който бе приготвено месото, вече загасваше и димът се виеше нагоре към ярките звезди, обсипали небето. Лунният сърп висеше ниско над южните хълмове и осветяваше силуетите на часовите, които се разхождаха върху укрепителния вал.
— Искам да видя всичко докрай — каза тя, и очите и светнаха в сянката. — От години не съм изпитвала такова удоволствие, Дерфел, от години.
— Това което ще стане в долината утре, лейди, няма да ви достави удоволствие. Това ще е жестока работа.
— Знам, но твоите хора смятат, че аз ще им донеса победата. Нима ще ги лишиш от присъствието ми в най-тежкия момент?
— Не, лейди — отговорих аз. — Но се пазете, умолявам ви.
Тя се усмихна на страстта, с която я помолих.
— Загрижен си за живота ми ли, Дерфел, или те е страх, че ще си навлечеш гнева на Артур, ако ми се случи нещо?
Аз се поколебах.
— Мисля, че може и да се разгневи, лейди — признах аз. За известно време Гуинивиър размисляше върху този отговор. Накрая попита:
— Той пита ли за мен?
— Не — честно отговорих аз, — нито веднъж.
Тя се втренчи в останките от огъня.
— Може би е влюбен в Арганте — каза тя със съжаление.
— Струва ми се, че въобще не може да я понася — отговорих аз. Преди седмица нямаше да съм толкова откровен, но с Гуинивиър се бяхме сближили през последните дни. — Тя е твърде млада за него — продължих аз, — и не е достатъчно умна.
Гуинивиър вдигна поглед към мен, а в очите й заедно с отражението на пламъците гореше предизвикателство.
— Умна — каза тя. — Някога аз мислех, че съм умна. Но вие всички ме смятате за глупачка, нали?
— Не, лейди.
— Никога не си умеел да лъжеш, Дерфел. Затова и никога не си бил царедворец. Един царедворец трябва да може да лъже с усмивка.
Тя отново се загледа в огъня. Дълго време мълча, и когато пак заговори нежният присмех в гласа й бе изчезнал. Може би близостта на предстоящата битка я караше да бъде откровена, не знам, но сподели с мен нещо, което никога не бях чувал преди от нея.
— Бях истинска глупачка — тихо промълви тя, толкова тихо, че трябваше да се наведа напред, за да доловя думите й, заглушавани от пукането на огъня и песните на моите хора.
— Сега си казвам, че е било някаква лудост — продължи тя, — но не мисля, че е така. Беше просто амбиция. Исках просто да бъда жена на крал.
— Вие бяхте — вдигнах рамене аз. А тя поклати глава.
— Артур не е крал. Той не е тиранин, а аз мисля, че исках от него да бъде тиранин, нещо като Горфидид.
Горфидид беше бащата на Сийнуин и Кунеглас, зъл крал на Поуис, враг на Артур, и ако слуховете бяха верни, любовник на Гуинивиър. Изглежда и тя мислеше за тези слухове, защото изведнъж се вторачи в очите ми.
— Казвала ли съм ти някога, че той се опита да ме изнасили?
— Да, лейди.
— Не съм ти казала истината — призна тя мрачно. — Той не само се опита, а ме изнасили. Или аз си внуших, че е изнасилване.
Думите й идваха на кратки спазми, сякаш й беше много трудно да признае истината.
— Но може би изобщо не беше изнасилване. Аз исках злато, почести, положение.
Гуинивиър си играеше с полите на дрехата си като дърпаше нишки от протърканата ленена тъкан. Бях смутен, но не я прекъснах, защото знаех, че тя искаше да говори.
— Но не успях да ги получа от него. Той знаеше съвсем точно какво искам, но по-добре знаеше какво самият той иска, и нямаше никакво намерение да си плати за полученото. Вместо това ме сгоди за Валърин. Знаеш ли какво щях да направя от Валърин? — очите й отново се втренчиха право в моите и този път блестяха не просто поради отражението на пламъците, а защото бяха пълни със сълзи.
— Не, лейди.
— Щях да го направя крал на Поуис — каза тя отмъстително. — Щях да използвам Валърин, за да си отмъстя на Горфидид. Можех да го направя, но тогава срещнах Артур.
— При долината Лъг — вметнах предпазливо, — аз убих Валърин.
— Знам.
— А на пръста му имаше пръстен, лейди — продължих тихо, — с вашия знак.
Тя се втренчи в мен. Знаеше кой пръстен имах пред вид.
— И върху него имаше любовен кръст, нали? — промълви тя.
— Да, лейди — казах аз и докоснах собствения си любовен пръстен, който беше точно като пръстена на Сийнуин. Много хора носеха любовни пръстени с врязан в тях кръст, но не бяха мнозина онези, които имаха пръстени с кръстове, направени от злато, взето от Свещения съд на Клидно Ейдин като Сийнуин и мен.
— Какво направи с пръстена? — попита Гуинивиър.
— Хвърлих го в реката.
— Каза ли на някого?
— Само на Сийнуин — отговорих аз. — И Исса знае, защото той намери пръстена и ми го донесе.
— И не си казал на Артур?
— Не.
Тя се усмихна.
— Мисля, че си бил по-добър приятел, отколкото съм знаела, Дерфел.
— На Артур, лейди. Направих го заради него, а не заради вас.
— Предполагам — извърна се Гуинивиър и се загледа пак в огъня. — Когато всичко това свърши — каза тя, — ще се опитам да дам на Артур каквото иска.
— Себе си ли?
Моето предположение като че ли я изненада.
— Нима това иска той?
— Той ви обича — казах аз. — Може да не пита за вас, но винаги ви търси с очи, когато идва тук. Той ви търсеше дори когато бяхте в Инис Уидрин. Никога не ми говореше за вас, но проглуши ушите на Сийнуин.
Гуинивиър се намръщи.
— Знаеш ли, Дерфел, как човек може да се пресити от любов Аз не искам да ме боготворят. Не искам да ми изпълняват всяка прищявка. Искам да се справям с предизвикателства.
Тя говореше с жар и аз отворих уста да защитя Артур, но тя вдигна ръка да не я прекъсвам.
— Знам, Дерфел, че сега нямам право нищо да искам. Ще бъда послушна, обещавам ти — усмихна се тя. — Знаеш ли, защо Артур не ми обръща внимание сега?
— Не, лейди.
— Защото не иска да се изправи срещу мен преди да е спечелил победа.
Помислих, че вероятно е права, но досега Артур не бе показал явно любовта си, затова реших, че е най-добре да не й вдъхвам прекалено големи надежди.
— Може победата да се окаже напълно достатъчно удовлетворение — казах аз. Гуинивиър поклати глава.
— Аз го познавам по-добре от теб, Дерфел. Познавам го толкова добре, че мога да го опиша с една дума.
Опитах се да реша коя би могла да бъде тази дума. Смел? Положително, но това не разкриваше неговата грижовност и всеотдайност. Чудех се дали „всеотдаен“ бе по-подходяща дума, но с нея не можеше да се опише как никога не се свърта на едно място. Добър? — той със сигурност бе добър, но тази проста
