успешен начин за привличане на нови вярващи, макар че Мордред отмени декрета, веднага щом разбра колко много души спасява за сметка на златото си. Но тогава Сенсъм убеди краля, че църквата и само църквата трябва да е отговорна за събирането на данъците от християните. Това увеличи приходите за една година, но на следващата те отново намаляха, след като християните установиха, че им излиза по-евтино да подкупват Сенсъм, отколкото да плащат на краля. Тогава Сенсъм предложи да се удвоят данъците на всички езичници, но Арганте и Фергал се изправиха срещу него и той не можа да се наложи. Тогава Арганте предложи да се удвоят данъците на саксите, но Сеграмор отказа да събира такива големи суми, защото заяви, че това само ще предизвика бунт в онези части от Лоегир, където се бяхме настанили. Не е чудно, че мразех да присъствам на съветите, и след като година-две се наслушах на подобни безплодни спорове съвсем престанах да ходя. Исса продължаваше да събира данъци, но само честните хора плащаха, а като че ли с всяка измината година честните хора ставаха все по-малко и по-малко и Мордред непрекъснато се оплакваше от безпаричие, а богатствата на Сенсъм и Арганте нарастваха.
Арганте се сдоби с богатства, но не и с деца. Понякога ходеше в Брослианд, много рядко се случваше и Мордред да се върне в Думнония, но Арганте така и не наду корема след някоя от тези срещи. Молеше се, принасяше жертви и посещаваше свещени извори само и само да роди дете, но си оставаше безплодна. Помня вонята по време на заседанията на съвета, сигурно носеше превръзка наплескана с изпражненията на новородено бебе, което се смяташе за сигурен лек срещу безплодие, но нямаше никакъв резултат нито от това, нито от отварите от дива тиква и мандрагора, с които се наливаше всеки ден. Накрая Сенсъм я убеди, че само християнството може да я дари с чудото да стане майка и две години след заминаването на Мордред за Брослианд, Арганте изхвърли друида си Фергал от двореца и публично се покръсти в река Фрау, която тече откъм северната страна на Дурновария. Шест месеца тя ежедневно посещаваше службите в огромната църква, построена от Сенсъм в центъра на града, но в края на шестте месеца коремът й бе толкова плосък колкото и преди да нагази в реката. Така че Фергал бе повикан отново в двореца, а той домъкна нови буламачи от изпражнения на прилепи и кръв от невестулка, които трябваше да направят от Арганте майка.
По това време Гуидър и Моруена вече се бяха оженили и бяха създали първото си дете. То беше момче и те го кръстиха на Артур, но всички му викаха Артур-бач — Малкия Артур. Детето бе кръстено от епископ Емрис, а Арганте възприе церемонията като провокация. Тя знаеше, че нито Артур, нито Гуинивиър изпитваха голяма любов към християнството, и че като кръщаваха внука си в името на Христа те просто искаха да се харесат на християните в Думнония, защото Гуидър щеше да има нужда от тяхната подкрепа, ако искаше да заеме думнонския престол. Освен това, самото съществуване на Артур-бач бе упрек към Мордред. Един крал трябваше да може да създава деца, това бе негово задължение, а Мордред не можеше да изпълни дълга си. Нямаше значение, че бе пръснал копелета надлъж и нашир из Думнония и Арморика, щом не можеше да накара Арганте да му роди наследник. Кралицата започна мрачно да говори за неговия сакат крак, спомни си за злокобните предзнаменования при неговото раждане и злобно гледаше към Силурия, където нейната съперница, дъщеря ми, се оказа способна да ражда нови принцове. Кралицата ставаше все по-отчаяна и по-отчаяна, дори започна да бърка в съкровището си и да плаща злато на всеки мошеник, който й обещаеше, че ще излекува безплодието й. Но и всички магьосници в Британия да се бяха събрали пак нямаше да могат да й помогнат да забременее, както впрочем, ако бяха верни слуховете, не успяха да й помогнат и половината от копиеносците от дворцовата стража. И през цялото време Гуидър чакаше в Силурия, а Арганте знаеше, че ако тя не успее да роди свой наследник Мордред умре, Гуидър ще стане крал в Думнония.
