Преди Раймон да се е върнал, преди да е изникнала отнякъде баронесата и преди тя самата да си запрети да го стори заради собствената си изгода…
Виолен открехна само прозореца, колкото да падне малко светлина върху тежкото разкошно бюро в дъното на салона. След това седна на стола зад писалището и подреди грижливо полите си преди да се огледа. В едно от чекмеджетата намери няколко тънки листове пергамент, в друго стояха подострени гъши пера, мастило, пясък за поливане и подложка за писане. Това бе всичко, което й трябваше.
Позатрудни я обръщението, но след това думите сякаш потекоха изпод перото й. Имаше акуратен дребен почерк. Усъвършенстването му бе струвало толкова усилия на Франсин! Караше я да изписва всяка буква стотици пъти, до припадък. Искаше й се да я види някой ден наведена над тайнствените писания в някоя манастирска библиотека.
Ваше благородие, обръщам се към вас, за да ви уведомя относно сина ви. Раймон дьо Мариво се завърна от Алжир с тежка и опасна рана на крака. Дълго не й е обръщал внимание и раната едва сега започва да показва признаци на заздравяване. Длъжна съм да ви кажа обаче, че кракът му вероятно ще остане схванат и именно по тази причина виконт дьо ла Шез се реши да продаде офицерската си грамота. Самият той е безпощадно взискателен към себе си и гледа на тази рана като на справедливо наказание за злощастната алжирска авантюра, в която се е впуснал против вашата воля. Решил е, че е осакатен завинаги и не допуска да бъде разубеден по никакъв начин. Решил е, че един сакат човек няма право да предложи ръката си на девойка от добро семейство. Недостъпен е за всякакви доводи. Ето защо, преди да съсипе изцяло своето бъдеще с прибързани решения, може би ще е добре да дойдете и да поговорите с него като баща.
Известна ви е гордостта на сина ви, а знаете навярно и това, че малцина са мъжете като него. Ще допуснете ли да съсипе живота си поради погрешно разбрано чувство за чест? Моля ви да дойдете в Париж и да се срещнете с него. Ще го намерите в Отел дьо Мариво, а вашата предана слугиня, която дръзва да ви пише тези редове, ще е напуснала вече този дом. Тя знае своето място и не ще се изпречи на пътя му. Благодаря ви.
Виолен препрочете писмото, но не промени нищичко в него. Сгъна листа и написа отгоре името на графа. Запечати го с восък, но не сложи печат — пръстена с печат баща й бе отнесъл със себе си в гроба.
През изминалите седмици бе научила нещичко за реда в този дом. Знаеше, че към средата на месеца изпращат всички сметки на граф дьо ла Шез по специален куриер до замъка на Лоара. Не бе трудно да пъхне писмото под приготвените вече книжа. Не би могла да предполага обаче, че там чакаше вече и друго едно писмо, адресирано до графиня дьо ла Шез с острия странен почерк на баронесата.
Така. Това означаваше край на престоя й в Отел дьо Мариво. Оставаха й пет, най-много шест дни. В зависимост от бързината, с която графът щеше да реагира на нейното писмо. Един вътрешен глас й подсказваше обаче, че той ще побърза да дойде.
Едва след като приключи с всичко това, Виолен се отпусна с разтреперани колена на едно от креслата в очарователната си стая. Очите й се плъзнаха по изящната резба на мебелите, по скъпите килими, по бледозелената коприна на завесите… По разкошните цветя в безценните вази от севърски порцелан… Това тук беше Раят. Раят, от който много скоро ще бъде низвергната. Веднага щом се появи граф дьо ла Шез, за да намери своя син. Бе направила безвъзвратно крачката към разрушаване на собственото си щастие.
След всичко което бе чула и видяла, във Франция имаше само един човек, който би могъл да вразуми Раймон дьо Мариво — собственият му баща. Един баща, който не ще търпи, разбира се, Раймон да държи под покрива си някаква метреса… Истеричната баронеса бе истински кошмар, но поне в това отношение имаше право. Виолен трябваше да се махне. Завинаги!
Екипажът пристигна следобед на третия ден. Виолен направо се изплаши от бързия ход на събитията, които сама бе предизвикала. Не можеше да знае, че всъщност двете писма бяха тласнали графа и разтревожената му съпруга към това стремглаво пътуване.
