никога нямаше да свърши. Ритуалите бяха извършени в една голяма прилична на обор църква, която Мюриг бе построил в годината, отбелязваща предполагаемата петстотин годишнина от появата на Господ Иисус Христос на тази грешна земя. След като всички молитви бяха казани или изпяти вътре в църквата, трябваше да понесем още една серия от молитви край гроба на Тюдрик. Нямаше погребална клада, нямаше пеещи копиеносци, само една студена яма в пръстта, двайсетина кланящи се свещеници и едно неособено достолепно бързане обратно към града и неговите кръчми, когато най-накрая Тюдрик бе погребан.
Мюриг нареди на Галахад и на мен да вечеряме с него. Към нас се присъедини и Передур, племенника на Галахад, както и епископът на Буриум, мрачен човек на име Ладарн, отговорен за най-досадните молитви през деня, а на всичкото отгоре и преди вечеря започна да ломоти друга дълга молитва, след която сериозно ме заразпитва за състоянието на моята душа и се натъжи, когато го уверих, че тя е в безопасност под закрилата на Митра. Подобен отговор нормално би подразнил Мюриг, но сега бе твърде разсеян и не забеляза провокацията. Знам, че не бе прекалено разстроен от смъртта на баща си, защото още го гризеше мисълта, че Тюдрик му бе отнел властта по времето на Минид Бадън, но поне се правеше на съкрушен и ни досаждаше с неискрени хвалебствия за светостта на баща си и неговата далновидност. Аз изразих надежда, че смъртта на Тюдрик е била лека, и Мюриг ми обясни, че баща му умрял от глад, опитвайки се да подражава на ангелите.
— Нищо не бе останало от него накрая — изпадна в подробности епископ Ладарн, — само кожа и кости беше станал, кожа и кости! Но монасите разправят, че кожата му излъчвала райска светлина, слава на Бога!
— И сега светецът е от дясната страна на Бог — каза Мюриг и се прекръсти. — където един ден и аз ще застана, до него. Опитайте една стрида, лорд — бутна той към мен един сребърен съд, после си наля вино. Той беше блед младеж с изпъкнали очи, рядка брада и досаден педантизъм в движенията и говора. Подобно на баща си, Мюриг подражаваше на римляните. Носеше бронзов венец на оплешивяващата си глава, облечен бе в тога и ядеше, полегнал на кушетка. Кушетките бяха ужасно неудобни. Той се беше оженил за една тъжна, груба като вол принцеса от Регед, пристигнала в Гуент като езичница, после родила две момчета близнаци и едва тогава упоритата й душа бе приела християнството. Тя се появи в лошо осветената зала за кратко време, огледа ни влюбено не каза и не хапна нищо, след това изчезна толкова тайнствено, колкото се бе появила.
— Имате ли някакви новини от Мордред? — попита ни Мюриг след краткото посещение на жена си.
— Нищо ново не сме чули, кралю господарю — отговори Галахад. — Обсаден е от Кловис, но дали е жив или не, не знаем.
— Аз имам новини — светна Мюриг доволен, че ги е чул преди нас. — Един търговец дойде вчера от Брослианд и ни каза, че Мордред е много близо до смъртта. Раната му е загнила.
Кралят зачопли зъбите си с пръчица от слонова кост.
— Сигурно е Божие наказание, принц Галахад, Божие наказание.
— Слава на името му — намеси се епископ Ладарн. Сивата брада на епископа бе толкова дълга, че се губеше някъде под кушетката му. Той използваше брадата си като кърпа и бършеше мазните си ръце в нейните дълги спластени от мръсотия кичури.
— И преди сме чували подобни слухове, кралю господарю — казах аз. Мюриг сви рамене.
— Търговецът изглеждаше доста уверен като говореше — отбеляза кралят и глътна една стрида. — Така че ако Мордред вече не е умрял, то вероятно скоро ще бъде мъртъв и то без да е оставил дете!
— Така е — кимна Галахад.
— А Пердел от Поуис също няма деца — продължи Мюриг.
— Пердел не е женен, кралю господарю — припомних му аз.
— А търси ли си съпруга? — попита ни Мюриг.