Аз направих всичко възможно да запазя мира в онези първи години от управлението на Мордред и известно време бях улеснен в усилията си от отсъствието на краля. Аз назначавах магистратите и благодарение на това бях сигурен, че страната се управлява според справедливите закони на Артур. Той винаги е обичал добрите закони, които според него сплотяваха кралството както кожената обвивка притиска една към друга върбовите дъски на щита. Затова Артур много внимателно подбираше магистратите и назначаваше само хора, на които можеше да се довери, че ще бъдат безпристрастни. Повечето бяха земевладелци, търговци или свещеници, и почти всички бяха достатъчно богати, та да не се изкушават от разлагащото влияние на златото. Ако хората могат да купуват закона, казваше Артур, този закон не струва и пукната пара. Затова неговите магистрати бяха известни със своята честност, но народа в Думнония бързо откри, че магистратите могат да бъдат заобикаляни. Даваха пари на Сенсъм или на Арганте и бяха сигурни, че Мордред ще пише от Арморика и ще се разпореди решението да бъде променено в тяхна полза и така, година след година, аз бях принуден да се боря с все по-надигащо се море от дребни несправедливости. Честните магистрати предпочетоха да се оттеглят — беше безсмислено да взимат решения, които след това биваха преразглеждани и отхвърляни, а пък хората, които биха могли иначе да поставят проблемите си за решаване пред съда сега предпочитаха да ги решават с копията си. Този упадък на съдебната система бе бавен процес, но аз не можех да го спра. От мен се очакваше да изпълнявам ролята на юзда на коня на капризите на Мордред, но Арганте и Сенсъм се оказаха чифт шпори, и надделяваха над юздата.
И все пак като цяло това бе щастливо време. Малцина доживяваха до четиридесет години, но и Сийнуин, и аз се радвахме на добро здраве, благодарение на Боговете. Бракът на Моруена ни донесе радост, а раждането на Артур-бач още повече. Година по-късно дъщеря ни Серен също се ожени — за Едерин, престолонаследника на Елмет. Това бе династичен брак, защото Серен бе първа братовчедка на Пердел, краля на Поуис, и бракът не бе сключен по любов, а за да заздрави съюза между Елмет и Поуис и макар че Сийнуин беше против тази женитба, защото не виждаше и следа от привличане между Серен и Едерин, Серен се бе запалила от възможността да стане кралица, така че се омъжи за своя престолонаследник и се пренесе да живее далеч от нас. Горката Серен, тя така и не стана кралица, защото умря при раждането на първото си дете — дъщеря, която живя само половин ден повече от майка си. Така тръгна към Отвъдния свят и втората ми дъщеря.
Плакахме за Серен, макар сълзите ни да не бяха така горчиви както онези, които проляхме при смъртта на Даян, защото Даян бе умряла толкова жестоко млада, но само месец след смъртта на Серен Моруена роди второ дете — дъщеря, която Моруена и Гуидър нарекоха Серен и тези внуци бяха светлината на нашите дни. Те не идваха в Думнония, защото там щяха да бъдат в опасност — Арганте бе жестоко ревнива. Но ние със Сийнуин доста често посещавахме Силурия. Всъщност толкова често ходехме там, че Гуинивиър ни отреди стаи в двореца, за да бъдат винаги на наше разположение. След време започнахме да прекарваме повече време в Иска отколкото в Дун Карик. Косата и брадата ми вече побеляваха и с удоволствие оставях на Исса да се бори с Арганте, докато аз играя с внуците си. Построих на майка си къща на крайбрежието на Силурия, но по това време тя вече бе толкова луда, че не разбираше какво става и все се опитваше да се върне в схлупената си колиба на скалата над морето. Умря по време на една от зимните епидемии и както бях обещал на Аел я погребах по сакски обичай с краката на север.
Думнония западаше и като че ли не можех нищо да направя, за да предотвратя това, защото Мордред имаше толкова власт колкото да ме заобикаля. Исса обаче се стараеше да запазва реда и правосъдието, доколкото можеше, докато ние със Сийнуин прекарвахме все по-дълго време в Силурия. Какви хубави спомени имам от Иска; спомени за слънчеви дни с приспивните песни на Талиезин и нежните закачки на Гуинивиър, която взимаше на подбив моето щастие, изписано по лицето ми докато влачех по тревата Артур-бач и Серен, седнали на обърнат надолу щит. Артур често се включваше в игрите, защото винаги е обожавал децата, а понякога и Галахад бе с нас, защото бе останал с Артур и Гуинивиър в тяхното приятно изгнание.
Галахад още не се бе оженил, макар че сега си имаше дете. Детето бе неговият племенник принц Передур, синът на Ланселот, когото намерили да броди, потънал в сълзи, сред мъртвите при Минид Бадън. Колкото повече растеше Передур, толкова повече заприличваше на баща си — имаше същата тъмна кожа, същото слабо и красиво лице и същата черна коса, но по характер бе същински Галахад, а не Ланселот. Беше умно и сериозно момче, което се стараеше да бъде добър християнин. Не знаех доколко бе запознат с историята на баща си, но винаги се притесняваше в присъствието на Артур и Гуинивиър, и те, според мен, не се чувстваха добре с него. Но той не бе виновен за това, по-скоро лицето му им напомняше неща, които всички предпочитахме да забравим, така че и той, и те почувстваха облекчение, когато на дванадесет години Передур бе изпратен в двора на Мюриг в Гуент да се учи на бойно майсторство. Той бе добро момче, и все пак след като замина, в Иска стана по-светло, сякаш някаква сянка си бе отишла. Години по-късно, много след края на историята на Артур, опознах Передур по-добре и започнах да го ценя като всеки друг