Бяха дошли с Лаура в малката стаичка до кухненските помещения, за да приготвят още от онази целебна мас, от която всъщност раната най-сетне започна да завяхва. В това килерче сушаха треви, лук и чесън. За огромна своя изненада Виолен бе открила тук всички необходими съставки. Лаура се бе погрижила никой да не ги види като идват насам. Сега вече Виолен повече от всякога се опитваше да не се мярка пред очите на баронесата и да остане невидима за всички.
Прозорчето и вратата на стаичката гледаха към големия вътрешен двор. Скърцането на колелата по чакъла и тропотът на толкова много коне извести за пристигането на господарите. Бършейки ръце в една кърпа, Виолен се приближи до прозореца. Кочияшът точно отваряше вратичката на каретата, след това разгъна стъпалата и отстъпи почтително назад.
Висок, облечен в тъмен жакет мъж слезе пръв и подаде ръка на дамата в златистокафяв пътен костюм. Макар и висока, дамата стигаше едва до рамото на мъжа. Една импозантна двойка, която със царствено спокойствие устоя на атаките на припналите лакеи и коняри и приветствените поклони на майордома на баронесата.
Отдалече се виждаше приликата между бащата и сина. Виолен долови дори леката иронична усмивка. Ако не бяха посребрените слепоочия на графа и по-бавните и премерени движения, които говореха, че този човек е преминал шестдесетте, Виолен би казала, че това са две копия от един и същи образ.
Графът се огледа и тя неволно отстъпи назад, въпреки че той не би могъл да я види. Дясната й ръка конвулсивно стискаше корсажа, дъхът й излизаше на пресекулки. Ето, че това се случи. Всичко е свършено. Бе сторила за Раймон онова, което трябва. Сега й оставаше само най-трудното: да го остави.
В суматохата около неочакваното пристигане надали някой би се сетил за нея. Раймон сега ще има други грижи, а не да дава обяснения за метресата си. Виолен се надяваше, че благородният му баща не би споменал — или би сторил това съвсем бегло — за нейното писмо. Докато се стигне до там, двете страни да си спомнят за нея, тя ще е вече далече. Нямаше време за бавене.
Виолен сложи на полицата големия порцеланов буркан с мехлема за Раймон и хвърли последен поглед наоколо. Колкото и странно да беше, раздялата с това нейно малко убежище, напоено с миризмата на билки, й бе по-болезнена, отколкото раздялата с изискания апартамент. Беше й хубаво да работи тук, да прави нещо с ръцете и знанията си за онзи горд и непримирим човек, комуто бе отдала сърцето си.
Слава Богу, Лаура не се виждаше наоколо. Може би нейната любезна, но амбициозна прислужница се навърташе сега около графинята, за да спечели благоволението й. Много по-изгодно е да служиш на господарката, отколкото на пришълката в този дом. Дните, прекарани в дома на Мадам, бяха показали на Виолен какви боричкания и интриги се разиграват зад кулоарите на един аристократичен дом. Там никой не се притесняваше от това, че създава държава в държавата, че един достойно управляван дом изисква същата разумна грижовност, каквато е нужна и на кралството.
Виолен подмина широкото мраморно стълбище и се прокрадна нагоре по стълбата за прислугата.
Нямаше представа, дали Раймон вече знае за пристигането на родителите си. След като бяха свършили с обеда, той отново се бе затворил в библиотеката. Наистина се бе заел да подреди и запише мислите си за основите на една всеобхватна реформа в армията. Дори самият той се Изненада, колко го увлече тази работа. Миналата вечер остана в библиотеката до среднощ, Виолен беше вече дълбоко заспала, когато дойде в спалнята й.
Без да се поспре в кокетния си салон, младата жена се втурна в стаята за обличане и се зае с разтреперани пръсти да развързва шнуровете на елечето си. Свали всичко — роклята, фустите, една по една. Остави на себе си само прозирната копринена риза и измъкна от дъното на раклата вехтата си, протрита по шевовете вълнена рокля. Не свали и обувчиците от мека козя кожа — бяха толкова удобни, че не ги усещаше на краката си. Сигурно ще й простят тази кражба — имаше толкова много чифтове, с всички цветове на дъгата.
Закопча роклята си и взе старата бродирана чанта — беше толкова лека, колкото и при пристигането и
