли, действат, движени от отчаянието. Това, което той всъщност желае, е да избяга с Гуинивиър, но не може, защото гордостта не му позволява и защото знае, че ние всички се нуждаем от него, за да разгромим саксите.
Нуждаехме се от копиеносците на Мюриг, за да ги разгромим, но не знаехме как вървят преговорите на Артур с Гуент. Минаха седмици, а никаква вест не идваше от север. Един странстващ свещеник от Гуент ни каца, че Артур, Мюриг,з Кунеглас и Емрис разговаряли цяла седмица в Буриум, столицата на Гуент, но свещеникът не знаеше до какви решения са стигнали. Свещеникът беше дребен, мургав мъж с кривогледи очи и с брада, оформена с пчелен восък във вид на кръст. Беше дошъл в Дун Карик, защото в селцето нямаше църква, а той искаше да съгради. Подобно на другите пътуващи свещеници и този кръстосваше страната, придружен от жени. Неговите бяха три, всичките одърпани и скупчени около него. За пръви път чух за пристигането му, когато той започна да проповядва пред ковачницата край потока и изпратих Исса и двама копиеносци да го доведат горе в замъка. Нахранихме го с каша от покълнали ечемичени зърна, която той лакомо изяде като лапаше горещата смес в устата си и после съскаше и пръскаше слюнки, защото си бе игорил езика. По странната му брада полепнаха петна от кашата. Жените му отказаха да ядат, докато той не се наяде.
— Знам само, че Артур е заминал на запад, лорд — отговори той на нетърпеливите ни въпроси.
— За къде?
— Към Демеция, лорд. Да се срещне с Енгас Мак Ейрем.
— Защо?
Той сви рамене.
— Не знам, лорд.
— Крал Мюриг подготвя ли се за война? — попитах аз.
— Той е готов да защитава своята територия, лорд.
— А ще защити ли Думнония?
— Само ако Думнония признае единствения, истинския Бог — каза свещеника и се прекръсти с дървената лъжица, опръсквайки мърлявото си расо с ечемичена каша. — Нашият крал е ревностен християнин и няма да даде своите копия на езичници.
Той погледна към волския череп, прикован към една от покривните ни греди и направи отново кръстния знак.
— Ако саксите превземат Думнония — казах аз, — не след дълго същата съдба ще сполети и Гуент.
— Христос ще закриля Гуент — убедено заяви свещеникът. Той подаде купата на една от жените си, която обра с мръсния си пръст оскъдните останки. — Христос ще опази и вас, лорд — продължи свещеникът, — ако смирено сведете глава пред Него. Ако се откажете от вашите Богове и се покръстите, догодина победата ще бъде ваша.
— Тогава защо Ланселот не успя миналото лято? — попита Сийнуин.
Свещеникът погледна към нея със здравото си око, а другото се зарея някъде из сенките.
— Крал Ланселот, лейди, не беше Избранникът. Избранникът е крал Мюриг. В нашите свещени писания се казва, че ще бъде избран един човек и както изглежда крал Ланселот не е бил този човек.
— Избран за какво? — попита Сийнуин.
Свещеникът се втренчи в нея; тя все още бе толкова красива жена, толкова светла и спокойна, звездата на Поуис.
— Избран, лейди, да обедини всички народи в Британия във вярата в живия Бог. Сакси и брити, гуенти и