— Говореше се, че ще се жени за принцеса от Кърнау — казах аз, — а и някои от ирландските крале са му предложили дъщерите си, но майка му иска той да изчака още година-две.
— Майка му го командва, нали? Нищо чудно, че е толкова слаб — заключи Мюриг с пискливия си сприхав глас, — слаб. Чувам, че западните възвишения в Поуис били пълни с разбойници.
— И за чувам същото, кралю господарю — казах аз. Откакто загина Кунеглас, планините край Ирландско море бяха обитавани от мъже без господари, а кампанията на Артур в Поуис, Гуинед и Лейн само допринесе за увеличаването им. Някои от копиеносците намерили убежище там бяха от Кървавите щитове на Диурнач. В съюз с недоволните от Поуис те можеха да се превърнат в нова заплаха за трона на Пердел, но засега не бяха само една досадна неприятност. Нападаха за добитък и зърно, отмъкваха деца за роби, после бързо се връщаха в непристъпните си убежища, за да избегнат наказанието за делата си.
— А Артур? — попита Мюриг. — Как беше като тръгнахте?
— Не много добре, кралю господарю — каза Галахад. — Той би искал да е тук сега, но е настинал и го тресе.
— Не е нещо сериозно, нали? — попита Мюриг с изражение, което по-скоро разкриваше надеждите му, че настинката на Артур ще го завлече в гроба. — Да се надяваме, че не е, разбира се — добави той бързо, — но той е стар, а старите хора често грохват от дребни неща, които един по-млад човек би преодолял с лекота.
— Аз не мисля, че Артур е стар — казах аз.
— Трябва да е близо петдесет! — напомни ми Мюриг възмутено.
— Още година или две докато ги навърши — уточних аз.
— Е, стар е — настоя Мюриг, — стар е.
Той замълча и аз огледах дворцовата стая, осветена от горящи фитили, потопени в мазнина в бронзови съдинки. Освен петте кушетки и ниската маса в залата нямаше други мебели, а единствената украса беше един кръст с издълбано на него изображение на Христос, закачен високо на стената. Епископът глозгаше свинско ребро, Передур седеше мълчалив, а Галахад наблюдаваше краля с весело пламъче в очите като че ли се забавляваше с него. Мюриг пак зачопли зъбите си, после насочи клечицата от слонова кост срещу мен.
— Какво ще стане, ако Мордред умре? — попита той и бързо замига както правеше винаги когато беше нервен.
— Трябва да се намери нов крал, кралю господарю — казах аз безучастно, като че ли въпросът изобщо не ме вълнуваше.
— Това ми беше ясно — кисело отбеляза той, — но кой?
— Лордовете в Думнония ще решат — уклончиво казах аз.
— И ще изберат Гуидър, нали? — замига той след предизвикателните си думи. — Така се говори, че ще изберат Гуидър! Прав ли съм?
Аз не отговорих и накрая Галахад се обади.
— Гуидър определено има право да претендира за трона, кралю господарю — внимателно отбеляза принцът.
— Няма никакви права! Никакви! — изписка гневно Мюриг. — Неговият баща, трябва ли да ви напомням, е копеле!
— Както и аз, кралю господарю — намесих се аз. Мюриг не ми обърна внимание.
— „Незаконните деца не влизат в Божието паство!“ — настоя той. — Така е казано в свещените писания. Нали, епископе?
— „Дори до десето поколение незаконните деца не ще влязат в Божието паство“, кралю господарю — заприглася му Ладарн и се прекръсти. — Благословен да е за Своята мъдрост и напътствия, кралю господарю.
— Ето на! — заяви Мюриг, като че ли това доказваше напълно неговите думи. Аз се усмихнах.
— Кралю господарю — тихо започнах аз, — ако трябва да лишим от кралски права потомците на незаконно родените, ще останем без крале.
Той се втренчи в мен с бледите си изпъкнали очи, опитвайки се да установи дали бях обидил неговия собствен произход, но сигурно реши да не започва скандал.
— Гуидър е млад човек — смени подхода той, — и не е син на крал. Саксите възстановяват силите си с всеки изминат ден, а Поуис се управлява зле. Британия има нужда от водачи, лорд Дерфел, има нужда от силни крале!
